На 29 октомври новосформираната временна бюджетна комисия дебютира с близо петчасови прения по горещата тема КТБ. Получи се доста ялово заседание - вместо със същински решения то приключи с някакъв странен проект с препоръки към БНБ и изпълнителната власт. Дори не стана ясно кога все пак клетите вложители ще получат достъп до парите си. Единствената "полза" от говорилнята бе, че лъсна голата и безпощадна истина - ръководството на БНБ е напълно безпомощно, уплашено, объркано и неспособно да се справи с "аферата КТБ". Политиците - също.

Партиите, които изпратихме в Народното събрание, явно се озорват да вземат "политическо решение" по случая - дали заради бизнес кръговете зад тях, дали защото казусът надхвърля равнището им на компетентност и куража им. Бедата е, че колкото повече се протака развръзката, толкова по-висока цена ще платят българските данъкоплатци. Защото вече е ясно - какъвто и да е изходът, фалит или спасителен план,



"акулите" ще пируват с остатъците от някогашната банка,



любимка на няколко правителства, а държавата, т.е. всички ние, ще платим за угощението - през бюджет, държавен дълг, държавни гаранции и всякакви други преки и непреки щети заради сгромолясването на банката и рухването на мита за отличните български банкови регулации и превъзходната и непогрешима БНБ.

Целта на заседанието в сряда бе да изясни има ли почва за спасителен план за КТБ и заслужава ли си да се даде нова отсрочка на БНБ за търсене на изход, различен от фалита. Понеже е твърде вероятно в края на октомври или в началото на ноември квесторите да докладват, че собственият капитал на банката е отрицателен, то тогава БНБ в рамките на седмица е длъжна да отнеме лиценза на КТБ и да я прати по пътя на несъстоятелността. Точно за да не се случи автоматично това, юристи предложиха с поправка в Закона за кредитните институции да се предвиди още един срок - примерно 1 месец, в който БНБ да направи последен опит за оздравяване на закъсалата банка. Вместо да обсъди и предложи конкретен текст, временната бюджетна комисия гласува някакви 4 точки с препоръки, едната от които е до 6 ноември Народното събрание да приеме промяна в закона. Но 6 ноември е само след 4 работни дни!

В първа точка от същия проект за решение бюджетната комисия не сложи срок за изпълнение, но пък самият текст на точката е стряскащ. В него се поръчва на МС, БНБ и Комисията за финансов надзор да анализират важните за банковата система закони и да предложат промени, които съответстват на европравилата и които "да гарантират ефективност на банковия надзор и стабилност на банковата система". Това си е чисто признание, че



в момента законите ни не гарантират ефективност и стабилност



Точка 4 на проекта за решение "препоръчва" на БНБ да наеме чуждестранна фирма с опит в банковата дейност, която да проследи извършените от "акционерите и администраторите на банката и свързани с тях лица операции с активи, имущество, финансови инструменти и парични трансфери". Много удобна формулировка, която казва - ще бъдат осветени Цветан Василев и компания. Но кой ще провери и проследи клиентите на банката и всички онези тайнствени офшорки, които са свързани не с низвергнатия банкер, а с довчерашните му приятели и бизнес партньори, някои от които дори нагло са инициатори на същото разследване?

Бюджетната комисия прие още една препоръка - до 6 ноември Народното събрание да приеме законодателни поправки за бързо изплащане на гарантираните депозити в духа на евродирективата. Тук отново конкретно предложение за промяна в закона няма. Но вероятно идеята е да се успокоят както гневните вложители, така и недоволната от българските порядки Еврокомисия. Брюксел вече ни заплаши с наказателна процедура заради разтакаването на депозантите, което продължава пети месец.

Всъщност нито депутатите, нито БНБ могат да кажат



кога все пак вложителите ще си получат парите



Ясно е само, че ако в началото на ноември КТБ остане без лиценз, след 20 дни най-късно Фондът за гарантиране на влоговете трябва да започне да изплаща парите на вложителите. Ако пък парламентът изпълни препоръките по-горе и се направи сетен опит за оздравяване на банката, а България приеме европравилата за бързо изплащане на гарантираните влогове, фондът пак ще трябва съвсем скоро да започне изплащането. И в двата случая ресурсът му - 2.1 млрд. евро, ще бъде изчерпан.

А има ли кой да налее пари в банката, има ли шанс за оздравяване? БНБ отказа да отговори на тези въпроси дори пред настойчиво питащите депутати. От дискусиите в комисията се разбра, че ДПС най-много настоява БНБ да се помъчи още малко за развръзка за КТБ, различна от фалита, и че от ГЕРБ не възразяват. Само БСП напълно е отписала банката и не иска и да чуе за отсрочки, инвеститори и законови поправки.

Какво лошо има в проекта, учуди се председателката на бюджетната комисия Менда Стоянова от ГЕРБ. "В момента има инвеститор. Той обикаля няколко пъти БНБ, Министерството на финансите и други институции и е заявил намерение да инвестира 1 млрд. евро в КТБ. Ние искаме да дадем време на този, който иска да налее пари, и да не го изгоним. Искаме да му дадем време и шанс, ако намеренията му са сигурни и правилни, да спасим банката. Да спасим вложителите - предприятията, работниците в тях, общини, болници и т.н.", обясни Стоянова.

Ами лошото е, че БНБ не знае (или не казва) как може да стане и



колко ще струва спасението



БНБ вече няколко пъти съобщава, че е "осведомена", че консултантът ЕПИК, Оманският фонд и новият кандидат "Джемкорп" водят разговори с министри и партии за изготвяне на план за рекапитализиране и преструктуриране на КТБ. А всъщност БНБ би трябвало да е водеща в такива разговори. Законът й го вменява.

БНБ обаче "напомня", че до този момент не са й представени планове за преструктуриране. Че кой ще й представи план, при положение че самата БНБ вече пети месец не може да измери "капиталовата дупка" в КТБ. А когато одиторите и квесторите най-накрая представиха резултати от своя труд, оказа се, че кандидат-инвеститорите не могат да ги прочетат, защото били тайна информация и не били официални документи... БНБ пък не била страна по договорите между квестори и одитори, а докладите не можели да се предоставят без съгласието на одиторите... Това е смешно - та нали БНБ е началник на квесторите и тя им нарежда какво да правят. И защо се очаква инвеститорът да даде празен чек и да купи котка в чувал?



А КТБ май не е "каца без дъно",



както прибързано я описа един мастит банкер. Има си дъно и на него има доста активи - нищо че БНБ и квесторите пренебрежително ги подритват и не ги признават.

През цялото време на особения надзор БНБ и определени медии поддържат впечатлението, че известен брой фирми пощенски кутии - без персонал и без дейност, свързани с банкера Цветан Василев, са претакали огромна част от парите на КТБ като кредити, градили са пирамида и сега банката е набълбукана с несъбираеми заеми без обезпечения. Ако е вярно, значи нямаме банков надзор - най-малкото трябваше да ги смути неудържимата "динамика" на тази банка, супервеликолепните й доскоро резултати. Обаче според отстранените директори на КТБ истината е друга.

Преди дни БНБ обяви сензационно в някакъв странен преразказ за свършеното от одитори и квестори, че покритието на кредитите с обезпечения било мизерно - само 13%, и че по тази причина КТБ би трябвало да задели над 4 млрд. лева провизии. И още - че имало една внушителна група от кредити за около 5.3 млрд. лева, които били с покритие 2 (две) на сто. Тези данни първо втрещиха финансовия свят. На второ четене обаче заваляха коментари, че някой е търсил под вола теле, че подхвърлените числа са фантасмагория и че дори 20% от тях са истина, много ръководители на БНБ и най-вече кадрите на банков надзор са за затвора. Други се запитаха какво ли ще се види в останалите банки, ако и към тях се приложи подобна "лупа".

А пък отстранените директори твърдят, че всъщност повечето кредити на КТБ дори имат свръхпокритие и че общата стойност на обезпеченията е близо 10 млрд. лева! Твърдението им е придружено и с разбивка по видове обезпечения - материални активи за 1.104 млрд. лева, ипотеки за 785 млн. лева, 540 млн. лв. в търгуеми ценни книжа, 474 млн. залог на търговски предприятия, 6.5 млрд. лева са вземания по сметки, по търговски сделки, банкови гаранции от първокласни банки и над 500 млн. лева са поръчителства на фирми като допълнително обезпечение.

Според пратените в немилост шефове на КТБ тук е заровено кучето - прилаганата от квесторите методика за оценка на обезпеченията е толкова "прецизна", че зачерква голяма част от тях. Например - квесторите питат в писмо кредитополучателя съгласен ли е те да се разпореждат със заложените активи, както те преценят. Ако заемополучателят не отговори или откаже, кредиторите вече броят заема за ненадежден.

Оказа се, че сред големите кредитополучатели на КТБ не са само кухи фирми и офшорки от големия антураж на Цветан Василев. Всъщност става дума за



големи предприятия, някои от които минават за стожери на българската икономика



- например от военната индустрия. Те нито могат да избягат от кредитите си, нито могат да се скрият, нито искат да го правят. Искат само да им разрешат с парите, които имат в КТБ, да покрият свои задължения към същата банка. Но квесторите не разрешават. "Над 160 искания за погашения в резултат на прехвърляне на вземания не са разрешени от квесторите. Така фирми и граждани, които имат и свои пари в КТБ, и заеми там, не могат да си намалят задълженията и да ги обслужват. Резултатът е влошаване на качеството на кредити за над 1 млрд. лева", твърдят отстранените мениджъри. Те дават и съвсем конкретни примери как залози на проспериращи фирми са обезценени 100%. И нищо чудно при определено стечение на обстоятелствата цели бизнес империи да бъдат отмъкнати от техните собственици. И то съвсем законно.

При такива "оздравителни" операции не е чудно, че в докладите на квесторите и в съобщенията на БНБ за масова консумация облаците над КТБ все повече тъмнеят.

Ето и друг удивителен факт. БНБ още миналата седмица обяви, че изпраща в прокуратурата разкритията за "дупката" от 4.22 млрд. лв. в групата КТБ - въпреки че одиторите са подчертали, че докладът им не е предназначен да служи като доказателство или друго експертно заключение в съдебни производства.

Шефовете на БНБ направо си глътнаха езиците, когато депутати от бюджетната комисия в парламента ги попитаха директно - има ли начин КТБ да бъде оздравена, или е неспасяема и няма никакъв смисъл да отлагаме отнемането на лиценза и пътя към фалита. Оказа се, че половин година не им стигна да си изяснят този въпрос. Почти цялото ръководство на централната банка бе в залата и никой не посмя да отговори. Не се знае дори нещо много просто - колко точно са гарантираните по закон влогове, които ще трябва да се изплатят.

Шефовете на БНБ онемяха и когато ги питаха знаят ли, че целта на поставянето на една банка под специален надзор не е тя да бъде досъсипана и ликвидирана, а е преди всичко да бъде стабилизирана и да се премахнат причините за проблемите. Никой не каза



какви мерки за оздравяване са предприети



- защото такива мерки няма. Вместо отговор Искров разказа за пореден път какви проверки и оценки е разпореждал да се правят от одитори и квестори, което обаче няма нищо общо със саниране.

Ако съдим по поведението на гуверньора и колегите му, на тях най-вече им се ще да се отърват от вулкана КТБ, който носи само проблеми, и да засилят банката към съда по коловоза на несъстоятелността. Но кукловодите на цялата криза изглежда предпочитат да забавят решението или, ако може, КТБ да получи милиардна държавна подкрепа и някак да оцелее, да си назначат вътре свои хора, да прочистят кредити, да завземат бизнеси. И докато всичко това се случва на тъмно, наяве Йордан Цонев, Делян Пеевски и други депутати ще разиграват театъра "Вадим кирливи ризи" и ще развличат публиката със закани да покажат кои политици са се облажили от високите лихви на КТБ и добрите си отношения с низвергнатия днес Цветан Василев. Като че ли Пеевски не ходеше рамо до рамо с банкера, преди да се разцепи империята.

Трудно е да се предскаже какво ще се случи оттук насетне. Лесно е обаче да прогнозираме, че цената на безхаберието на институциите надхвърля значително фалита или спасяването на една банка. И че сметката се пише на простосмъртните данъкоплатци.