За по-малко от две години България смени четири правителства, а от 5 години икономиката е изпаднала в депресия. Но, изглежда, това е извън приоритетите на боричкащите се за власт. Родното стопанство все пак започва да показва признаци на живот - реалният брутен вътрешен продукт расте с 1.76% на годишна база през второто тримесечие, след като през първото регистрира повишение от 1.55 на сто. Бизнес климатът обаче все още тревожи предприемачите, като преобладаващата част от тях смятат средата за несигурна и непредвидима. Това се доказва и от данните за инвестициите - както родните, така и чуждестранните вложения са застинали на екзистенц-минимума от 2009 г. насам.

В подобни ситуации икономическата наука предлага две решения - разхлабена монетарна политика и повишаване на публичните разходи или консервативна фискална политика и провеждане на тежки реформи. Идеята на първия подход е да се подпомогне заетостта, макар и временно, с което да се стимулира потреблението и съответно - икономиката. Второто решение предполага съкращаване на държавните разходи (по-известно у нас като "стягане на коланите") и провеждане на реформи, които да подобрят бизнес климата и по този начин да задвижат икономиката. Типично по нашенски, в България не беше приложена нито една от двете основни концепции за излизане от криза.

Първото решение е практически неприложимо -



инструментите на централната банка за провеждане на монетарна политика са силно ограничени



заради валутния борд, а обществото е до такава степен чувствително към трупането на дългове, че нито едно правителство не би могло да понесе последствията от подобни мерки. Официалната теза на управляващите през този период бе, че страната поема курс към така наречения "остеритет" - твърди бюджетни ограничения и финансова дисциплина, гарнирани с реформи, които трябва да подобрят конкурентоспособността на родната икономика. В действителност, въпреки че пицата бе постна, бюджетът все не излизаше на плюс, а държавният дълг се увеличи от 13% от БВП през 2008 г. до 18% от БВП през 2013 г. Бизнесът ни със сигурност стана по-конкурентен, но това се случи по природните и пазарните закони, а не като следствие на дълбоки реформи.

В тази обстановка България имаше на разположение над 18 милиарда лева, за да се върне на пътя на устойчивия растеж. Парите трябваше да дойдат от структурните фондове и Кохезионния фонд (СКФ) на Европейския съюз, където за страната бяха заделени около 13 милиарда лева. В допълнение към тези инструменти беше осигурен бюджет за още над 5 милиарда лева по линия на земеделските и рибарските фондове.

Интересно съвпадение е, че точно тези 18 милиарда лева са разликата в номиналното изражение на брутния вътрешен продукт (БВП) между 2007 и 2013 г. По време на програмния период родната икономика е нараснала от 62.35 милиарда до 80.28 милиарда лева. Към края на септември тази година равносметката от одисеята на българската администрация с еврофондовете е следната: страната ни е успяла да усвои едва 53% от СКФ и 70% от програмата за селските райони. Така до момента



в икономиката са влезли около 10.5 милиарда лева евросредства,



с което за пореден път се нареждаме на опашката в европейска класация. Тази сума вероятно ще нараства, тъй като изплащането на средствата се извършва според правилото N+2 - договорените суми за дадена година се разплащат до 24 месеца по-късно. По това правило до края на годината трябва да получим още 2.4 милиарда лева, а до края на 2015 г. - допълнителни 4.4 милиарда лева. Но това ще се случи само при условие, че плащанията бъдат сертифицирани пред Европейската комисия и по проектите няма никакви нередности.

Към момента обаче две от оперативните програми - "Регионално развитие" и "Околна среда", са замразени и ЕК няма да възстанови парите по тях до края на годината. По Програмата за развитие на селските райони и по ОП "Транспорт" също не са сертифицирани никакви разходи. Това на практика означава, че до края на декември няма да получим огромна част от предвидените 2.4 милиарда лева, което пък ще се окаже последният и вероятно съкрушителен удар върху държавния бюджет.

В следващия 7-годишен програмен период до 2020 г.



за България са предвидени около 32 милиарда лева



Ако този път съумеем да спазваме европейските правила, можем да осигурим сериозно финансиране на сектори, за които постъпленията в хазната традиционно не достигат. Усвояването на отпуснатите от ЕК средства е предвидено да стане по няколко основни приоритета, сред които образование, здравеопазване, научни изследвания и иновации, зелена икономика и заетост. Според предварителните оценки до края на новия програмен период фондовете ще допринесат за повишение на БВП с близо 10 %, ръст на заетостта с над 6%, а номиналната средна работна заплата трябва да се повиши с 37%. Разбира се, това ще се случи само при пълно и правилно усвояване на средствата, комбинирано със стабилна политическа и икономическа среда в страната. Към момента основната причина, поради която от Брюксел режат парите за България, са установени нарушения по процедурите за избор на изпълнител на проектите. Ако тази практика продължи, вместо извор на инвестиции еврофондовете ще се превърнат в поредното кранче за изпразване на държавния бюджет.