:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 430,232,269
Активни 109
Страници 20,916
За един ден 1,302,066
Нерви и утехи

Без палми, дори и на картичка

Калин Донков
През едно задушно созополско лято, редуващо дъждове и прашни бури, в средата на семейния курорт се вряза съученикът ми Сотир - шармантен и неуравновесен брюнет, изтънчен и преуспяващ. Сотир също бе напуснал Плевен, но случаят му бе твърде различен от моя - постъпил бе във веригата "Хилтън" и се занимаваше с вътрешната архитектура на хотелите по света. Държавата бе преглътнала някак това му постижение, може и да му беше сърдита, но не го показваше, и той безпрепятствено се връщаше да засища носталгията си през отпуските. В жена му едва разпознах сестричето на една своя ученическа симпатия. Бе станала изискано флегматична, много сдържана и Сотир периодично се шегуваше, че тя го "придружава". Компанията на писателските съпруги обаче хареса и така ние двамата имахме достатъчно време да си приказваме за родния град, което бе твърде нелепо, като се знае, че и двамата бяхме го зарязали.

Предпочитах, разбира се, Сотир да разправя за своите пътувания, през цялото време се надявах да дойде и този момент, но той се отегчаваше от любопитството ми и се изплъзваше с обяснението, че където и да е, той винаги е на едно и също място - в "Хилтън". Даже изтъкваше, че от тази именно особеност си вади хляба - като поддържа това усещане чрез обзавеждането и дизайна на разпилените по целия свят хилтъни. Това помагало на пътника нищо да не губи и към нищо да не се приспособява. Според него богатите хора мразели да се приспособяват, а може би и вече да са загубили тази способност. Предимството на пътуването с много пари било в това човек да не забелязва, че не си е вкъщи. Видя ми се твърде нелепо, а и сега ми е непонятно как пътуването може да мъчи и да пресища.

Другото, с което ме разочарова, бе една забележка, че от палмите му ставало лошо, дори ако са на пощенска картичка. Точно тази растителност аз я сънувах от дете, а той не я и понасял, господинът! Преглътнах небрежното му признание с усилие: все пак човекът беше професионалист, а ние само подсмърчахме пред картата на света. Помогна и касата с уиски, която Сотир бе докарал в багажника на тойотата. "В "Хилтън" например - забеляза веднъж той - не се налага да си носиш питието от къщи, нито да просиш лед от комшиите." Но тези разлики не го нервираха, той се приспособяваше без проблеми и дори когато го атакуваха катаджии или келнери, усмивката му гласеше: "Прощавам ви!".

И двамата поддържахме линията си, като убивахме обедното време на плажа, пропускахме хапването и чак привечер се помъквахме към града. Това даваше някакъв резултат, пък по икиндия и нудистките на Царския плаж, наричан тогава Републикански, се спускаха от дюните към водата, та ние като истински плевналии се развличахме с наблюдения и коментари. В отсъствието на децата си няколко пъти опитвахме да се задържим върху сърф. Изобщо, намирахме си занимание и времето минаваше, а накрая стоически отказвахме поканите на лодкарите да се приберем по вода и още малко отдалечавахме аперитива си, като поемахме пеш покрай шосето. Градът не беше чак толкова далече и ние се прибирахме най-често неусетно и най-често в мълчание, защото летният ден беше предостатъчен да се наприказваме и накрай ни оставяше на мислите ни. Разбирахме, че срещата ни на този бряг бе между неизтощимите капризи на живота и никога няма да се повтори. Разбирахме също, че твърде рядко двама приятели от детинство могат да се надяват на толкова думи, толкова крачки и толкова чаши, колкото съдбата ни беше отпуснала - еднократно. И една привечер, като се прибирахме по този си мълчалив и отровен от бензин маршрут, заварихме две полячета да опъват миниатюрна палатка на мъничкото черно плажче край пътя.

Работеха с последни сили, объхтани от безрадостния тукашен автостоп, трудеха се някак, а повече се държаха за ръцете - дългокос, ъгловат юноша и тънкокрако, пепеляворусо девойче. Бяха крачили и ръкомахали, бяха се мъкнали през половината Европа, а сега бяха свалили самарите с багажа и щяха да прекарат тук нощта - на хвърлей от пицата и пържените картофи, от бирата и дансингите на Созопол. Разпъваха малкия си оранжев дом и преспокойно се настаняваха, изваждаха от торбите бедното си имущество, фенера, чайника, канчето, транзистора. Момъкът довлече някакви клечки, драсна кибрит и задуха да ги разпали. Момичето го прегърна в гръб, после съблече тениската си, изрови несесера от багажа и влезе в морето. Когато водата закри смешните му гърди, спря и си изми зъбите.

Едва тогава забелязахме, че от сума време стоим. Сотир бе запушил, аз несъзнателно вдишвах дима от тънката му черна цигара. Потеглихме засрамени, всеки в себе си умислен и малко преди града приятелят ми дрезгаво се обади:

- Ако сме мъже като мъже, тази вечер ще хвърлим по един бой на жените си...

Но не бяхме...



Снимка: "Сега"
------------
16
4021
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
16
 Видими 
30 Октомври 2014 21:27


Това сега нерв ли е или утеха?

За който не е стигнал до палмите - палмите дойдоха при него.

Ако някога се направи класация за интериорно палмово озеленяване - първенецът би бил Швеция, според мен, с продукти, произведени в Холандия...

Отделна тема е, дали палмите вървят в комплект с маймуни.
30 Октомври 2014 21:56
И аз тъй мизерни ги помня поляците по Черно море и задигаха по някой пешкир.
30 Октомври 2014 22:35
карагьозов
30 Октомври 2014 21:56
И аз тъй мизерни ги помня поляците по Черно море и задигаха по някой пешкир.

Калине, Калине...
Да се смееш ли, да плачеш ли.
А за текста - от мен едно Благодаря!
30 Октомври 2014 23:20
На автора -
31 Октомври 2014 00:02
Не е задължително да си богат, за да обикаляш света... Натисни тук
31 Октомври 2014 00:05
Слава, ти си интелигентна дама, би ли си измила зъбите с вОда от созополскио плаж???????????
31 Октомври 2014 00:25
Царския плаж, наричан тогава Републикански


31 Октомври 2014 02:22
По-скоро ме обогатиха думите на г-на Калина, които са написани. Пренесоха ме по едни други морета и земни кълбета, за което благодаря.
31 Октомври 2014 12:34
Страхотно!
31 Октомври 2014 14:54
ей тес палми още пускат...
31 Октомври 2014 15:56
"Разпъваха малкия си оранжев дом и преспокойно се настаняваха, изваждаха от торбите бедното си имущество, фенера, чайника, канчето, транзистора"

Страхотно, благодаря г-н Донков! "Разпъваха малкия си оранжев дом", невероятно е и точно така - "дом", въпреки, че е просто една палатка. Защото те, двамата правят палатката дом. Даже и имуществото им никак не е бедно; те сами са си достатъчни, какво друго им трябва.
31 Октомври 2014 20:22
Абе аз зная един истински, готин, много готин Созопол, с приятели, с много неща, това тука.... ала-бала!
31 Октомври 2014 21:07
Само така, бай Калине! Може да си от Плевен, но много професионално си нагласяш платното по вятъра! Само дето не разбрах накрая защо така внезапно сте решили с авера да тупалчите булките - защото не са тънки като полякинчето или защото не искат да си мият зъбите с морска вода?! И да ти кажа, не си постъпил съвсем другарски с тоя самодоволен мухльо- Сотито. Трябвало е да му откраднеш кашона с ичкията и да потрошиш стъклата на тойотота.Барабар с фаровете. Как така ще му прилошава от палми?! Кой му е разрешил?! Тия палми явно здравата са заседнали в съзнанието ти. Добре ще е да намериш някой добър психоаналитик и да си поговориш с него. Че то иначе - току виж! - читателите сами са почнали да се досещат за некои необнародвани събития от дълбоко интимния ти личен живот...
31 Октомври 2014 21:46
Да вземе да опише напр. как едни хора се напиваха с актьора Иван Иванов и как Боби Бец им плащаше масрафа? Айде сега!
04 Ноември 2014 19:13
Много е интересно написаното. Поздравления за Калин Донков!!!!
05 Ноември 2014 11:56
Само дето не разбрах накрая защо така внезапно сте решили с авера да тупалчите булките


Аз мисля, че не става дума точно за бой ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД