В петък сутринта Бойко Борисов привика в кабинета си лидерите на Реформаторския блок и ги накара един по един да станат прави и да произнесат високо и ясно клетва за вярност към новото мнозинство, към партията му и лично към Персоната му. Без колебание предводителите на десницата положиха клетвата, приеха да работят под прякото управление на Борисов и така потвърдиха васалното си положение.

С този исторически акт бе сложен край на славната демократична десница, която някога събираше стотици хиляди по площадите на София и страната. Десноцентристката реформаторска вълна кротко се разплиска в подножието на Бойко.

Така Борисов, който слезе от властта преди 21 месеца под натиска на улицата, сега се връща в управлението, носен на щитовете от тези, които се кълняха, че няма да допуснат това. Все още не е ясно дали този опит за политически ренесанс ще бъде подкрепен, но комплотът между Бойко и реформаторите вече влезе в историята. Нещо повече, Борисов не само намери окончателното решение за съдбата на разбитите авари от десницата, но подкара валяка и в градинката на левите - само така може да се опише офертата "Калфин - социален министър". При така създалата се ситуация едва ли ще бъде трудно за Борисов да прегази скоро и БСП, която на този етап е толкова зле, че няма накъде повече - днес левите се занимават със себе си, пишат проектозакон за служебния кабинет (!?!) и през час публично заявяват: "Бойко е безупречен".

След време сигурно все някой ще се пита:



"Кой допусна всичко това да се случи"



Нека да е ясно - не медиите, не световният заговор, не дядо Жозеф, дори не Пеевски натамъниха този проект за свръхкомпромисно правителство. То може да се случи благодарение на Кунева, на Лукарски, на Радан, на Първанов, на Бареков, а вероятно и на т.нар. патриоти... Те позволиха "осветеното задкулисие" да се върне на власт. Да се осъществи отново историческият компромис между СИК и Европа. Много хора виждат в това път към нормализиране, виждат потенция в търпимостта към политчалгата. Други, като нас, смятат, че това не е ОК.

Трима от петте лидери на Рефбло изринаха земята, но успяха да влязат във властта. Кунева дори прие да е директор на водопад, но пред името й да стои табелка с надпис "Вицепремиер". Лидерът на СДС става министър на икономиката - това е един от онези случаи, в които не знаеш къде свършва вицът и къде започва реалността. Рефбло има 6 министри, но 2-ма от тях трудно може да припознае, щото са предложени от ГЕРБ. Смех!

Безкомпромисните декларации на Радан от типа: "Никога Бойко премиер", се редуваха като флагчета на ски писта с реплики от вида: "Имахме само някои забележки." Вярно - и други в Рефбло имаха непоследователни изказвания. Петър Москов нееднократно декларира, че няма да бъде министър, щом е част от преговорния екип на РБ. Кунева също се кълнеше: "101% няма да правим коалиция с ГЕРБ", но



не от Кунева, а от Кънев хората очакваха последователност и твърдост



В резултат на тази отчайваща непоследователност накрая се стигна до плачевната ситуация - ГЕРБ одобри министрите на РБ, а реформаторите не знаеха министрите на ГЕРБ. Новопоявилият се васал Лукарски даже припкаше по коридорите и "мъдро" обясняваше: "Решението за имената на министрите е на премиера след връчването на мандата".

Затова съвсем логично Реформаторският блок не получи нито едно ресурсно министерство, а се нагълта с проблемни ведомства. Получи обезкостеното министерство на икономиката, както и критичните министерства на здравеопазването и образованието. Получи министерството на отбраната, което едва ли ще има ресурс за модернизиране на армията, както и министерството на правосъдието, което едва ли ще може да прокара съдебната реформа. За едното трябват пари, за другото - конституционно мнозинство.

Бърз поглед върху управленската програма на новата власт (справедливо принизена до заглавието "Програмна декларация") затвърждава усещането, че целта на новата власт е самата власт, а не излизането от задълбочаващата криза. Както мъдро някой отбеляза тези дни: "И ние не разбираме от финанси, но не правим от това управленска програма". Не знам кой е този писач на програми, който обещава точно днес "ускорен икономически растеж на българската икономика", както и други общи приказки като "запазване достигнатите нива на социалните помощи и плащания" и "привличане на чужди директни и портфейлни инвестиции", но ако Ленин бе жив, сигурно пак щеше да попита Крестински:



"Глупак или саботьор редактира това?"



Толкова общи приказки само комсомолските секретарки преди 1989 г. можеха да напишат. То са едни реформи, едни магистрали, то са по 1 млрд. на година за Северозапада, то е едно "развитие на културата като национален приоритет" и "приемственост и устойчивост на развитието на въоръжените сили". И тем подобни, и тем подобни.

Те не знаят дали в петък ще са министри, но в четвъртък имат скицирана програма за три мандата и половина. Тъжна история.

Тъжна е историята на непредставените. На онези душици, които в нощта след изборите смекчиха тона към Борисов, обещаваха му безоблачни дни и чакаха на опашка пред кабинета на ГЕРБ, за да се докопат до властта. А сетне, когато вратата пред тях тресна, започнаха да кълнат люто и да се заканват на бъдещата власт. Говоря за ДПС и патриотите. За партията на Бареков въобще не ми се говори. Добре, че Джефри звъннал на Бойко, че да ги приеме... Евентуално.

Добре, а какво да правим без този исторически компромис "Ръка за ръка АБВ и реформаторите да крепят Бойко във властта".

Как какво? Това, което се прави във всяка демокрация, която е нормална, но недорасла за исторически компромиси - ходи се на избори. Трябва да се направи това, което трябваше да се направи след миналогодишните избори - пак вот. Странно е, че днес Радан говори със същите думи срещу предсрочен вот, които употребяваше и Пламен Орешарски преди година и половина... Ако миналата година имаше вот след вота, много лоши неща щяха да бъдат спестени на страната.

Странно е да предпочиташ синьо-червената мъгла и ново задкулисие пред избори. Странно е за нас!