:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 431,912,477
Активни 47
Страници 5,903
За един ден 1,302,066

Как партиите си връщат политическата девственост

Лидерът на ЕНП Жозеф Дол вразуми българския политически елит, но не му даде за пример родната си Франция
Светослав Терзиев
Трогателно е как загрижени европейски функционери водят за ръка уж изпечени български политици, за да не се спъват в неподходящ момент. Лидерът на Европейската народна партия (ЕНП) Жозеф Дол долетя в София разтревожен, че Бойко Борисов се лута как да направи правителство, след като е спечелил изборите. Дясната солидарност в Европа се задейства, за да го упъти.

"В България съм, за да отправя посланието, че страната трябва час по-скоро да има стабилно правителство, което да служи на гражданите и да донесе спокойствие", заяви Дол. Той подчерта, че кабинетът трябва да бъде десноцентристки и оглавен от лидера на ГЕРБ. Колко просто и ясно! На него му стига да отчете, че в ЕНП се увеличава броят на управляващите партии, като знак за растящата сила на десния интернационал, докато той му е председател.



А как ще стане? - оправяйте се



Жозеф Дол можеше да ни даде за пример своята страна Франция, но неизвестно защо се въздържа. Не е изключено да е изпитал неудобство, защото там управлява левицата, но той се срещна в България с партии от целия политически спектър, включително и с левицата (без Патриотичния фронт, "Атака" и "България без цензура"), и можеше спокойно да направи паралел с френския политически живот.

Каква е картината там, обобщи в последния си брой седмичното издание "Журнал дю диманш": "При липсата на нови идеи за излизане на Франция от маразма, в който е затънала, политиците изглежда намериха решение - да сменят името на своята партия. Ето какво би дало достатъчно работа на политическия маркетинг. Толкова по-зле за битката на идеи - някогашния голям френски специалитет. Франция се превърна в идеологическа пустиня".

Всички големи партии - голисти, социалисти и националисти - внезапно откриха, че имената вече не им отиват и



трябва да се казват по друг начин



Пръв заговори в края на септември за преименуване кандидатът за лидер на десницата Никола Саркози, който като бивш президент мечтае за политическо възкресение. Той вече не харесва, че неговата партия "Съюз за народно движение" (партията и на Жозеф Дол) се казва така, и обеща, че ако се върне начело чрез вътрешни избори в края на ноември, ще предложи да бъде преименувана. Засега пази в тайна каква ще бъде новата й запазена марка.

Сегашният премиер на Франция Манюел Валс, който по амбициозност прилича на Саркози, взриви спокойствието в Социалистическата партия на 23 октомври с интервю в близкото до левицата седмично списание "Нувел обсерватьор", като призова да се скъса с левицата от миналото. Според него партията му трябвало да бъде "прагматична, реформистка и републиканска", но не пожела да я определи като социалистическа. Самият той не се обижда да го наричат социалдемократ или социаллиберал, което френските социалисти традиционно смятат за ренегатски етикет, нито пък се дразни от обвиненията, че убива паметта за Жан Жорес, Леон Блум и Франсоа Митеран.

Валс обаче все пак не е политически отцеубиец като лидерката на Националния фронт Марина льо Пен, която смята, че името на нейната партия, създадена от все още живия й баща Жан-Мари льо Пен, само я излага. Тя желае да го смени, защото е натрупало много негативи като символ на ксенофобия, расизъм и антисемитизъм.

Така партиите, които до голяма степен определят физиономията на френския политически живот, в момента са погълнати от амбицията да се преродят. Парижкият професор по психоанализа Жерар Милер определи това явление като



"фантазия за девственост"



"Да си смениш името, да заминеш на другия край на света, да започнеш живота си наново - има пациенти, които се увличат по тази мечта, когато нещо или някой им става твърде непоносим. Някои политически ръководители им приличат. Те също желаят да се разтоварят от нещо, което им тежи: тяхната партия, историята й, нейните традиции, името й."

Такива примери могат да се намерят изобилно и в България, като най-новият е от 27 октомври т.г., когато Коалиция ББЦ се преименува на Български демократичен център. Така новопокръстените български консерватори на Бареков решиха, че като парламентарно представена група ще придобият по-приемлив европейски образ и ще се отърсят от популисткия си етикет. Жозеф Дол основателно ги заподозря, че си измислят фалшив образ, и тактично ги заобиколи, защото пожела "да се види с представители само на демократични партии".

Политоложката Виржиния Мартен, председател на мозъчния тръст "Диферан", коментира пред "Журнал дю диманш", че "намерението на соцпартията, СНД и Националния фронт да сменят имената си е белег за голямата криза на доверие, която преживяват политическите партии. 80-90% от французите не им вярват. Свършено е с политическите партии като олигархични и структурирани организации, в които традициите се предават от баща на син... Всички партии, дори по-масовите, са станали формации на своите кадри с твърде малко активисти извън апарата си", заяви тя.



Съвременните политици вярват в прераждането,



защото нямат вяра в идеите, които би трябвало да изразяват. Както Бойко Борисов си фантазира, че може да се върне на бял кон и народът да забрави какво е представлявал като премиер само преди година и половина, така и френските лидери си фантазират за нова непорочност. Въпросът е кой би се хванал на този фокус. Изследване на Френския институт за обществено мнение (ИФОП) показа на 26 октомври, че само 16% от симпатизантите на СНД, 13% от симпатизантите на социалистите и също 13% от симпатизантите на националистите биха желали любимите им партии да си сменят името. Съответно на 47%, 49% и 43% от същите среди казват, че дебатът по този въпрос им е безразличен или ги отвращава.

Безпътицата, в която затънаха всички партии, предизвиква сходни реакции у симпатизантите им, независимо дали става дума за левица, традиционна или крайна десница. И независимо дали става дума за Франция или България. Избирателите губят както доверие към партиите, така и интерес към политиките им, защото виждат, че нищо не се променя. Само високопоставени функционери като Жозеф Дол могат да спечелят нещо от политическия маркетинг и затова са загрижени имитацията на борба между дясно и ляво да продължава. За 25 години българите обаче надраснаха политическия си наивитет от зората на прехода и не надават трепетно ухо да уловят съвети от високо европейско равнище. Политическото им поведение е същото като на французите, а на последните избори дори показаха, че са отишли още по-напред, като за наказание на цялата политическа класа над половината от тях въобще не си направиха труда да гласуват за когото и да било. Поуката е, че не бива да се наднича за девици в политическия бардак.

-------

 -------


17
6583
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
17
 Видими 
30 Октомври 2014 19:50
Ами не е точно така, Дол дойде да накове публично канчето на ГЕРБ, но с БДЦ си проведе сериозен разговор на четири очи.
30 Октомври 2014 19:50
Според мен от Европа няма как да не ни дават ум при положение ,че ние явно нямаме
30 Октомври 2014 19:51
Представяте ,ли си какво щеше да се случи с този Дол, ако беше долетял да прави правителство в Унгария ?
Щяха да го намерят в някой дол. Най-малкото.
Баси, това и оня кретен - сребролюбец Горбатия не си позволяваше с Тато....
30 Октомври 2014 20:26
С. Т. бърка архетипите и ... фантазиите. Не с девствеността, а с безсмъртието е връзката. Партиите желаят магическия цинобърен хап, който да ги преведе през дължимата и неизбежна трансформация.

А тази трансформация, в това древните са единни, не е никак симпатична. Косата опада ... Изпадат и зъбите ... Както и ноктите ... Кожата се свлича на парцали ...

После всичко (така твърдят) пораства наново - перфектно и цветущо - кожа, коса, зъби и нокти ... (навярно и ... девствеността, щом така държите на нея, макар и древните да не са го отбелязали специално).

Прочее, нужна е смелост, ако не и ... безумие. Защото това си е живачно отравяне пар екселанс.
30 Октомври 2014 20:28
.
30 Октомври 2014 20:36
Жозеф Дол можеше да ни даде за пример своята страна Франция, но неизвестно защо се въздържа.

Ясно е защо - защото др. Станишев не ходи във Франция да дава акъл на сбирките на лидерите от ПЕС, макар че злите езици говорят, че дори и тук се писа, че др. Оланд не го канел.
А освен това, другари, както съм се изказвал и друг път, може да сме социалисти и прогресивни, но трябва да познаваме капитализма, за да се борим по-успешно с него. Ребрандинг му викат на този процес при фирмите, случва се достатъчно често, пък дали може да се оприличи на връщане на девственост, не знам.
30 Октомври 2014 20:54
Такива примери могат да се намерят изобилно и в България, като най-новият е от 27 октомври т.г., когато Коалиция ББЦ се преименува на Български демократичен център
дрън-дрън че пляс-ква ми е на мен Франция,ма че Бюрека е преетикетиран съм го пропуснал.Иначе(в дух анти АКТА) що коментар за "професионалиста" и закърпената му химена щеше да има....язък!
30 Октомври 2014 21:33
може да сме социалисти и прогресивни


Не може и двете заедно. Или сте социалисти, или сте прогресивни.

30 Октомври 2014 21:38
Жозефа Лаком Дол е срам за евроатлантическата самоназначена политическа класа на ЕСССР. При всичката недодяланостс на туземните политически тюфлеци, чак такова нелицеприятно леке няма, с незначителните изключения Желю, Плевню и още десетина.
30 Октомври 2014 21:53
Днес по битивито бай Миков призна, че Станишката напирал за голема коалиция с Боцко...
30 Октомври 2014 22:05
напира-кат не става за колежански преподавател-сал за гледачка на децата на Моника Натисни тук.Виденов поне не хленчи и не се скри под минижупа на съпругата си
31 Октомври 2014 07:32
Цирковете предължават. Защото проблема си остава в икономическия модел, който ражда голямото богатство, което злоупитребява с парите си да си купува или назначава политици.
31 Октомври 2014 08:23
Повтарям казаното преди мен, защото е точно:
"Цирковете предължават. Защото проблема си остава в икономическия модел, който ражда голямото богатство, което злоупитребява с парите си да си купува или назначава политици."
31 Октомври 2014 09:49
Франция се превърна в идеологическа пустиня

Умните хора залагат на прагматизма, а не на идеологиите. Държавите затъват не от липса на идеологии, а от липса на здрав разум и прагматизъм.
31 Октомври 2014 13:51
Франция се превърна в идеологическа пустиня

Че какво друго освен идеологическа, политическа и социално-икономическа пустиня може да бъде колаборационистична нео-вишистка Франция, превръщаща се постепенно в полу-колониален придатък на евро-Райха, и обслужваща германските анти-европейски практики и интереси. Саркози блъсна Франция по евро-германската нео-колониална пързалка, а Оланд продължава да я доунищожава като суверенна и независима страна.
Мисля, че новата 1968 г. вече чука на вратите на Париж...
01 Ноември 2014 08:45
Само по заглавието, преди да съм доставил удоволствието да прочета статията на д-р Терзиев: ще бъдем ли ни по-малко Европейци, ако не обръщаме внимание на всеки европейски глупак? Защото ЕС обхваща доста голяма територия, и на нея живеят много глупаци...
01 Ноември 2014 12:09
Отново проблемът е представянето на една случка, а също и услужливо късата памет на някои журналисти и политици. А истината е, че не дедо Дол се е натресал в България, за да разваля рахатлъка на българските политици, а за да даде едно еврорамо на Борисов. Същото се случи и миналата година, когато ПЕС си организира сбирка в София, а другарите Шулц и Свобода се надпреварваха пред българските медии да хвалят съсела Анубис и да призовават ГЕРБ към "отговорно поведение".
Европейските партийни чиновници идват в България, преди всичко за да подкрепят своите кучета. Съмнявам се, че го правят особено охотно - София не е някакво суперлуксозно, интересно или екзотично място, че да се натискат да пътуват с партийни пари за командировки насам. Друг въпрос е, че европейските партийни централи често са лицемерни относно поддръжката на нашите националистически партии към това или онова "европейско" дясно или ляво правителство. През 2011 ПЕС плюеха ГЕРБ за подкрепата на Атака, през 2013 ЕНП плю БСП за същата тази подкрепа. Та, европейското лицемерие в тази насока е очевидно.
От друга страна, обаче, очевидно е и лицемерието и двойни стандарти на нашенските собствени политици, когато иде реч за подобни политики. Така например, ПФ активно се включи в хора на охулването на дедо Жозеф, но пък преди година сегашният депутат на ПФ, Слави Бинев писа отворено писмо до Шулц, Свобода и Станишев (като шеф на ПЕС), да ги пита за позицията им за " безпринципния съюз между социалисти и националисти, нещо, което винаги е карало Европа да настръхва". Същият сега е дълбоко възмУтен и огОрчен от изявленията на дедо Дол.

+
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД