Има ли български ликвиден капан? В статия за в. "Сега" от 6 октомври Емил Хърсев поставя този въпрос заради "случая КТБ", ролята на БНБ при ликвидна криза на търговска банка и ограниченията на валутния борд. Критичният патос на автора е насочен към неравнопоставеността на нашите банки спрямо банките от останалите европейски страни при евентуална ликвидна криза. Считам този подход за неработещ. От самото начало на въвеждането на паричния механизъм, наричан популярно валутен борд, се знае, че централната банка няма да е кредитор от последна инстанция. Тази особеност винаги е приемана като неизбежна цена на значителните предимства, които носи системата "валутен борд".

Последните събития и споровете кой и как е трябвало да осигури необходимата ликвидност в дните около 20 юни на една търговска банка не бива да се използват като претекст за "преосмисляне" на Закона за БНБ. Наложително е обаче да се анализират всички действия на БНБ и МФ, които по закон се приписват на тези две основни институции, когато в условията на валутен борд търговска банка изпитва ликвидни проблеми.

Наистина сега законът е доста лаконичен - на практика казва само, че



централната банка не може да помага



- не може да бъде "кредитор от последна инстанция". Това, заедно със забраната БНБ да кредитира бюджетните институции, както и фиксираният курс на лева са основите на валутния борд, който е главен стожер на финансовата ни стабилност през последните 16 години. Ако искаме да запазим всичко това, задължително трябва да осмислим законово някои постулати, които от самото начало се знаят, но не са разписани. Става дума за новата задача на публичните финанси. Те са призвани да помагат на банките при ликвидна криза, колкото и това да е неприсъщо за тях на пръв поглед. България има интерес да разпише в закон или друг правен акт тази нова задача.

През изминалите години този въпрос беше пренебрегван, защото се разчиташе на бързо влизане в еврозоната, а като първа крачка - включването ни в парично-валутния механизъм ЕRM II, наричан популярно "чакалнята за еврото". Но днес дори не е ясно кога ще влезем в "чакалнята". А от 1 януари 2015 г., когато и третата балтийска страна - Литва, ще се присъедини към еврозоната, България ще остане единствената страна в ЕС с валутен борд. Очевидно трябва сами да си напишем регламента за връзката валутен борд - публични финанси.

Първата крачка към изпълнението на тази задача е ясното



разграничаване на понятията "валутен резерв" и "фискален резерв".



Валутният резерв има пряка връзка с платежния баланс на страната. Всяка седмица БНБ обявява на своята официална страница активите и пасивите на управление"Емисионно" (валутния борд). През последните седмици общата левова равностойност на валутния резерв е около 31 млрд. лв. Това в момента прави около 20 млрд. щатски долара. През критичната зима на 1996-97 г. валутният резерв на БНБ беше около 400 млн. долара. Отбелязвам това за сведение на тези, които се изкушават да правят аналогии с тогавашната криза.

В частта "Пасиви" са елементите, които се покриват от валутния резерв - банкнотите и монетите в обръщение, средствата по сметки в БНБ. Парите в обращение, посочени в пасива на управление "Емисионно", са около 10 млрд. лв. Пасивът включва още резервите на банките, които те са задължени да поддържат по закон в БНБ, парите по сметки в централната банка, каквито са сметката на банковото управление на БНБ, и сметката на Централния бюджет на страната. Сумата по този елемент на баланса на емисионното управление показва остатъците по сметките на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити - т.нар. държавни пари, които задължително се държат в БНБ. Според Закона за публичните финанси (ЗПФ) тези средства се управляват от министъра на финансите чрез единната бюджетна сметка. Допуска се министърът да реши да предостави временно под формата на депозит части от тази сума в отделна търговска банка. Тази възможност, предвидена в чл. 154, ал. 22 на ЗПФ, бе използвана и през 2008 г., и в края на юни 2014 г. Но не беше приложена спрямо КТБ на 20 юни и не стана ясно защо...

Покрай КТБ обаче стана ясно, че отсъствието на добре формулирани законови разпоредби позволява прилагане на двойни стандарти и попречи да се реши своевременно проблем с изключително значение за т.нар. финансова стабилност. Това е поправимо, но предварително трябва да се изяснят някои въпроси, които и Емил Хърсев поставя - като европейското разбиране за "държавна помощ".

В държава с валутен борд ликвидната подкрепа от страна на МФ за банки, когато е разписана законово, не бива да се приравнява на държавна помощ за нефинансови предприятия. Присъединявам се към призива на д-р Хърсев "да оспорим абсурдното тълкуване, че ликвидната подкрепа за банките е държавна помощ". Това е много по-важно за нормалното функциониране на банковата ни система при валутен борд, отколкото задачата да се включим в банковия съюз.

Заслужава внимание и идеята на Хърсев за



създаване на държавен фонд за рефинансиране.



Идеята е този фонд да се попълва с евентуални бюджетни излишъци, както и с приходи от емисии за създаване на резерв за ликвидна подкрепа. За целта обаче трябва да се преосмисли и ясно да се регламентира понятието "фискален резерв". Наложително е да се разграничи единната бюджетна сметка като елемент на управлението на постоянно изменящите се приходи и разходи на отделните бюджетни звена (и свързаната с това потребност от емисии на ценни книжа) от механизма на използване на централния бюджет. Трябва да се отделят средствата на т.нар. Сребърен пенсионен фонд и други целеви фондове. Всичко това означава, че Законът за публичните финанси трябва да се "допише" в следните насоки:

Първо: Определяне на задачата на публичните финанси за ликвидна подкрепа на банки.

Второ: Регламентация на единната бюджетна сметка, така че да се отстранят съществуващите нередности относно т.нар. автономни бюджети, както и отъждествяването й с парите на централния бюджет и други средства със специално предназначение.

Трето: Определяне на съдържанието на истински фонд - резерв, формиран от бюджетни излишъци и от приходи от целеви емисии на държавни ценни книжа.

Четвърто: Допълване на ролята на Министерство на финансите при корекциите на бюджета през годината, използването на резервите, текущо включени в годишния Закон за бюджета, и разписването на приходите и разходите на централния бюджет.

Пето: Въвеждане на счетоводство на централния бюджет.

На етапа, в който се намираме - пред актуализация на бюджет 2014, е важно точно да се оценят средствата във фискалния резерв, като се извадят Сребърният фонд и средствата на Международни фонд за АЕЦ "Козлодуй". Това ще ограничи и неточното говорене за потребността от увеличаване на лимита за дълга за 2014 г. Защото ще се види, че във фискалния резерв има доста пари.