С увъртания и обещания по отношение на бъдещето на Пиринския край и на неговото население правителството на Отечествения фронт успя да осигури за България равноправно участие в освобождаването на Централна и Източна Македония и на Източна Сърбия. Тази политика бе следвана принудително до 1948 г., а българите от поречието на Средна Струма и Горна и Средна Места се отърваха само със силна уплаха да не би наистина да бъдат предадени в границите на Югославия. Не можеше да има по-ниска цена от тази уплаха, която България да плати за запазената цялост на земите си след края на Втората световна война. Не бива да се забравя, че сред победените към септември 1944 г. България бе наредена от чуждоземните ни монарси, време е днешните спекулации по този въпрос да бъдат прекратени вече.

Крайовската спогодба от 5 октомври 1944 г. между българското правителство и Югославския национален комитет бе крупна дипломатическа победа за страната ни, тя бе първата крачка, която новото българско правителство трябваше да направи задължително, понеже българската войска нямаше как да участва във военните действия на страната на антихитлеристката коалиция без да може да премине през югославските земи. Тази победа бе наложителна, но недостатъчна за постигането на крайните цели в дипломатическата война. България трябваше непременно да бъде призната от СССР, Великобритания и САЩ за съвоюваща страна - част от антихитлеристката коалиция. Това признаване бе жизненоважно за съхраняване на целостта на българските земи отпреди войната, то трябваше да бъде добито на всяка цена.



* * *



От 9 до 18 октомври 1944 г. Й. Сталин, В. Молотов, У. Чърчил, А. Идън и А. Хариман, американски посланик в СССР, уточняват в Москва общата позиция на съюзниците по балканските и полските дела. На тези разговори е обсъдено и примирието с България. Представителите на САЩ и Великобритания настояват за отношение към България, което да е заслужено за съюзничеството й с Герамния. Налага се на най-високо равнище съветската делегация да смекчава чувствително отношението към България, което е предварително обещано на Г. Димитров при негова среща с Й. Сталин на 6 октомври.

В крайна сметка съюзниците отправят към България категорично само едно предварително искане - да бъде изтеглена българската администрацията и войсковите части от временно предадените й за управление македонски и тракийски земи., при това в 15-дневен срок. Българското правителство изпълнява това условие съответно към 10 октомври и към 25 октомври. Така са създадени предпоставки за започване на преговорите за сключване на примирие, които се провеждат също в Москва от 26 до 28 октомври с участието на българска делегация в състав: Петко Стайнов (1890-1972), министър на външните работи, Добри Терпешев (1884-1967), министър без портфейл, Никола Петков (1889-1947), министър без портфейл и Петко Стоянов (1879-1973), министър на финансите. Съветският външен министър В. Молотов запознава българските пратеници с облекчените условия на примирието веднага след пристигането на делегацията в Москва за да може България да планира бъдещото си поведение в преговорите. Всъщност от българската делегация се очаква единствено да приеме предварително изготвеното споразумение, никой от съюзниците не може все още да забрави съюзничеството на България с нацистка Германия и с държавите от Оста само до преди месец и половина.

Подписаното на 28 октомври 1944 г. в Москва примирие между България, от една страна, и СССР, Великобритания и САЩ, от друга, бе възможно най-щадящото страната ни, най-същественото в него бе, че България не бе заставена предварително и веднага да плаща репарационни задължения, а не бе въведен и окупационен режим - това е историческата истина, въпреки истеричните съвременни спекулации по този въпрос. Да, съществуват части от примирието, които ограничават държавния суверенитет на България, но отново трябва да се припомни, че всъщност България бе победена страна. В това си качество тя бе заставена да плати възможно най-ниската цена за включването си в Германската орбита в началото на Втората световна война.

Московското примирие включва и някои съглашения, които не се отнасят до участието на България в завършека на Втората световна война, поради което не ги разглеждаме сега (вж. Извори в първата част на текста, там отсъстващите членове са заместени с многоточия и поради значителната дължина на документа), те се отнасят до разпускане на фашистките и националистическите организации, до започване на съдебно преследване срещу лицата, отговорни за пагубния за България политически курс до септември 1944 г., до материално-битовото осигуряване на съветската войска, пребиваваща до 1947 г. на българска земя, до ограничаване на разпространението на художествено-пропагандните материали, свързани със страните от Оста и с разпространената там идеология. Тези части от Московското примирие се отнасят до други задължения, които българското правителство е принудено да поеме, тях нарочно ще разгледаме друг път, понеже сега общественото внимание у нас се насочва именно натам превратно.

Като следствие от подписването на Московското примирие и за да може да води военни действия срещу Германия и нейните съюзници новата Българска народна войска получи безвъзмездно съвременно съветско оръжие за въоръжаването на общо 5 пехотни дивизии - 30 хиляди винтовки, карабини и автомати, 2 хиляди картечници, 300 противотанкови установки, над 800 оръдия и миномети, заедно с боеприпасите за тях и различно друго военно оборудване и снаряжение.

Същевременно в началото на 1945 г. в Съветското военно командване бе изпратена българска военна мисия, начело с генерал-майор Асен Кръстев (1893-1968), а към Българската войска бяха причислени 33 съветски военни съветници.



* * *



Московското примирие между България и Обединените народи оформи правовата основа за българското участие във Втората световна война на страната на антихитлеристката коалиция, колкото и важно да бе това предстояха същинските военни сблъсъци с хитлеристката военна машина. И в Първата част на Отечествената война на България (1944-1945 г.), и в нейната Втора част новата българска войска показа чудеса от храброст за да извоюва, както вече уточнихме тук, последната военна победа за България.

За тази последна победна война България плати скъпо, по бойните полета на Втората световна война от началото на септември 1944 г. до май 1945 г. загиват общо 31 910 български воини, още 151 българи са убити в боевете, които води с Германия и с нейните съюзници Съветската войска. Към цената, в човешки жертви, на съюзничеството ни с Германия и другите страни от Оста, ще трябва непременно да отнесем и загиналите почти 5000 български антифашисти във времето от 1941 г. до 1944 г.

Ще е наложително също да прибавим и още общо 101136 души, които са преследвани заради убежденията си в периода от началото на 1941 г. до началото на септември 1944 г., сред тях са повече от 15 хиляди политически затворници, 59668 са заточени в лагери от общ тип, а 6518 - в специализирани лагери за евреи. Всички те също са част от "кръвния данък" за пребиваването на България в хитлеристката коалиция.

Съюзяването на България с Германия в началото на Втората световна война има и чисто парично измерение. Германският дълг към България към септември 1944 г. надхвърля 70 млрд. лева, още 28, 2 млрд. лева България губи от неравнопоставеността при разплащанията и цените на стоките и услугите. Ще трябва да се сметнат допълнително и значителните суми по издръжката на немските войскови части на българска земя, която бе възложена изцяло на българското правителство - през януари 1944 г. немската войска, намираща се в България и издържана за сметка на българското правителство, надмина 19, 5 хиляди офицери, войници и помощен персонал, а броят на издържаните към 5 септември 1944 г. се повиши до общо 30 хиляди.

Цената на българското участие в завършека на Втората световна война доближи общо 94 млрд. лева, като тая сума включва и воденето на военни действия на места, отдалечени от границите на България до хиляда километра, и изпълнението на клаузите на Московското примирие, което наистина осигури целостта на България, но що се отнася до паричните въпроси, България бе разглеждана като победена страна, каквато тя всъщност бе като воюваща на страната на хитлеристката коалиция до 8 септември 1944 г.

Не бива да бъдат пропуснати и разходите за българската администрация, за жандармерийските и военните части във временно присъединените към България македонски и тракийски земи, в които всички природни богатства, като богатите на хром руди до Скопие, Германия запази за себе си (по спогодбата Клодиус-Попов, 1941 г.). В тези земи България бе натоварена всъщност само с полицейски функции за да бъдат освободени немски и италиански военни съединения за Източния фронт, от добива на природните залежи в тези земи България не можа да се възползва. Въпреки пропагандната шумотевица по случая, обединението на българското землище в годините на Втората световна война бе само привидно.





Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=723619

и посочените там текстове по темата.