Жан-Клод Юнкер съвсем наскоро встъпи в длъжност като председател на Европейската комисия, но вече е под натиск поради потенциално незаконни данъчни сделки, сключвани в Люксембург по време на работата му като министър-председател на страната. Някои вярват, че скандалът може да доведе дори до оставката му.

Първата публична поява на Жан-Клод Юнкер като председател на Европейската комисия беше символична. По-рано този месец той пътува до Франкфурт, за да представи новата книга на бившия германски канцлер Хелмут Кол в луксозния хотел "Вила Кенеди". Наречена Aus Sorge um Europa - "От безпокойство за Европа", книгата предупреждава, че преследването на националните интереси е опасност за европейския идеал. Юнкер побърза да одобри Кол, човек, когото нарича "приятел и модел за подражание." "Кол е прав да осъжда факта, че сме все по-склонни да се плъзгаме по склона към рефлексивния регионализъм и национализъм", казва Юнкер.

Това със сигурност не е първият път, в който Юнкер изрича подобно изречение. Всъщност той още по-директно изразява тази идея. "Омръзна ми! 80% от времето се представят само националните интереси. Не можем да продължаваме така!", избухна той по време на срещата на върха на ЕС през декември 2012 г.

Подобни сантименти служиха добре на Юнкер през цялата му кариера и му помогнаха да се трансформира от политик от малкия Люксембург в добре познат защитник на Европа. Сега обаче на върха на европейската си кариера Юнкер и любимият му Европейски съюз са изправени пред сериозен проблем. Който кара дори съветници, близки до Юнкер, да се чудят дали няма скоро да се наложи той да се оттегли от новата си позиция, въпреки че е встъпил в длъжност едва отскоро.

Миналата седмица няколко медии, включително базираният в Мюнхен "Зюддойче цайтунг", публикуваха най-подробни отчети на използваните трикове и оказаното съдействие от длъжностни лица на Люксембург на компаниите да избегнат плащането на данъци. Стратегиите често са разработвани заедно с лидерите на компанията и са служели като примамка за мултинационалните компании. Люксембург от своя страна се е възползвала от данъчни приходи, които иначе не би видяла. Накратко,



това е връзка с взаимна изгода



Но също така връзка, която е неблагоприятна за партньорите на Люксембург от ЕС - и за самото европейско сътрудничество. Много от компаниите, които създават магазини в Люксембург, вече не плащат данъци в родните си страни, където те произвеждат или продават по-големия дял от своите продукти.

Жан-Клод Юнкер служи 19 години като министър-председател на Люксембург и данъчната система на страната му е един от тези "национални интереси", от които той се оплакваше толкова често. Все пак репутацията му на "г-н Евро" не пострада като резултат.

Разкритията не са нищо ново. Всъщност, както се изрази германски министър за едно от многото събития, придружаващи отбелязването на 25-годишнината от падането на Берлинската стена: "Всички знаеха". Министърът допълни, че люксембургските данъчни схеми са в съответствие с нормативната уредба и дори са успели "артистично да разширят" тази рамка.

Въпросът е: Трябва ли политик, представляващ националните интереси на страната си, и председателят на Европейската комисия, отговорен за спазването на договорите на ЕС, да отговарят на едни и същи стандарти? Отговорът категорично е "да". И



в това е политическият проблем,



пред който е изправен Жан-Клод Юнкер.

Като премиер Юнкер, който едновременно бе и министър на финансите в продължение на няколко години, е помогнал за превръщането на Люксембург в данъчен рай и е блокирал всякакви външни опити за разследвания на данъчната система. През 2004 г., след като социалдемократите направиха коалиция с Юнкер, правителството се съгласи да създаде работна група, която да сравни люксембургския данъчен кодекс с международните стандарти. Но това така и не се случи.

През 1997 г., когато Юнкер пое ротационното председателство на Европейския съвет като министър-председател на Люксембург, ЕС прие Кодекс с правила за корпоративно данъчно облагане, насочен към "справянето с вредната данъчна конкуренция в Европейския съюз." Кодексът обаче не е правно обвързващ - факт, за който Юнкер също е до голяма степен отговорен. Европейската комисия може да санкционира само данъчната система на страната, ако спестяванията, които тя предлага на компании, са забранени държавни субсидии и по този начин противоречи на правилата на ЕС за свободната търговия.



Смешно малка сума



Наскоро стана ясно, че органите на Европейската комисия за защита на конкуренцията не са получили никаква помощ от Юнкер при разследването на сложния данъчен кодекс на страната му. Едва след декември 2013 г., когато Юнкер беше отзован от длъжност, бившият комисар за конкуренцията Хоакин Алмуния получи информация, свързана с общо 22 спорни данъчни сделки. До този момент комисията със сигурност може да докаже, че Люксембург е предоставял неразрешена държавна помощ в два случая и е започнала разследвания и по двата - на люксембургския клон на "Амазон" и на автомобилната мултикомпания "Фиат Крайслер".

Алмуния изпраща писмо от 30 страници до комисията, в което сурово осъжда тези практики. Според него сделката с "Фиат" не се основава на "финансова логика" и люксембургските финансови власти са игнорирали "икономическата реалност" на компанията. Мерките са имали ефекта на "намаляване на данъчната тежест на съответните предприятия в сравнение с предприятията в подобна правна и фактическа ситуация". С други думи Люксембург е предоставил на "Фиат" несправедливо конкурентно предимство. Компанията оспорва твърдението.

Маргрете Верстрагер от Дания пое поста от Алмуния като комисар за конкуренцията и вероятно ще продължи по курса, начертан от предшественика й. Има и няколко други задаващи се възможни разследвания - като например данъчни сделки, започнати от одит гиганта "Прайсуотърхаус Купърс" за клиенти като германската енергийна компания Е.ОН., Дойче Банк и американската компания "Хайнц". Може ли такива сделки да са направени без участието или одобрението на Юнкер? Това е въпрос, който ще го преследва, докато разследванията са в ход.



По-нисък от тревата



Юнкер е известен с това, че се справя добре с такива ситуации. По време на кампанията за председател на комисията през март той даде съвместно интервю с председателя на Европейския парламент Мартин Шулц за "Шпигел" и реагира остро, когато събеседникът му подхвърли, че Люксембург се е превърнал в данъчен рай под неговото ръководство. "Твърдението, че активно съм насърчавал укриването на данъци, е скандална атака срещу моята страна и моята личност. Аз няма да приема това", отсече той. Имаше и други инциденти по време на предизборната кампания, включително и липсата на ясно изразена подкрепа от германските консерватори и някои лични атаки от британската преса - дори тръгна слух, че Юнкер е искал да оттегли кандидатурата си, но е бил разубеден от приятели.

След съобщенията миналата седмица първата му реакция беше да не привлича внимание, като отмени участието си в планирана дискусия в последната минута. Главният говорител на комисията Маргаритис Схинас настоя, че Юнкер е "много спокоен" по отношение на разкритията.

Малцина се обявяват в негова защита. "Разкритията са удар, който ще засегне силно репутацията на Люксембург", заяви външният министър на страната Жан Аселборн, който е бил вицепремиер по времето на Юнкер. Той обеща, че новото правителство ще направи данъчния кодекс по-прозрачен, и отбеляза, че "Люксембург не може да се превърне в място, което приветства компании, които не искат да плащат данъци".

Разкритията са разтревожили председателя на ЕП Мартин Шулц, който поиска повече информация. Обединената европейска левица настоява Юнкер да се яви пред Европарламента.



Еврокриза



"Някой, който е гарантирал наличието на мащабно укриване на данъци и създаването на една несправедлива система в рамките на ЕС, не може да води Европейската комисия", казва Габи Цимер, председател на групата на обединената левица. Либералите, по-голямата част от които са гласували за Юнкер, също се дистанцираха. "Когато става въпрос за Жан-Клод Юнкер и битката на ЕС срещу укриването на данъци, ще изглежда, че лисицата е избрана да пази кокошарника," казва Александър Граф Ламбсдорф, европейски депутат от групата на либералите.

До този момент изглежда малко вероятно Юнкер да загуби позицията си, но това може да се промени. Ако бъде доказано, че Люксембург е предоставял незаконна държавна помощ за въпросните дружества, той ще бъде държан отговорен за това, че години наред е нарушавал правото на ЕС. "След това ще стане напечено. Юнкер едва ли ще бъде в състояние да издържи", казва негов колега. Адвокатите на ЕС вече проучват въпроса дали оставката на председателя на комисията ще принуди останалите 27 комисари също да изгубят своите позиции.

Мнозина се чудят дали Юнкер ще издържи напрежението от няколкото месеца разследвания, които предстоят. Някои политически съюзници и партийни колеги се съмняват, че ще може. Все пак той вероятно искаше да избегне прекалено прибързана реакция, дори и само от загриженост, че оставката му може да доведе до лидерска криза в Брюксел - особено в момент, когато кризата с еврото, изглежда, се надига. Широко хвалената подновена Европейска комисия на Юнкер също може да изпадне в затруднено положение.