Виктор Орбан бе патрон на честването на годишнината от унгарското въстание срещу комунизма от 1956 г. в качеството си на най-дълго служилия министър-председател на страната след падането на Желязната завеса. Подсилен от трите си изборни победи тази година (парламентарни, европейски и местни), премиерът изглежда непоклатим. Както прогнозира през 2009 г. биографът му Йожеф Дебрецени, Орбан обитава "непревземаема крепост на властта".

Но тълпите на официалната церемония бяха по-малобройни от хилядите, които протестираха срещу правителствените планове да се въведе първият в света данък върху ползването на интернет. Според критиците налогът ще върне дигиталната икономика на Унгария в 90-те години на миналия век.

Таксата бе последният засега опит на Орбан да намали фискалния дефицит в страната с нетрадиционни мерки - политика, която анализаторите вече нарекоха "орбаномика". Тя включва увеличаване на ставките на съществуващите вече данъци и налагане на данъчно бреме върху дейностите на някои от най-отявлените критици на правителството му, твърдят критици.

Предложението за данък от 150 форинта (62 цента) за всеки потребен гигабайт информация провокира безпрецедентна съпротива срещу управляващата партия "Фидес". (След многохилядните протести Орбан се отказа от интернет данъка, б.р.) Но сама по себе си идеята показа колко малко данъчни възможности остават на разположение на правителството след 4-те години радикални мерки на "орбаномиката". А те така и не успяха да понижат публичния дълг от ниво, равняващо се на 80 на сто от БВП. "Не става дума за точна дисциплина или система от идеи", казва Дьорд Сурани, бивш гуверньор на централната банка. Той описва "орбаномиката" като система от



национализации,



високи секторни данъци и селективно раздаване на държавни поръчки и договори, което увеличава държавния контрол върху икономиката.

Орбан избегна втора програма от Международния валутен фонд, когато партията му спечели изборите през 2010 г., като наложи големи такси на банките и други секторни компании, като същевременно намали популистки цените на комуналните стоки и услуги и подоходния данък. Но след като данъчната му реформа не успя да стимулира потреблението и инвестициите, той бе принуден да се пусне по наклонената плоскост на нетрадиционните мерки, обяснява Сурани.

В рамките на няколко месеца централната банка национализира частните пенсионни фондове, което предизвика внезапен приток в бюджета на акумулираните спестявания за пенсия и това маскира галопиращо нарастващия дефицит. Скоро след това Орбан увеличи драстично данъците върху банките, телекомуникациите, енергетиката и медийните компании. "Ако може да се говори за някаква



последователност,



тя е в увеличаването на ефективната данъчна ставка", допълва той.

Чуждестранните банки усетиха най-силно вкуса на "орбаномиката". Унгарският премиер въведе най-високия в Европа банков данък през 2010 г. и върху финансовите трансакции през тази година, като принуди банките на компенсират кредитополучателите за "несправедливите" условия по заемите в евро и швейцарски франкове, отпуснати в началото на ХХI в., когато унгарският форинт растеше устремно.

Засега загубите на банките са към 3 млрд. долара, но се очакват още, когато през следващите месеци правителството ги принуди да конвертират форекс кредитите във форинти. Лайош Бокрош, бивш финансов министър, предупреди миналия месец, че банковият сектор е "наказан". А управителят на националната банка Дьорд Матолчи обяви, че очаква много от чуждите банки да напуснат Унгария.

Официални представители признават, че мерките са разрушили доверието у инвеститорите, но въпреки това успокояват, че предстоящото конвертиране ще е при разумни условия. "Може и да е имало пагубно влияние върху инвестициите. Но ниските публични и частни инвестиции и без това са основен проблем във всички европейски страни", коментира Габор Орбан, държавен секретар по икономиката. Министри от правителството изтъкват силния растеж през първата половина на 2014 г. и намаляващия дефицит като доказателство, че "орбаномиката" работи. "За пръв път в унгарската история сме в състояние да покрием целите за дефицита в 3-4 последователни години", казва Жолтан Ковач, държавен секретар по комуникациите.



Бунтът



срещу интернет данъка не е единственият проблем на Орбан. Той все повече е подлаган на натиск отвън за политическите си реформи, описани през септември от бившия президент на САЩ Бил Клинтън като форма на "авторитарен капитализъм". Американската критика стигна нови висоти този месец, когато Вашингтон забрани на 6-има официални унгарски представители да влизат на територията на САЩ заради корупция - безпрецедентна санкция срещу страна, съюзник в НАТО и членка на ЕС. Според унгарското правителство и опозицията в страната обвиненията в корупция са само претекст, който САЩ използват, че да накажат близките около Орбан за "нелибералните" реформи и проруската външна политика, в която някои обвиняват кабинета "Орбан".

В разгара на общественото недоволство от таксата върху интернет и дипломатическия скандал със САЩ един унгарски анализатор отбеляза, че никога не е виждал страната си така изолирана от западните й съюзници. Той предупреди, че Орбан се отклонява от либералния модел на пазарна демокрация. "Той се възхищава от руския президент Владимир Путин и от това, което той прави. Орбан вярва, че ерата на Запада е приключила, и затова се опитва да създаде алтернативен модел, в центъра на който е държавата".



КАРЕ

Непокорство



"Бизнесуик"

Унгарският парламент одобри закон с мнозинство от 2/3, който открива пътя за строителството на "Южен поток". Премиерът Виктор Орбан демонстрира непокорство пред Европейския съюз.

Законодателите одобриха поправки, които позволиха на всяка компания да строи газопровод на територията на Унгария, дори и да няма лиценз за неговата експлоатация.

"Целта е да се подпомогне строителството "Южен поток" и да се покаже на Русия, че Унгария приема проекта сериозно", казва Атила Холода, експерт по въпросите за регулиране на енергетиката, близък до премиера Орбан.

"Унгария смята до половин година да започне строителството на газопровода "Южен поток", който ще заобиколи Украйна", казва Чаби Баджи, директор на държавната енергийна компания MVM Zrt, която създаде съвместно предприятие с "Газпром" за строителството и експлоатацията на газопровода.

По-рано ЕС блокира "Южен поток" и наложи икономически санкции на Русия заради конфликта с Украйна, които усложниха строителството на газопровода, тъй като ограничиха техническото и юридическото сътрудничество на ред руски компании с фирми от ЕС.

"Поддръжката на Орбан за "Южен поток" е нова крачка в посока на увеличаване на напрежението между Унгария и ЕС и НАТО. Унгария получи кредит от 10 млрд. евро от Русия за строителство на 2 ядрени реактора. Когато през юли Орбан бе преизбран, заяви, че се стреми Унгария да стане "нелиберална държава в ЕС" и посочи Путин като един от онези, който е достоен за подражание в тази насока". (Със съкращения)