Любимият лозунг на люксембургчани гласи: "Искаме да си останем, каквито сме!" Всъщност обаче няма друга страна в Европа, която да е претърпяла по-големи икономически и демографски промени от Люксембург през миналия век. От предимно земеделска страна тя се превърна най-напред в център на стоманодобивната промишленост, а от 60-те години на XX век постепенно осъществи и още по-голяма метаморфоза - наложи се като един от най-важните европейски финансови центрове. Цифрите говорят сами за себе си: с БВП от 66 700 евро на глава от населението Люксембург оглавява класацията на най-благоденстващите страни в Европа по данни на Евростат. След нея се нарежда Австрия, но с доста по-слаб резултат - 32 300 евро. В тази класация Германия заема едва седмото място с 30 800 евро БВП на човек от населението.

За сравнително кратко време Люксембург претърпя дълбоки промени. През последните 20 години населението на страната е нараснало с почти 1/3 - на 550 000 души. Повече от 40% от това население са чужденци. Около 150 000 души, които са граждани на трите съседни държави - Германия Франция и Белгия, междувременно заемат около 40 на сто от работните места в страната. Основен, но не и единствен, източник за богатството на Люксембург са неговите банки и финансови фондове. Но още по времето, когато сегашният председател на ЕК Жан-Клод Юнкер беше министър-председател и финансов министър на Люксембург, страната започна да развива и в други области и така се профилира като център за високи технологии, но най-вече в областта на биомедицината.



Данъчен рай



Настаняването на световни компании като интернет концерна "Амазон" в Люксембург се свързва с данъчната политика на Великото херцогство в миналото и по-специално с множеството данъчни облекчения за фирмите. Междувременно това се промени, откакто през 2013 г. Европейската комисия започна масирани проверки за евентуални нередности в облагането на големите компании по т.нар. модел Tax Rulings. Още преди последните разкрития за тайни договорки между правителството на Люксембург и 343 големи международни компании за това как последните да пестят данъци херцогството се слави като данъчен рай в Европа. Вярно е, че страната печели много и от парите на чужди лица и фирми, които предпочитат да ги държат "на тъмно" в Люксембург. Но успеха си на финансов център страната дължи най-вече на факта, че тя винаги е била първенец в иновациите и е успявала да приложи най-новите международни правила за финансовите пазари, и то по-бързо от всички останали.



Началото на тази политика е поставено



още преди половин век, когато в Люксембург започват да се появяват първите инвестиционни фондове. Страната продължава тази политика и до днес с все по-нови и по-сложни съвременни финансови инструменти, които привличат нови и нови вложители.

От 2006 г. общият обем на капиталите в общо около 10 000 финансови фонда в Люксембург се е увеличил от 1.85 трилиона евро на повече от 3 трилиона евро. Това превръща Люксембург във втори по големина световен център за инвестиционно банкиране след САЩ. В бранша са заети общо 27 000 души в Люксембург, в страната работят и 141 банки, включително 37 германски. Великото херцогство управлява също и голям обем частни капитали на богати клиенти от чужбина - около 300 милиарда евро. От 2015 г. Люксембург ще се присъедини към автоматизираната система на ЕС за обмен на информация между данъчните власти на страните - членки на общността. Преди време настоящият финансов министър Пиер Грамена беше заявил, че страната му иска "да отхвърли имиджа си на черна овца". Тогава все още нищо не се знаеше за аферата с данъчните "сделки" на правителството в Люксембург.

Какво очаква всеки вложител от своята банка? Отговорът гласи: висока сигурност за парите си, добри печалби и възможно най-ниски данъци. Такива условия предлагат така наречените "данъчни оазиси", някои от които се намират насред Европа. Малкото херцогство Люксембург например е сред страните - основателки на ЕС, и гарантира изключителна надеждност на вложенията. Финансовият министър на страната Люк Фриден обаче не е съгласен с определението "данъчен оазис": "Ние сме финансово средище в Европа, но не окуражаваме никого да укрива данъци", посочи той, цитиран от "Дойче веле". Финансово средище, и то какво - Великото херцогство е в Топ 10 на световните финансови центрове и държи второто място в света по обем на инвестиционните фондове, възлизащи на 2.1 трилиона евро. В Люксембург са се настанили 141 банки от 26 страни, които очевидно ценят банковата тайна и строгото законодателство срещу прането на пари едновременно с благоприятната данъчна политика и прагматичната администрация.

Много мултинационални компании имат свои представителства в държавата джудже и облагат печалбите си



с възможно най-ниските данъчни ставки



При това всичко е напълно легално, без да противоречи на европейското законодателство. Тези парични потоци от чужбина осигуряват на жителите на херцогството най-високите в целия ЕС доходи на глава от населението - нищо чудно, че страната ревностно защитава своя бизнес модел. Според действащите правила в ЕС данъчната политика се определя от отделните национални държави, които се конкурират помежду си с различни данъчни ставки. Така например в Малта бизнесът не плаща никакви данъци, в Кипър важи 10% данъчна ставка, в Ирландия - 12.5 на сто, и т.н. В ЕС няма единна дефиниция за данъчен оазис. Ако се приложат критериите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) със седалище в Париж, то нито една европейска държава не може да бъде смятана за данъчен оазис.

Ниските данъци, привличащи фирми, които търсят начин да избегнат високите данъчни ставки в собствените си страни, не са нелегални, но са удар срещу чувството за справедливост на данъкоплатците в родината им. На по-различно мнение са финансовите министри на Люксембург, Латвия и Словакия - три страни с по-ниски данъци от тези в Германия или Франция. Те посочват, че страните с високи корпоративни данъци са в състояние да намаляват ставките в определени моменти, за да привличат чужди капитали.

Британската неправителствена организация Tax Justice Network има своя собствена скала за оценка на данъчните оазиси - в зависимост от големината на финансовия център и строгостта на банковата тайна. Според този индекс Швейцария е №1 сред данъчните оазиси, следвана от Каймановите острови и Люксембург. Интересно е, че Германия също влиза в Топ 10 на данъчните оазиси - под номер 9 в класацията на цитираната британска НПО. Нейните експерти посочват, че в германски банки се съхраняват милиарди евро на чужди фирми, а самите банки били в много по-малка степен склонни да дават информация за клиентите си, отколкото например руските или арабските банки.