Великобритания се оказа едно от малкото големи изключения в Европа, тъй като страната вече се радва на неочакван възход след дълбоката и продължителна криза. През т.г. ръстът на британската икономика вероятно ще отбележи рекордните не само за Европа 3.2%. Сред седемте водещи индустриални страни няма друга държава, която да просперира с темповете на Великобритания, където инвестиционната активност се увеличава с двуцифрени темпове, пише Маркус Тойрер от "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" (ФАЦ) в статия със заглавие "Великобритания, ти си си добре".



Реформи, евтини пари и гъвкав трудов пазар



Според автора има четири основни причини за британското икономическо чудо от последните години. Първо са реформите, направени в Обединеното кралство още преди кризата. Второ е политиката на евтините пари, следвана от британската централна банка. На трето място се нарежда политиката на строги, но разумни икономии. Четвърто - наличието на нещо като ефект на наваксването - британската икономика пострада много по-сериозно от други държави по време на последната криза и понеже тръгва от много ниско ниво, компенсира изоставането с много ускорени темпове. Друг фактор, който позволява на британците гъвкаво да реагират в условия на криза или възход, е, че техният трудов пазар е най-слабо регулираният сред индустриално развитите държави. Бизнесът там може без особени проблеми да намали заплатите в години на икономически спад. За засегнатите това безспорно е болезнено, но пък и предпазва от масови съкращения на персонал, коментира Йейн Бег от London School of Economics (LSE). С назначаването на Джордж Озбърн като финансов министър на Великобритания през 2010 г. той предложи най-мащабния план за съкращения от десетилетия насам. Но когато кризата се оказа по-продължителна от очакваното, той изостави много от заложените цели за оздравяване на публичните финанси. Обещанието за балансиран бюджет бе изтикано на заден план. Тази гъвкавост на правителството също бе важна за растежа, смятат икономисти от американската банка "Морган Стенли".

Мнозина икономисти хвалят и усилията на британската централна банка, която с изключително експанзивната си парична политика помогна на страната да излезе от кризата. Евтините пари доведоха до повишаване на цените на акциите и на недвижимите имоти, благодарение на което британците се почувстваха по-заможни - започнаха да потребяват повече и по този начин помогнаха за съживяване на реалната икономика. От друга страна обаче се видяха и някои неблагоприятни странични ефекти от терапията - британската централна банка междувременно се опасява от нов "балон в цените на недвижимите имоти, отбелязва Маркус Тойрер.

Докато другата част от Великобритания буксува, Лондон блести - столицата просто няма нищо общо с останалата част на страната. Градът изглежда като оазис на подема насред пустинята на застоя. Поне засега. 290 милиона евро - толкова струва сградата на "Карлтън Хаус Теръс" 18, в която в продължение на векове са живeли британски аристократи и политици. На външен вид сградата не е особено впечатляваща, но пък има всички шансове да стане най-скъпата постройка в Обединеното кралство. Космическите цени на луксозните имоти в британската столица са най-яркият индикатор за една тенденция, която вече предизвиква сериозни дебати, тъй като лъскавата столица се дистанцира все повече от останалата част на страната. Това важи както за космополитния дух на града, който напомня повече за Ню Йорк или Сингапур, отколкото за Бирмингам или Манчестър, така и за все по-голямата дистанция в икономически план между Лондон и провинцията.

По изчисления на брокерите недвижимите имоти в десетте най-престижни лондонски квартала са на обща стойност половин трилион лири - толкова, колкото струват всички имоти в Шотландия, Уелс и Северна Ирландия, взети заедно. Инвеститори и богаташи от цял свят ежегодно влагат милиарди в лондонския пазар на недвижими имоти. Както сочи статистиката, през последните няколко години в столицата са работили повече кранове, отколкото в цялата останала държава. Икономическите проблеми в последно време само



увеличиха пропастта между бедни и богати



"Икономическото превъзходство на Лондон безспорно расте", казва реномираният икономист Тони Травърс. Населението на столицата, което в момента възлиза на 8.3 милиона души, е нараснало с една четвърт в рамките на три десетилетия, а в следващите години тази тенденция ще се задълбочи още повече. Без Лондон икономиката на Великобритания би изглеждала много по-различно - в столицата се произвеждат 20% от брутния вътрешен продукт на страната. Средните заплати са с 30 на сто по-високи, отколкото са в останалата част на Великобритания, а икономическата мощ на британската столица е сравнима с тази на цяла Саудитска Арабия. В рамките на четвърт век Лондон успя да създаде мощна икономика, ориентирана към износа, казва Травърс.

Разбира се, в милионния град има и фрапиращи контрасти. Ожесточените улични сблъсъци преди няколко години показаха, че в социален план Лондон все пак си остава буре барут. Милионерските квартали "Кенсингтън" и "Челси" са само на няколко километра от проблемните "Саутуорк" и "Нюъм", а става дума за различни светове. Освен това метрополията е под заплахата да стане жертва на собствения си успех - остарялата мрежа на метрото е в прединфарктно състояние. Ексцесиите на пазара на недвижими имоти също са на път да се превърнат в недостатък: дори и добре печелещите инвестиционни банкери междувременно се изнасят от Лондон, понеже не могат да си позволят цените в столицата. Въпреки това останалата част от Великобритания



гледа завистливо към машината за пари



Лондон. Надмощието на столицата се превръща постепенно в "потенциален проблем за Великобритания", казва в тази връзка политологът Том Болтън. А икономистът Травърс допълва, че в дългосрочен план метрополията би могла да просперира само ако нещата се развиват добре и извън нейните граници. Травърс нарича Лондон "тъмна звезда", силов център, който всмуква всичко. В същото време обаче градът носи на държавата повече пари, отколкото са средствата, които получава. "Иначе казано: Лондон е добра сделка за Великобритания", заключава Травърс.

Друг повод за тревога, въпреки икономическия подем, е бюджетният дефицит на Великобритания от над 5%, който продължава да бъде сред най-големите в Европа. Агенция "Блумбърг" пък акцентира върху отчетеното "охлаждане" на темповете на икономическо развитие от юли до септември спрямо предходното тримесечие на тази година. Забавянето се случва в момент, когато британските банкери се тревожат все повече от заплахите, свързани със слабостта на еврозоната, която е и най-големият търговски партньор на Обединеното кралство. Това ги накара да оставят паричната си политика без промяна, защото при сегашните обстоятелства всяко друго решение не би било оправдано, отбелязва агенция "Блумбърг". За в."Уолстрийт джърнъл" забавянето на британската икономика е пореден сигнал за губещата се инерция в развитието на световната икономика. "Великобритания не е имунизирана от слабостта в еврозоната и нестабилността на световните пазари, така че сме изправени пред критичен момент за нашата икономика", заяви по този повод британският финансов министър Озбърн. Насрещните ветрове идват и в неподходящ момент за управляващите консерватори, които се надяват, че сегашното икономическо представяне на страната ще убеди мнозинството гласоподаватели да ги остави на власт и след изборите през май идната година. Лейбъристите обаче твърдят, че болшинството британци не усещат ползите от икономическото възстановяване поради твърде бавния темп на нарастване на заплатите. От това най-вече се възползват политици популисти като Найджъл Фарадж, чиято Партия на независимостта в момента е първа политическа сила според последните проучвания.

Финансовото състояние на домакинствата от средната класа във Великобритания се е влошило през последните шест години на рецесия, дори повече от това на румънските, българските и словенските домакинства, показва ново международно проучване, съобщи британският в. "Дейли телеграф". Домакинствата в 18 европейски страни са пострадали от "голям спад" на своите приходи, които са се върнали на нивата, на които са били седем години по-рано, показва доклад на УНИЦЕФ. Средните приходи за семействата с деца във Великобритания през 2012 г. са паднали до нива, невиждани от 2006 година насам, което показва ефекта на кризата върху домакинствата. Домакинствата в Гърция, които най-много пострадаха от финансовата криза и нейните последици, загубвайки 14 години прогрес, досега са най-лошият пример за отрицателните последици на финансовата криза. Великобритания се класира заедно с Латвия и Белгия с шест загубени години, което я поставя в положение, по-лошо от това на България, Естония, Малта, Румъния и Словения, където положителният растеж на приходите на домакинствата бе отчетен още преди четири години.

(По материали на чужди медии)