В Румъния стана по-весело да се живее, макар и не по-лесно. Мине-не мине ден и хванат някой големец за корупция - я депутат или сенатор, я бивш министър или заместник, я прокурор или съдия, та чак до бивш премиер стигнаха. Народът се забавлява и иска още. На последните президентски избори излезе масово да гласува, за да попречи на соцпремиера Виктор Понта да оглави държавата и да въведе амнистия за извършителите на ненасилствени престъпления, т.е. на величията, които само са крали, но не са убивали. Проектозаконът му бе оттеглен два дни след неочаквания му провал на изборите на 16 ноември.
Атмосферата на колективно веселие, съчетано с бодрото очакване, че Румъния ще бъде възнаградена на следващия Съвет на ЕС по правосъдие и вътрешни работи през март с приемане в Шенгенската зона като равноправна европейска държава, контрастира с мрачната картина отвъд Дунав. Вицепремиерът по координацията на европейските политики Меглена Кунева изохка на 24 ноември публично: Нищо добро не ни чака през януари от следващия доклад на Еврокомисията за България, който ще даде основание на Брюксел да ни разграничи от Румъния и да й отвори писта за влизане в европейското пространство без вътрешни граници. От думите й лъхаше безпомощност и отчаяние, че вече нищо не може да се направи и трябва да преглътнем унижението да стоим самотни под европейска карантина. Свърши надпреварата за пълноправно членство в ЕС, в която България и Румъния бяха поставени с по един крак в общ чувал да тичат за общ смях към постоянно отдалечаващ се финал. Румъния намери начин да се измъкне и се устреми на последната права, докато България влезе с двата крака в чувала. Скоро може да чуем нова румънска пословица: "Българите се давят накрай Дунава".
Какво ни пречеше
да защитим като румънците името на България пред Европа като правова държава? Закони ли си нямаме, съд ли си нямаме, или си нямаме корумпирани за съдене? В огласените на 24 ноември 2014 г. изводи от "Мониторинг на членството на България в ЕС 2013-2014 г.", направен с подкрепа на Форума за европейска политика и германската фондация "Фридрих Еберт", се казва: "Всяко Народно събрание с гордост отчита колко много закони е приело и колко е изменило, без като че ли народните представители да си дават сметка, че тези чести промени в повечето случаи само влошават ефективното прилагане на закона". С други думи, закони имаме в излишък. Ще излезе, че ни куца съдебната власт, защото не разполага с необходимите инструменти да прилага законите. Но в същото изследване се отбелязва, че "приетият през 2007 г. нов Закон за съдебната власт до момента е претърпял 26 изменения и допълнения", т.е. постоянно се усъвършенства, но пътят към съвършенството е безкраен. От тази гледна точка съдът би трябвало да става все по-ефикасен, но не е, защото не може да се похвали поне с един осъден крадец на обществено богатство от високите етажи на властта. Според цитираното изследване, "ако има някъде корупция в по-големи размери и по високите етажи, това несъмнено е в обществените поръчки". Заедно с това, "формално погледнато, българското законодателство в областта на обществените поръчки изцяло е въвело европейското законодателство", добавя анализът.
Ако е така, защо в Европа със същото законодателство намират начин да осъдят тоя-оня, а у нас не става. Стигаме до последната възможна хипотеза: Защото у нас няма корупция на високо равнище. Или за да не обидим докладчиците в Брюксел, които във всяка своя годишна творба по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) пишат по два раздела на тема борба с корупцията - на високо равнище и в местната власт - можем да се съгласим, че корупция има, но корумпирани не се забелязват. Тук, разбира се, трябва да обясним
феномена на изчезването
Можем да използваме най-пресния пример, който според Кунева вече е стигнал до знанието на Брюксел и ще влезе в идния доклад през януари - изчезването на тефтерчето на Филип Златанов, бившия национален борец срещу конфликта на интереси. Някои смятат, че с него са изчезнали веществени доказателства, които биха разкрили корумпирани лица от високите етажи на властта. Но се заблуждават. В тефтерчето фигурират инициали, които по никакъв начин не уличават порядъчни хора в България. Какво означават инициалите Б.Б.? Всеки в Европа ще ви каже: Бриджит Бардо. Ами Ц.Ц.? Цицерон. Що се отнася до Д.П., отзад не се крие корпулентната фигура на някакъв медиен император, а един скромен издател и вестникар от миналото, какъвто е Димитър Подвързачов. Опитайте да твърдите нещо друго и ще си имате работа в съда, който пък ще ви докаже, че работи съвсем ефикасно.
Сума народ бе осъден напоследък да плаща големи обезщетения, че свързва прочути имена с думите "затвор", престъпник", "корумпиран" и пр. Тъй като вярвам в българския съд, ще се въздържа да използвам имена, но ето показателен пример: Един собственик на банка, заради когото държавата търси 4-5 млрд. лв. да компенсира източените от трезора й пари, стигна чак до предишния председател на Еврокомисията Жозе Барозу да го пита дали се съмнява в неговата порядъчност, тъй като вестник "Сега" откри през февруари закодирана следа към неговото име в доклад на ЕК за корупцията в Европа. Двама негови изпълнителни директори разпратиха до кого ли не в Брюксел и Страсбург писма да търсят защита на доброто име на своя началник и неговата банка. Само до папата не стигнаха, а можеха тази седмица и до него да се доберат покрай посещението му в Европарламента в Страсбург, ако вече не им бе наложена мярка за неотклонение (хуманно мека). Разбира се, нито собственикът на банката, който драсна зад граница, нито неговите пълномощници са заплашени от строго съдебно преследване заради източените чудовищни суми, защото ако се разприказват, ще имаме румънски сценарий. Загадъчните инициали от изчезналото тефтерче могат да придобият физическа определеност и да разпознаем в тях фигури, които от години настояват от високите трибуни на държавата, че законите са за всички (нас) и затова трябва да сме законопослушни - да плащаме редовно каквото ни поискат и да не надничаме в тяхното канче. Въпросът е
има ли смисъл да вземаме пример от румънците
Ако поставим от едната страна на везната свободата на движение в Европа, а от другата - свободата на крадливата върхушка, какво да изберем? Ние и сега можем да ходим където си искаме, но нямаме пари. А пари нямаме, защото ги наливаме в джобове от другата страна на везната. Ако отворим гостоприемно вратите на затворите пред хората с инициали, които са продължители на делото на хората с прякори, ще започнат да ни се задържат пари и животът ни в България може да стане достатъчно привлекателен, за да не мислим как да се изнесем другаде. Но това ще е същото като да ни наложат от Европа да си седим вкъщи. Разликата е, че ще ни липсва риалити шоуто, което ни развлича сезон след сезон с едни и същи лица, овладели до съвършенство феномена на изчезването - уж напускат къщата, но все ги намираме вътре. И все с двете ръце в нашите джобове, протегнати - примерно - откъм контактите. Ще ни липсва тяхната чисто човешка и топла близост, която продължава да мотивира много хора да ги канят постоянно, като пускат бюлетини на изборите.
Закони ли си нямаме, съд ли си нямаме, или си нямаме корумпирани за съдене?
Нищо си немаме.
Бракята власи приеха закон за лустрацията и дръпнаха с една обиколка напред.
Сега си избраха и читав президент, па ние още ке ручаме жабетата у блатото...