"Батърсий" е лондонска електроцентрала на южния бряг на Темза. Строена е през 30-те години на миналия век, произвежда електричество до 1983 г. Архитектурата й в стил арт деко - това е най-голямата тухлена сграда в Европа, я прави по-голяма любимка на изкуствата, отколкото на енергетиката. Виждали сте я на обложката на Animals на "Пинк Флойд", във филма Helр! на "Бийтълс", в клипове на "Джудас Прийст" и "Тейк Дат" и т.н. Макар че комините й не пушат от над 30 години, най-бурните времена на "Батърсий" тепърва предстоят, а днес за няколкостотин квадрата в нея наддават Стинг и милиардери от цял свят. През 2019 г. тук ще живеят и работят хиляди новодомци, а 4-те комина - легендарна гледка в небето на Лондон, ще бъдат вплетени в един от най-забележителните проекти на Франк Гери и Норман Фостър. В момента "Батърсий" е собственост на ирландска компания за недвижими имоти, която купува централата за 400 млн. паунда и се очаква да инвестира в нея 8 млрд. паунда.

В Европа са майстори на прераждането на индустриалните зони в модерна градска среда или пространства за култура. Преди 8 години България за малко да стане част от европейския проект "Морета", който търсеше



място за изкуство в пристанищните градове



и постиндустриалните зони. Местна съпротива обаче попречи Варна да отвори индустриалните си зони за култура тогава. В миниатюрен мащаб подобни идеи от време на време радват и София, най-вече благодарение на групи млади архитекти. Като цяло обаче индустриалните зони на столицата са замръзнали в миналото, някъде в годините, когато производството в тях е спряло. Обикновените граждани ги избягват, а общината гледа да ги заобикаля.

Темата стана особено актуална при приемането на общия устройствен план на София. Тогава експерти предложиха 6 големи терена с обща площ от 3500 декара да получат нов градоустройствен статут и на тях да може да се вдига високо строителство с 40% озеленяване - с други думи, сегашните неполезни площи да преживеят ренесанс. Тук попаднаха Северната производствена зона зад Централна гара, "Захарна фабрика", производствените зони в "Хладилника", "Средец" и "Изгрев". Нещата обаче спряха дотук. Няма по-голям интерес и към външните инициативи. Група млади архитекти под името "Трансформатори" в последните години реализират проекти за съживяване на градската среда. Например "Комунархия" в ж.к. "Дружба" - артистични експерименти в междублоковите пространства на гората от панелки. Често обаче, дори когато става дума само за логистична подкрепа, общината е пасивна. И докато някои квартали се чудят накъде да се разширяват, в София продължава да има



огромни пустеещи зони,



за които почти не се говори. А би трябвало, защото според общия устройствен план производствените зони заемат 3.5% от територията на града. Само за сравнение - териториите за обществено обслужване са 1.9%, а смесените и многофункционалните територии - 3.7%.

"25 г. ние основно се занимаваме с консумативното развитие на нашата икономика - това, което може да се продава и да се реализират бързи печалби - и то е видимо. Kато се обърне човек, ще види жилищното строителство, хотелиерското, но на практика тези неща не създават продукт. След това дойде вълната на моловете, които също са в консумативната икономика. А на развитието на производството не се обръща внимание", коментира главният архитект Петър Диков пред "Сега". Според него в индустриалните зони се пропускат чудесни възможности, които могат да създадат много кадри и работа. Ретроспекцията обаче по-скоро показва, че тези райони ще продължат още години да бъдат просто необитаеми пространства, защото брадясалите проблеми не са решени.

Ясно е, че в България няма да дойде инвеститор с 8 млрд., даже в лева. Но и политиката на София в тази област не е нито последователна, нито особено енергична и гъвкава. Собствеността в тези зони е, меко казано, в пълна бъркотия. След приватизацията и реституцията много от предприятията минаха в частни ръце, но на части, а не в цялост. Това става реален проблем днес - защото дори да има интерес към един обект, той може да има много собственици, но е



изграден като единен организъм



Това означава, че има единно електричество, улична мрежа, водоснабдяване. Проблемът със собствеността се е натрупал с годините и сега е много трудно да се каже коя част от коя зона каква е.

Приетият общ устройствен план на София през 2009 г. даде поне сигурност на инвеститорите, защото те вече знаят предназначението и на своя терен, и на тези около него. Това обаче не е достатъчно. Затова общинското направление "Архитектура и градоустройство" от година и половина изработва подробните планове на тези зони. Според Диков това ще даде възможност на общината да участва в изграждането на уличната мрежа, да осигури градски транспорт, така че да се гарантират сигурност и удобство за бъдещи инвеститори, което е ключово за някакво раздвижване. Основната цел на всеки план е и да даде яснота на инвеститорите какво ще се случи в следващите 5-10 години. Общината обаче и сега може да прави тези неща - поне на местата, където собствеността е ясна. Такава политика обаче липсва.

Проблеми със собствеността обикновено пречат да се вдъхне нов живот и на стари характерни сгради в столицата, изживели първоначалната си роля. Показателен за този проблем е примерът с бившата Захарна фабрика на София. Сградата, също като лондонската електроцентрала, е паметник на културата и най - най-старата индустриална сграда на Балканите, но приликите свършват дотук. От години фабриката се руши, а днес тук-таме



през овехтелите прозорци се развява пране



на приобщили се към нея бездомници. С времето имотът е минал през много ръце. От юни 2009 г. собственик е базираната в Кипър "Ти Ей Би Риъл Естейт". В края на същата година част от покривната конструкция падна и затрупа двама души, единият от които загина. По закон собственикът е длъжен да предприеме незабавно мерки за обезопасяване на сградата. От тогава до днес обаче единствената новина около него е наложената му от Столичната община глоба в размер на 100 хил. лв. И преди това сградата беше оставена да се руши от по-предишния собственик - "София мел". Тази небрежност към днешна дата прави почти невъзможно възстановяването и използването на уникалната сграда. Освен от клошари, които са я превърнали в свой почти постоянен адрес - по прозорците се виждат пердета, кабели, а на импровизираните тераси детски играчки и дори изкуствена палма за красота.

А свежи идеи за старата сграда не липсват. Някои искаха да я правят арт център, архитекти я предлагаха в програмата за пренареждане на софийските пространства. Сред инициативите им бе Захарна фабрика да се превърне в "Място за пушене" от средата на 2010 г. за повече от 700 хил. пушачи. През 90-те години са провеждани обществени обсъждания за създаване на културен център от типа на парижкия "Бобур" или за търговски център. Междувременно се писаха какви ли не стратегии и закони за паметниците на културата, но Захарната фабрика си стои все тъй непоклатимо в разруха. И не е сама в това си битие. Паметник на културата е и трамвайното депо на бул. "Мария Луиза", което е построено през 1901 г., но не се ползва от седем години, стои и се руши. По света такива характерни сгради обикновено се превръщат в центрове за театър, изложби и изкуства. Тук обаче общината не проявява никаква активност.

На хартия общинската администрация всъщност има ясна визия за развитие на зоните, само дето никой не знае кога тя ще се материализира на практика. На Север ще се развива производство, на Изток и Запад - комбинация между производство, офиси и търговия, а южните зони вървят към преструктуриране от производствени в жилищни и търговски райони. Какво се случва в тези зони сега?



Северната индустриална зона,



която започва от надлеза "Надежда" на север и стига до Требич в зоната около Илиянци, трябва да даде живот на производството. "Искаме да се даде шанс на отделните собственици и предприятия да функционират нормално, без да имат пречки до достъп, инфраструктура, градски транспорт", обяснява Петър Диков. След преструктурирането повечето предприятия в тази зона - например текстилното "8 март", вече не функционират. Точно срещу него обаче има ново модерно предприятие, което съжителства безпроблемно със старите и почти срутени сгради. При повече от 50 предприятия в тази зона в годините назад, които навремето са осигурявали над 30 хил. работни места, сега там има не повече от 5000-6000 работни места. Зоната щеше да има и метро под бул. "Рожен", но не се доказа нуждата от него.



Зоната около "Гара Искър",



източно от пътя за летището, е с по-динамична съдба. Там има много частни предприятия, като повечето от тях са купени на цяло, а не на парче - това са Асансьорният завод, Комбинатът за цветни метали и други. В зоната северно от "Гара Искър" също са си намерили място много предприятия, сред които логистични фирми и големи комплекси с чужди инвеститори. Там се очаква дори да има нов интерес след пускането на метрото до летището през пролетта на 2015 г. "Моите очаквания сега са свързани с високотехнологичния парк, който ще даде тласък на развитието на тази част, защото идеята е да се развият звена, които да дават интелектуален продукт, свързан с производството", споделя Диков. Иначе това е един от малкото райони в София, където в делничен ден може да се видят повече хора в работнически комбинезони, отколкото в костюми.



Източно от Горубляне



е друга зона, която също може да се похвали с живот. Тук място намериха големи търговски вериги като "Метро", както и офис сгради. Много сериозна производствена зона е в източната част на града - така наречената "голяма локва". Това е зоната в триъгълника между Ботевградско шосе, Кремиковско шосе и Околовръстния път и около възела на магистрала "Хемус" и Околовръстния път. Сега основно там има изградени търговски комплекси като "Джъмбо", а има идеи за още два-три обекта на големи вериги. Но от общината имат намерение да подкрепят и производство.



В южната индустриална зона



производството от годините назад е напълно ликвидирано и е отстъпило място на търговски комплекси и жилищни квартали. Това е така нареченото НПЗ "Хладилника". Според главния архитект обаче бъдещето на тези зони, които са вече чисто жилищни, е да се трансформират именно в обекти за търговия и живеене. "В тези зони инвеститорите гледат към консумативния продукт. Има една поредица стари индустриални зони по продължение на "Цар Борис", тяхната съдба е същата", обяснява главният архитект. Но докато се стигне до реално преструктуриране и инвеститор, който да го извърши, там картината е тъжна - по протежението на булеварда все още се рушат изоставени сгради, които съжителстват с нова, модерна архитектура. Около старата минерална баня периодично се появяват надписи "Продава се", но по всичко личи, че инвеститор не се е намерил. Някои от сградите тук са горели, други са превърнати в сметища. Но около тях на малки оазиси място са си намерили застрахователни офиси и друг бизнес.



"Кремиковци"



е една отделна тема. Там според Петър Диков продължава да стои въпросът за бъдещето на цялата територия. И тук е парадоксът - това е едно от малкото бивши соцпредприятия с ясна частна собственост, и то не на парчета, но в момента единствената дейност е рязане и изнасяне на скрап от машините, движили някога бившия металургичен гигант. Единственото останало е надеждата, че "ще влезем в нов цикъл, когато се възроди инвестиционният интерес", по думите на главния архитект.