Борисов и Меркел прокарват пътя на газа, пише „24 часа“, което някак изпълни прелитащия с гордост. Нещо епично, нещо елинпелиновско, дори вердиевско има в тази картина. Представихме си газа как се лута неориентиран и без път, зцасяда ту тук, ту там, а двамата лидери, нашият отпред, Меркел отзад, отпушват, пробиват, прокарват – и всичко тече. По мед и масло. „Меркел посреща Борисов“ с военнни почести, пише и „Преса“, за да засили нашия възторг. Обаче „Стандарт“ е пуснал статия под заглавие „Газовият блъф на Европа“, в която цитира еврокомисар: „Има резон европейските министри да са нервни, защото от трите предоставени варианта (за алтентариви на руския газ, бел. на р.) двата не са много ясни, а един може да бъде реализиран в някаква далечна перспектива, и то не напълно“.
Все ще намери някой да зацапа пейзажа, да вгорчи възторга, да запуши алтернативата, мислим обезсърчено. „Труд“ и в заглавието на първа илюстрира това: „Няма пари, горим газа от резерва в Чирен“...
И като ни тръгна оттук на терсене, всичките други новини все обезсърчаващи. Симеон бил припаднал, докато дядо Николай го величаел като цар на всички българи, пише същият вестник, а „24 часа“ обажда как бедняче разбило детска градина, „за да се наяде“. Даа, не са предколедни тия новини.
„Труд“ ни даде още един опит за оптимистичен полет – от Мустафа Карадайъ. „ДПС ще е първа политическа сила“, рекъл този верен доганов служител. Но като гледаме Ердоган с каква сила бие опозиционната преса в Турция, то не ни радва алтернативата да ни управляват неговите съплеменници у нас. На фона на тези вести съобщението в „Труд“, че американец потърсил политическо убежище в Северна Корея, не е изхвърляне, а си е направо пробив. В Системата.
След който на човек му се отщява да чете – тоя свят съвсем изгуби стабилност. Като Бареков, подпиран от Росен Петров.