- Г-жо Кисьова, започвате собствен бизнес, след като получавате увреждане. Има ли пряка връзка между двете неща?
- По професия съм инженер химик. Работех в тази сфера, имах много активна позиция, бях производствен директор. Но в един момент, в резултат на заболяването, което получих след 40-ата си година, започнах да куцам и външният ми вид значително се промени. Оказа се, че това не е дотам приятно за определени постове, които заемах. Отношението към мен наистина се промени коренно заради тази физическа промяна. Това предизвика у мен огромно учудване, защото 12-13 години съм се доказвала, и то не на думи, а с изключителни резултати в работата си. И когато трябваше да заемам малко по-високи постове, не им хареса фактът, че съответната персона, т.е. аз, била с лоша походка и не изглеждала добре.
- Заради походката Ви са отказали дори да издигнат кандидатурата Ви за кмет.
- Да, така беше. В работата ми имаше подхвърляния, които аз подминавах. Но отношението към кандидатурата ми за кмет беше капката, която преля чашата. Оказа се, че не мога да бъда предложена, защото изглеждам различно от другите, некрасиво, може би. Сега го казвам с насмешка, но тогава не ми беше никак смешно, защото наистина действа стресиращо на човек такова отношение, особено когато е бил толкова активен и доказан. И през ум не ми е минавало, че физическите ми качества могат да имат отношение към моите способности. Но в този момент аз застанах сама със себе си и реших, че наистина е добре оттук нататък да развивам само това, което зависи от моите качества и възможности.
Взех решението в годината, в която е създадена Агенцията за хората с увреждания - 2005 г. Тогава, съвсем случайно, благодарение на медиите, ми попадна обява, че агенцията подпомага хора с увреждания за проекти за развиване на самостоятелна стопанска дейност. Аз нямах собствена фирма до този момент. Тогава нашумяваше и бизнесът с малки семейни хотели, къщи за гости, а аз точно това исках да реализирам - производство на хотелски сапуни. Беше се появила на пазара огромна нужда от хотелски аксесоари за баня. Появи се и Законът за здравето, който регламентираше, че тези аксесоари трябва да бъдат опаковани, и така реших да кандидатствам с проект за самостоятелен бизнес, който беше одобрен без никакво ходатайство.
- Кой помогна на старта с писането на проекта? Вероятно е имало нужда и от стартов капитал?
- Моя позната, на която основното занимание беше писане на проекти, го направи безвъзмездно. Имахме и помещение - семейна собственост от 40 кв.м. По проекта ми отпуснаха 15 000 лв. Намерих по-евтина машина за опаковане - за 10 000 лв., произведена в България, в Стара Загора. Позволиха ми дори да закупя офис оборудване. Наех и един служител. Наемането на хора с увреждания не беше задължително, но носеше бонуси. Наех човек с увреждане, който перфектно се справяше на старата ми работа. При мен той също перфектно се справя. Първата дейност беше основно опаковъчна, а сапуните се правеха на ишлеме при познати. После си купихме машини на старо, за да произвеждаме собствени продукти. При разработването им работя с колеги, които имат повече опит в научната сфера, а аз съм връзката с практиката. Поусъвършенствахме машините, малко по малко започнахме да подновяваме техниката и да се развиваме.
- Започвате с едно работно място и една машина. Къде сте сега?
- Към момента изпълнявам трети проект към Агенцията за хора с увреждания. Плюс един за подобряване условията на труд. Изпълних и един към ОП "Конкурентоспособност", в раздела за подпомагане на специализираните предприятия. С него внедрихме цяла линия за производство на козметични продукти - 7-8 машини. Гледам с всеки следващ проект да покривам нужда, която съм имала, за да разширя и модернизирам производството. За основното производство вече имаме всичко. Благодарение на Съюза на глухите закупихме и собствено помещение 330 кв.м, част от тяхното предприятие "Тих труд", което за съжаление приключи дейност от м.г. И сега очаквам с програмите да му направя тотален ремонт, защото то беше в голяма разруха. При мен вече работят 11 души, 6 от които с увреждания. Искам да разширявам производството и да наема още хора с проблеми със слуха, които са освободени от "Тих труд".
- Как подбирате персонала, чрез бюрото по труда или чрез познати?
- Сега вземам хора, за които имам впечатления от работата им. Когато си набележа човек, преценявам кое работно място е подходящо за него. Ако взема 5 души и ги сложа на един процес, ще си създам проблем. Но умело разпределяйки задълженията между хората с проблеми и здравите, мисля, че съм намерила точната формула те да са доволни от работата си, аз да съм доволна от тях и те не смятат, че едните дърпат другите надолу.
В "Тих труд" например знам какви хора работеха, какво могат и съм решила да взема още от тях, ако успея да разширя производството. Защото те наистина бездействат и е нещо страшно. Проблемът им е много сериозен, но всичко друго им е живо - съществуват, усещат и е страшно, ако ги гледаш отстрани. Единият от най-добрите ми оператори на новите машини е глух. И е изключително доволен, той просто живее втори живот. Трябва да има специализирани държавни бюра за осигуряване на работа за тези хора, не само неправителствените организации да правят това. Не може държавата да абдикира така от тези хора.
- Говорите за разширяване на производството. От началото на октомври влезе в сила промяна в Закона за обществените поръчки, според която социалните предприятия ще имат огромни предимства при участие в търгове. Това ще помогне ли според Вас за развитието на тези фирми?
- Специално за мен, като специализирано предприятие, и предвид продуктите, които произвеждам, действието на тези промени е изключително важно. Но разчитам на държавата да намери начин да популяризира това, което ние можем. За себе си направих справка кои предприятия какво поръчват по отношение на миещите продукти и се оказа, че това е значително перо. С капацитета, който имам в момента, мога да отговоря. Това би било едно удвояване на работата при мен. Без проблем мога да удвоя персонала си с хора с увреждания. Но ако тези предприятия и организации не знаят, че има такава фирма като нашата, връзката би била по-сложна. Аз ще се опитам да осъществя такава, но ми се струва, че тук държавата наистина трябва да изиграе своята роля в популяризирането на социалните предприятия и продуктите ни.
- Как я виждате тази роля на държавните институции?
- Например Агенцията за хората с увреждания да разпространи поне до държавните администрации списък със социалните предприятия и кое какво предлага. Може и срещи да ни организират. Но първо трябва да бъде разпространена информацията с писмо. Може и рекламна кампания на продуктите на тези предприятия да се организира. Случайно разбрах и за друга дейност, в която можем да се включим и за която ме потърсиха веднъж. Става въпрос за изпълнение на поръчки в посока хуманитарни помощи, финансирани, и то добре, от чужди червенокръстки организации. Навсякъде по света има бедствия и аварии. Първото, което се прави, с цел да не се разпространи епидемия, е да се осигури на бедстващите хигиенен пакет. В него основните неща са миещи продукти. Освен че моят продукт отговаря, други наши предприятия биха могли да се включат с производство на кашоните. Много от тях ги правят. Следващият момент, т.нар. групаж. Групирането на стоките също може да се върши от някое предприятие или организация на хора с увреждания, например с ментални проблеми. Всичко това може да бъде възложено с помощта на държавата на едно, две, три наши предприятия.
- Споделихте, че трудно се намира пазар у нас за вашите стоки, тъй като търговците разчитат на утвърдени марки, чиито производители организират рекламата. Търсите ли пазар навън?
- В момента за пръв път продадох малко количество продукция в Гърция. Хубаво е да има някакво облекчение за търговците, които предлагат стоки на социални предприятия, за да могат и да се продават. Сега се реализира идеята да има специален знак "Произведено в България от хора с увреждания".
- Трудни ли са отношенията между здравите и хората с проблеми?
- Много е сложно, но мисля че тук всички сме разбрали, че всеки има право на място в живота. В момента всички искаме да научим езика на глухите и се опитвам да им организирам курс. Даже сами сме се научили на някои основни знаци, за да можем да общуваме.