Нека сме наясно. Всяко правителство се нуждае от кредит на доверие, дори в най-лошото има добри министри. В момента обаче се ражда вторият кабинет на ГЕРБ и не може да бъде подмината една важна характеристика на родилния акт - пръква се в лъжа. Доста лъжи. Завиждам на оптимистите, които твърдят, че един такъв кабинет може да донесе добрини на България. Но нека, вярата крепи човека.

Първата лъжа е, че това правителство е алтернатива на модела "кой". Умните и трезвомислещи хора в България знаеха, че "кой" пак ще бъде решаващ фактор, но представители на сега съставящия се кабинет и партии, които го подкрепят, твърдяха - "борим се с "кой", той е злото на България, ще го махнем, алтернатива сме му". Това бе и мотото на предизборната им кампания. Присъствието на Владислав Горанов като финансов министър (не е само той), отдавна известен с контактите си с Делян Пеевски, а и зам.-министър при първоначалния възход на КТБ, категорично опровергават тези обещания. Оборва ги и



задаващата се решаваща роля на ДПС



в парламента. Сбъдва се и основното желание на Лютви Местан - мнозинство без националистите (Патриотичният фронт заяви оттегляне на подкрепата). Без националистите всяко дву- или трипартийно правителство става заложник сега или по-късно на ДПС.

Втората лъжа е на РБ. Блокът бе конструиран като субект с недвусмисленото послание "не искаме ГЕРБ да се върне във властта". Сега ГЕРБ са не просто върнати. Връщат се с две трети от министрите, с които паднаха от власт. Начело с Борисов. РБ не ги гледа, ами им съучаства. Помним клетвите на Меглена Кунева "никога с ГЕРБ", на Радан Кънев "никога с Борисов". Сега са си семейство и ни чакат да повярваме, че същият този Борисов ("престъпник по душа" по думите на друг представител на РБ - Цветозар Томов) е приемлива фигура за български премиер, реформатор. Ако реформаторите вярват, че Борисов може да е реформатор, то жална й майка на самата реформация.

Третата лъжа е, че през този месец, в който ГЕРБ и РБ преговаряха, са обсъждали "програми, политики и стратегии", както ни уверяваха. Пълна лъжа е, видно е по разпределението на министерските кресла. Та коя програма или стратегия би изискала Божидар Лукарски да е министър на икономиката? Кое от способностите или от биографията му определят необходимостта той да поеме този важен и обемен сектор? (Че е бил юрисконсулт на Агенцията за приватизация преди 12 години?).



Смешно и обидно нелепо е.



С какво земеделецът Николай Ненчев е заслужил да е министър на отбраната, също не е ясно. Не се разбира и какво различно ще вършат Меглена Кунева и Томислав Дончев като вицепремиери, след като "европейските въпроси" (Кунева) се покриват с еврофондовете (Дончев).

Всъщност всичко е ясно. Ясно е, че са търсени не хора за постовете, а постове за хората. Потвърди се и от номинацията на Ивайло Калфин за социален министър (след като на РБ като старши партньор се пада дипломацията, на АБВ остава социалната сфера). "Постове за хората" е стар похват да съставяне на българско правителство, но нали сега щеше да е различно?

Та това, общо взето, е 91-вото българско правителство, устремено да решава изключително тежки проблеми в икономиката, енергетиката, финансовата и социалната сфера. Изправено пред реформи, в името на които идва. Оптимистите, на линия ли сте още?

Забелязват се и още няколко интересни особености в проектосъстава на новия кабинет.

Най-напред това са овладените от ГЕРБ министерства, в които се разпределят най-много пари - на финансите, околната среда, регионалното развитие и земеделието (ето защо безенесарят Ненчев е на отбраната, земеделието е заето). Обратно - на реформаторите са оставени най-проблемните ведомства - на здравеопазването, образованието, правосъдието. Социалното недоволство в първите два ресора винаги е огромно, батакът при тях е най-дълбок, там най-често се сменят и министри. Правосъдието пък е хем каша, хем под постоянното критично наблюдение на западните партньори. Ясно е защо Борисов



хвърля тези горещи картофи в ръцете на реформаторите,



не е ясно обаче те съзнават ли капана, в който влизат. А колкото до факта, че лидерът на ГЕРБ повтаря две трети от министрите си, то трябва да кажем, че или много си ги харесва, или просто - "това е материалът, друг няма".

Румяна Бъчварова може да се окаже полезна, особено с ресора "коалиционни въпроси". Набра стаж като главен преговарящ и говорител на Борисов по сложни въпроси, които той не разбира или не му се занимава. За Томислав Дончев трудно ще се намерят възражения. За някой от ресорите, като спорта например, отсега мирише на корупция, и то много.

Накрая ще се спрем на АБВ и следствията от "внезапното" й включване чрез Ивайло Калфин, новата Масларова. Включването показва, че Борисов се е обърнал за помощ към стария си приятел Георги Първанов за парламентарна подкрепа. БСП има повод за радост, лявото изведнъж се разшири. Включването показва също, че РБ няма против да е коалиционен партньор и на "партията на агент Гоце".



Можеше ли да е различно?



Не може без компромиси в тази сложна и трудна ситуация, казват реалистите. Вярно е - не може. Обаче е вярно също, че коалиция Борисов-Гоце-реформатори не подсказва реформи. Тя вещае още по-голямо задкулисие, тържество на "кой" и любов, която ще се изроди (ако вече не е) в порно.

Впрочем, тези дни низвергнатият уж Местан вдигна мизата - "подкрепа не 300, а 600 за на новото правителство". При условия. 600 дни, бройте ги на календара, остават точно до президентските избори.