:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,678,915
Активни 180
Страници 21,480
За един ден 1,302,066
ИНТЕРВЮ

Заради увреждане не ме издигнаха за кмет

И през ум не ми е минавало, че физическите ми качества могат да имат отношение към моите способности, казва бизнес дамата Сияна Кисьова
Личен архив
Сияна Кисьова е собственик на хасковското предприятие "Ния-Милва", което произвежда за хотели билкова козметика за коса и тяло. От 11 души персонал, които работят в него в момента, 6-ма са с увреждане. Самата тя разбира колко различно е отношението на обществото към хората с проблеми, когато заради заболяване започва силно да куца след 40-ата си година. И въпреки доказаните си качества и умения, заради здравословния проблем професионалното й развитие изведнъж спира.
- Г-жо Кисьова, започвате собствен бизнес, след като получавате увреждане. Има ли пряка връзка между двете неща?

- По професия съм инженер химик. Работех в тази сфера, имах много активна позиция, бях производствен директор. Но в един момент, в резултат на заболяването, което получих след 40-ата си година, започнах да куцам и външният ми вид значително се промени. Оказа се, че това не е дотам приятно за определени постове, които заемах. Отношението към мен наистина се промени коренно заради тази физическа промяна. Това предизвика у мен огромно учудване, защото 12-13 години съм се доказвала, и то не на думи, а с изключителни резултати в работата си. И когато трябваше да заемам малко по-високи постове, не им хареса фактът, че съответната персона, т.е. аз, била с лоша походка и не изглеждала добре.

- Заради походката Ви са отказали дори да издигнат кандидатурата Ви за кмет.

- Да, така беше. В работата ми имаше подхвърляния, които аз подминавах. Но отношението към кандидатурата ми за кмет беше капката, която преля чашата. Оказа се, че не мога да бъда предложена, защото изглеждам различно от другите, некрасиво, може би. Сега го казвам с насмешка, но тогава не ми беше никак смешно, защото наистина действа стресиращо на човек такова отношение, особено когато е бил толкова активен и доказан. И през ум не ми е минавало, че физическите ми качества могат да имат отношение към моите способности. Но в този момент аз застанах сама със себе си и реших, че наистина е добре оттук нататък да развивам само това, което зависи от моите качества и възможности.

Взех решението в годината, в която е създадена Агенцията за хората с увреждания - 2005 г. Тогава, съвсем случайно, благодарение на медиите, ми попадна обява, че агенцията подпомага хора с увреждания за проекти за развиване на самостоятелна стопанска дейност. Аз нямах собствена фирма до този момент. Тогава нашумяваше и бизнесът с малки семейни хотели, къщи за гости, а аз точно това исках да реализирам - производство на хотелски сапуни. Беше се появила на пазара огромна нужда от хотелски аксесоари за баня. Появи се и Законът за здравето, който регламентираше, че тези аксесоари трябва да бъдат опаковани, и така реших да кандидатствам с проект за самостоятелен бизнес, който беше одобрен без никакво ходатайство.

- Кой помогна на старта с писането на проекта? Вероятно е имало нужда и от стартов капитал?

- Моя позната, на която основното занимание беше писане на проекти, го направи безвъзмездно. Имахме и помещение - семейна собственост от 40 кв.м. По проекта ми отпуснаха 15 000 лв. Намерих по-евтина машина за опаковане - за 10 000 лв., произведена в България, в Стара Загора. Позволиха ми дори да закупя офис оборудване. Наех и един служител. Наемането на хора с увреждания не беше задължително, но носеше бонуси. Наех човек с увреждане, който перфектно се справяше на старата ми работа. При мен той също перфектно се справя. Първата дейност беше основно опаковъчна, а сапуните се правеха на ишлеме при познати. После си купихме машини на старо, за да произвеждаме собствени продукти. При разработването им работя с колеги, които имат повече опит в научната сфера, а аз съм връзката с практиката. Поусъвършенствахме машините, малко по малко започнахме да подновяваме техниката и да се развиваме.

- Започвате с едно работно място и една машина. Къде сте сега?

- Към момента изпълнявам трети проект към Агенцията за хора с увреждания. Плюс един за подобряване условията на труд. Изпълних и един към ОП "Конкурентоспособност", в раздела за подпомагане на специализираните предприятия. С него внедрихме цяла линия за производство на козметични продукти - 7-8 машини. Гледам с всеки следващ проект да покривам нужда, която съм имала, за да разширя и модернизирам производството. За основното производство вече имаме всичко. Благодарение на Съюза на глухите закупихме и собствено помещение 330 кв.м, част от тяхното предприятие "Тих труд", което за съжаление приключи дейност от м.г. И сега очаквам с програмите да му направя тотален ремонт, защото то беше в голяма разруха. При мен вече работят 11 души, 6 от които с увреждания. Искам да разширявам производството и да наема още хора с проблеми със слуха, които са освободени от "Тих труд".

- Как подбирате персонала, чрез бюрото по труда или чрез познати?

- Сега вземам хора, за които имам впечатления от работата им. Когато си набележа човек, преценявам кое работно място е подходящо за него. Ако взема 5 души и ги сложа на един процес, ще си създам проблем. Но умело разпределяйки задълженията между хората с проблеми и здравите, мисля, че съм намерила точната формула те да са доволни от работата си, аз да съм доволна от тях и те не смятат, че едните дърпат другите надолу.

В "Тих труд" например знам какви хора работеха, какво могат и съм решила да взема още от тях, ако успея да разширя производството. Защото те наистина бездействат и е нещо страшно. Проблемът им е много сериозен, но всичко друго им е живо - съществуват, усещат и е страшно, ако ги гледаш отстрани. Единият от най-добрите ми оператори на новите машини е глух. И е изключително доволен, той просто живее втори живот. Трябва да има специализирани държавни бюра за осигуряване на работа за тези хора, не само неправителствените организации да правят това. Не може държавата да абдикира така от тези хора.

- Говорите за разширяване на производството. От началото на октомври влезе в сила промяна в Закона за обществените поръчки, според която социалните предприятия ще имат огромни предимства при участие в търгове. Това ще помогне ли според Вас за развитието на тези фирми?

- Специално за мен, като специализирано предприятие, и предвид продуктите, които произвеждам, действието на тези промени е изключително важно. Но разчитам на държавата да намери начин да популяризира това, което ние можем. За себе си направих справка кои предприятия какво поръчват по отношение на миещите продукти и се оказа, че това е значително перо. С капацитета, който имам в момента, мога да отговоря. Това би било едно удвояване на работата при мен. Без проблем мога да удвоя персонала си с хора с увреждания. Но ако тези предприятия и организации не знаят, че има такава фирма като нашата, връзката би била по-сложна. Аз ще се опитам да осъществя такава, но ми се струва, че тук държавата наистина трябва да изиграе своята роля в популяризирането на социалните предприятия и продуктите ни.

- Как я виждате тази роля на държавните институции?

- Например Агенцията за хората с увреждания да разпространи поне до държавните администрации списък със социалните предприятия и кое какво предлага. Може и срещи да ни организират. Но първо трябва да бъде разпространена информацията с писмо. Може и рекламна кампания на продуктите на тези предприятия да се организира. Случайно разбрах и за друга дейност, в която можем да се включим и за която ме потърсиха веднъж. Става въпрос за изпълнение на поръчки в посока хуманитарни помощи, финансирани, и то добре, от чужди червенокръстки организации. Навсякъде по света има бедствия и аварии. Първото, което се прави, с цел да не се разпространи епидемия, е да се осигури на бедстващите хигиенен пакет. В него основните неща са миещи продукти. Освен че моят продукт отговаря, други наши предприятия биха могли да се включат с производство на кашоните. Много от тях ги правят. Следващият момент, т.нар. групаж. Групирането на стоките също може да се върши от някое предприятие или организация на хора с увреждания, например с ментални проблеми. Всичко това може да бъде възложено с помощта на държавата на едно, две, три наши предприятия.

- Споделихте, че трудно се намира пазар у нас за вашите стоки, тъй като търговците разчитат на утвърдени марки, чиито производители организират рекламата. Търсите ли пазар навън?

- В момента за пръв път продадох малко количество продукция в Гърция. Хубаво е да има някакво облекчение за търговците, които предлагат стоки на социални предприятия, за да могат и да се продават. Сега се реализира идеята да има специален знак "Произведено в България от хора с увреждания".

- Трудни ли са отношенията между здравите и хората с проблеми?

- Много е сложно, но мисля че тук всички сме разбрали, че всеки има право на място в живота. В момента всички искаме да научим езика на глухите и се опитвам да им организирам курс. Даже сами сме се научили на някои основни знаци, за да можем да общуваме.
12
2717
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
12
 Видими 
20 Ноември 2014 22:28
е как да стане като самата държава "произвежда" хора с увреждания...?
20 Ноември 2014 23:04
е как да стане като самата държава "произвежда" хора с увреждания...?


Достатъчно е да не ги поставя на отговорни позиции, нямам предвид дамата. Има доказани идиоти-рецидивисти в Парламента и МС и БНБ, ВКС които правят поразии за милиарди, но продължават да се "избират" и назначават. На първо време е хубаво депутат с трети мандат да се разстрелва, точно така.
20 Ноември 2014 23:58
Госпожо, кмета трябва не само да върши работа, но и да вдъхва респект!
Отделно дето трябва да хвърчи нагоре-надолу!
21 Ноември 2014 00:15
Архангел,
ми тогава да направим Кубрат Пулев, че и брат му кметове. Вдъхват респект и могат да хвърчат насам-натам. Като паднат- стават .
Баси логиката имаш! Едно време се е казвало, че най-важни са даскала, попа и кмета. Не пъдаря, коларя и дърваря.
Кметската работа е за хора с акъл, за да няма после " Абе що в съседното селo дадоха пари, а на нас ....?"
21 Ноември 2014 10:15
Нима Франклин Делано Рузвелт не е вдъхвал респект? И не е хвърчал (можеше да напишете "бръмчал", по-найс е!) нагоре надолу?
21 Ноември 2014 12:23
Франклин Делано Рузвелт (30 януари, 1882 – 12 април 1945) е 32–ят президент на САЩ (1933–1945). Има най-дългия мандат и е единственият президент, избиран повече от два пъти на тази длъжност. Той е една от основните политически фигури в историята на 20 век. Роден в богатство и привилегии, преодолявайки болестта, която го прави инвалид, застава начело на реформите.
...
Франклин Делано Рузвелт е президент повече от 12 години и повече от който и да било друг извежда страната през едни от най–големите кризи до пълния триумф с победата над Германия и очертаващата се победа над Япония. Въпреки че десетилетия след това са правени преоценки на политиката му, малко са коментаторите, които не дават изключително висока оценка на уменията му като главнокомандващ.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%BD_%D0%94%D0%B5%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%BE_%D0%A0%D1%83%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D1%82#.D0.A1.D0.BC.D1.8A.D1.80.D1.82
21 Ноември 2014 12:39
Архангел е прав,
Простите хора се взират във физиката на висшестоящите. По-далеч акълът им не може да стигне.
21 Ноември 2014 13:15
Госпожо, кмета трябва не само да върши работа, но и да вдъхва респект!
Отделно дето трябва да хвърчи нагоре-надолу!


Направо да е ... Архангел. Или поне ... ангел, а!

Через 100 с лишним лет после кончины Сунь У жил Сунь Бинь 9. Бинь вырос недалеко от городов Э и Чжэнь. Бинь, очевидно, был отдаленным потомком Сунь У. Когда-то Сунь Бинь вместе с Пан Цзюанем изучал законы ведения войны. Потом [Пан Цзюань] служил в Вэй и был назначен командующим войсками [вэйского] Хуэй-вана 10, но по способностям считал себя не ровней Сунь Биню. И он тайно послал [человека] позвать Сунь Биня в Вэй. Когда Бинь прибыл, Пан Цзюань, опасаясь, что тот своими достоинствами затмит его, сумел так использовать законы, что Сунь Биню отрубили коленные чашечки, а на лицо поставили клеймо. Так [Пан] надеялся упрятать его подальше, чтобы [тот] не смог попасть на службу. Когда циский посол прибыл в Лян 11, Сунь Бинь с помощью тюремного служителя тайно встретился с ним. [Он] дал советы цискому послу, который был поражен его [способностями] и тайно вывез Сунь Биня в Ци. Циский военачальник Тянь Цзи счел его знающим и принял как почетного гостя.

Тянь Цзи не раз выставлял своих лошадей на скачки, соревнуясь с княжичами из циского дома. Сунь-цзы 12 заметил, что [50] лошади военачальника по своим качествам весьма различаются. Среди них были хорошие, средние и слабые. Тогда Сунь-цзы сказал Тянь Цзи: «Когда вам придется соревноваться на скачках, я обеспечу вам выигрыш». Тянь Цзи доверился ему. Наступило время состязаний с княжичами 13 на приз в тысячу [цзиней] золотом. Перед самым соревнованием Сунь-цзы сказал [Тянь Цзи]: «Сначала поставьте вашу слабую лошадь против их лучшей лошади и выиграйте вашей лучшей лошадью у их средней лошади, а вашей средней лошадью-у их худшей лошади». Когда провели три заезда, Тянь Цзи один проиграл, а два выиграл [и] в конце концов получил у ваш тысячу [цзиней] золотом. После этого Цзи представил Сунь-цзы Вэй-вану 14. Вэй-ван расспросил [его] о законах ведения войны, после чего поставил его ши (наставником в военных делах).

[Вскоре] после этого Вэй напало на Чжао 15. Встревоженный [правитель] Чжао обратился за помощью к Ци. Циский Вэй-ван хотел поставить во главе войск Сунь Биня, [но] Бинь, поблагодарив [за честь], отказался, сказав: «Искалеченный наказанием не может [управлять войсками]». Тогда назначили командовать войсками Тянь Цзи, а Сунь-цзы сделали ши. [Он] сидел в повозке под балдахином и, следуя за войском, составлял планы.

Тянь Цзи хотел отправиться с войсками в Чжао, но Сунь-цзы сказал: «Тот, кто приводит в порядок спутанную пряжу, не пользуется кулаками; тот, кто разнимает дерущихся, не хватается за алебарду. Всегда следует бить по слабому месту противника, контролировать обстановку, -и вы будете хозяином положения. Сейчас [войска] Лян сражаются в Чжао, следовательно, молодые и хорошо вооруженные воины ушли за пределы княжества, остались лишь старые и слабые. Вам лучше во главе войск пойти спешным маршем на Далян, захватить пути снабжения, [то есть] ударить по месту, которое у них в данный момент ослаблено. [Тогда] они непременно оставят Чжао и устремятся на помощь своей [столице]. Так мы одним ударом избавим от опасности Чжао и ослабим армию Вэй». Тянь Цзи последовал этому [совету]. Вэйцы действительно оставили Ханьдань [и] схватились с Ци у Гуйлина (353 г.) 16, [где] вэйская армия потерпела крупное поражение.

Через 13 лет 17 [княжества] Вэй и Чжао напали на Хань 18. Хань обратилось за помощью к Ци. Ци направило туда войска под командованием Тянь Цзи, которые пошли прямо на Далян. Вэйский военачальник Пан Цзюань, услышав об этом, оставил Хань и повернул назад, [но] циская армия уже пересекла [границу] и двигалась на запад. Сунь-цзы сказал Тянь Цзи: «Воины трех цзиньских княжеств отчаянно храбры, [но] недооценивают Ци, [51] называют цисцев трусливыми. Умелый военачальник, воспользовавшись обстановкой, с выгодой [для себя] завлечет их. В законах ведения войны [говорится]: "Те, кому перед сражением приходится проходить 100 ли, могут потерять [даже] старших командиров; у тех, кому приходится проходить 50 ли, может дойти половина войска" 19. Сделайте так, чтобы циские войска, вошедшие в Вэй, устроили [сначала] 100 тысяч очагов [для приготовления пищи], на следующий день-50 тысяч очагов, а на третий день-30 тысяч очагов». Через три дня похода Пан Цзюань радостно заявил: «Я был уверен, что циские воины-трусы: через три дня после вступления в наши земли больше половины их воинов [и] командиров разбежалось». Тогда он оставил свои пехотные части и с легковооруженными отборными [солдатами] стал преследовать цисцев, двигаясь днем и ночью.

Сунь-цзы, рассчитав их движение, [определил, что] к вечеру [они] должны достичь Малина 20. Дорога у Малина узкая, по обеим сторонам много естественных препятствий, [где] можно расположить в засаде солдат. И тогда [он приказал] срубить большое дерево, очистить его от коры и сделать надпись: «Пан Цзюань умрет под этим деревом». Затем [он] приказал десяти тысячам лучших лучников циской армии расположиться в засаде по обеим сторонам дороги. [Они] получили такой приказ: «Вечером, увидев огонь, стрелять всем разом».

Пан Цзюань действительно вечером дошел до срубленного дерева. Увидев, [что оно] очищение от коры и надписано, зажег факел, чтобы осветить его. Но не успел он дочитать, как десять тысяч лучников циской армии выстрелили разом. Вэйская армия пришла в большой беспорядок, началась паника. Пан Цзюань понял, что положение безвыходное, а поражение неизбежно, и со словами «Слава таки досталась этому негоднику!» перерезал себе горло. Циские войска, воспользовавшись успехом, полностью разгромили его армию, взяли в плен вэйского наследника Шэня 21 и увели с собой. Благодаря всему этому имя Сунь Биня прославилось в Поднебесной, и из поколения в поколение стали передаваться его труды о военном искусстве 22.


Така е, поне според Съма Цян и "Ши цзи". Сун Бин се е отказал от командния пост не защото е бил инвалид, а защото е претърпял позорящо наказание, макар и невинен. Но е бил стратегът на армията. Пътувал е в карета, а по време на битка бойците му са го носели на ръце, на носилка. Респектът и авторитетът не са въпрос на ... осанка.
21 Ноември 2014 13:21
Така е, поне според Съма Цян и "Ши цзи". Сун Бин се е отказал от командния пост не защото е бил инвалид, а защото е претърпял позорящо наказание, макар и невинен. Но е бил стратегът на армията. Пътувал е в карета, а по време на битка бойците му са го носели на ръце, на носилка. Респектът и авторитетът не са въпрос на ... осанка

на тия жълтурски пишман авторитети
големата работа, а са плъпнали като въшки да емигрират в държави като америка, канада, австралия, както и в западна европа.
егати стратезите с голи задници, просяци
21 Ноември 2014 13:34
на тия жълтурски пишман авторитети





Това ще си го сложа в рамка, да не забравям за дълбините на нищожеството.
21 Ноември 2014 14:31
ела да ти дам и автограф
21 Ноември 2014 14:38
ела да ти дам и автограф


Нямам толкова голяма рамка
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД