Миналия април Бойко Борисов предизвика протести с изявлението си, че пенсионерите са изяли фискалния резерв. |
Никой не обясни откъде се взеха тези 50 млн. лв.
Разбира се, финансовият министър няколко пъти каза, че пари за добавки няма. "Всеки иска да е добър и благороден. Има право да е добър, когато го прави със свои средства. Аз благороден с чужди средства не искам да бъда", каза Владислав Горанов. Борисов обаче отиде на крака във финансовото ведомство и на министъра му се наложи да преосмисли идеята си за благородство. Така от министерството премиерът излезе като самия Дядо Коледа с чувал, пълен с 50 милиона, и погали по главицата най-бедните пенсионери с по 40 лв. Социалният вицепремиер и министър Калфин се опита да даде още малко отгоре, но гласът му увисна. В едно правителство не може да има двама добри и благородни.
В решението на кабинета за пенсиите пише само, че 50-те милиона от чувала на Добрия Бойко се осигуряват чрез преструктуриране на разходите и трансферите от централния бюджет. Ако в тях още има какво да се преструктурира, публиката ще остане с впечатление, че явно има и още резерви и обсъжданата в момента актуализация не е достатъчно консервативна. Остава и очакването, че в следващите седмици ще се намерят още "резерви" за вечните гладници в изпълнителната власт, например МВР. Самият Борисов спомена икономии в администрацията, но по-вероятно е просто разходи да се прехвърлят от тази в следващата година.
Начинът, по който беше разиграна пиеската за 50-те милиона, е до втръсване изтъркан и никак не отива на реформаторско правителство. Ако не в друго, поне в триковете да има реформи. Ново само е как Борисов интерпретира образа на главния герой. Явно за година и нещо в опозиция е изживял катарзис по отношение на пенсионерите - от
"българските пенсионери изядоха фискалния резерв"
до "да дадем на българските пенсионери, защото те го заслужават". В първия кабинет на Борисов и дума не можеше да става за коледни или великденски добавки към пенсиите, защото положението все беше много лошо, но пък се раздаваха допълнително милиони на министерства, близки на премиерското сърце. Нещо повече - ГЕРБ отмени единствения обективен начин за увеличение на пенсиите - швейцарското правило, което ги индексира с ръста на инфлацията и на осигурителния доход. Сега ситуацията с бюджета уж е още по-зле, но чудесата вече се случват и пари ще се раздават по Коледа. Дали това няма нещо общо с факта, че социалният вицепремиер Ивайло Калфин - човекът на Първанов в правителството, избърза още в първите си изяви да заяви, че ще търси пари за коледни добавки?
В тази политическа сценка има и нещо тревожно - тя е показателна за това как ще работи в следващите месеци, а може би години, правителството.
Заложник на битката между ГЕРБ и АБВ за електората са не само пенсиите и бюджетът на НОИ, който и сега се пълни повече от данъци, отколкото от осигуровки, но и пенсионната реформа. До края на годината остават малко работни дни, но гражданите все още не знаят как ще се пенсионират догодина, по-догодина и т.н.
В раздаването на коледни, великденски и прочие празнични добавки към пенсиите има и по-дългосрочен проблем. НОИ изплаща пенсии според осигурителния принос на всеки. В социалното подпомагане помощите се дават според дохода и имотите. Дори синдикатите признават, че такива добавки разрушават пенсионната система, защото не отразяват основния й принцип, а могат да доведат и до социално напрежение между бедни и по-бедни. Затова коледните подаръци към пенсиите трябва да са в социалната система, а не в НОИ. Впрочем, когато БСП раздадоха пари на калпак за Великден, ГЕРБ определиха това като "предизборно пазаруване", "популизъм" и посочиха (с право), че липсват обективни условия, за да се заделят пари: "растеж на БВП, на работните места, които генерират данъци и осигуровки, добра работа на приходните агенции за свиване на сивия сектор и облагането му с данъци и осигуровки и пенсионна реформа". Нито едно от тези условия не е налице и в момента. Тоест ако решението и сега не е продиктувано от ръст на икономиката и подобряване на икономическата ситуация, какво е тогава?