В България времето за набиране на дарения за всякакви каузи е Коледа. Ежегодно декември е месецът на зова за помощ - от всеки ъгъл, сайт и телевизия се набират средства за болни и изоставени деца, за сираци, домове, възрастни, самотни, бедстващи и изобщо за всеки, който по една или друга причина не може да се справи сам. Тази година апелите са още повече - до степен на объркване и дори раздразнение. Ръстът на благотворителните кампании обаче показва няколко важни неща - българите даряват все повече, макар и все още предимно кампанийно, все повече организации съумяват да направят успешна кампания и да спечелят доверие. Очевидно е също, че държавата продължава да не помага пълноценно на най-уязвимите, тъй като и каузите, и даренията са насочени предимно в здравната и социалната сфера. И че всички ние приемаме благотворителността най-вече като щедри жестове за неща, които не ни касаят пряко.

"Има ръст при даряването в последните години", потвърждава Елица Баракова, изпълнителен директор на фондация "Помощ за благотворителността в България". Данните на агенцията по приходите, където се отчитат признатите за данъчно облекчение дарения, са за около 40 млн. лв. дарения годишно от физически и юридически лица. Там обаче влизат всички данъчно признати дарения - например и тези за МВР, но растат и парите за нестопански организации. У нас се смята, че данъчно ефективните дарения са около една пета от цялото донорство - смс-и, подаръци в натура и др., т.е. годишно в България се даряват около 200 млн. лв. "В последните десетина години гражданските организации се осмелиха да търсят пари и съответно ги и намират", казва Баракова.

Според световния дарителски индекс обаче това е крайно недостатъчно и



България се нарежда на опашката



Индексът изследва три форми на благотворителност - даряване на пари, доброволчество и помощ за непознати, в 135 страни. За 2014 г. ние сме на 126-о място, което е дори спад с 8 места в сравнение с предходната година. Пропадането обаче се дължи на ръст на благотворителността в другите страни, а не на намаление у нас. Дарилите пари са 14%, или с 4% повече от 2011 г. Цели 37% са оказали помощ на непознат, а най-нисък е делът на тези, които се занимават с доброволческа дейност - 7%. Според дарителския индекс през 2014 г. на първо място са САЩ и Мианмар, следват Канада, Ирландия, Нова Зеландия, Австралия, Малайзия, Великобритания, Шри Ланка и Тринидад и Тобаго. В дъното на класацията са Йемен и Венецуела. САЩ са на първо място по показателя помощ за непознат (79%), но най-много пари даряват в Мианмар - цели 91% от населението. Най-много доброволци има в Туркменистан - 53% от хората.

Видно е, че икономическото и дори политическото състояние на една държава няма голяма връзка с нивото на благотворителността. Нещо повече - по отношение на правна уредба и данъчни облекчения България е сред първенците в света. Правено е обаче изследване, което съпоставя усещането за щастие у нациите и щедростта. "Тези, които се чувстват най-щастливи, даряват и си помагат повече", обяснява Елица Баракова. В България липсва и традиция, тъй като през столетията голяма роля има и религията. Като цяло най-много се дарява в католическите държави. "У нас освен това имаме и



много голяма мрежа на самопомощ в приятелски и роднински кръг,



която никъде не се отчита - превеждат се пари от чужбина, помага се на закъсали бизнеси, ние се спасяваме на тази плоскост. Твърде много от близкия ни кръг е в нужда и благотворителността е лукс, който не сме доживели, защото от тези жестове не остават време и средства за непознати", смята директорът на фондацията.

Друго обяснение за трагичния ни индекс е начинът, по който в България се възприема благотворителността. "Под даряване всички разбираме щедри жестове, с които да спасим нечий живот и да променим нечия съдба", казва Баракова. А всъщност не по-малко важни са малките жестове - смс-и, чистене на градинки, купуване на картички. Тях обаче не ги смятаме за благотворителност. И тъй като за съставяне на индекса се пита "Ти дари ли през юни?", често хората отговарят отрицателно, защото не смятат, че са участвали в благотворителност, като са пуснали смс за някоя кауза.



Структурата на благотворителността у нас



също е много показателна. У нас се дарява предимно кампанийно - по Коледа и Великден, и при хуманитарни кризи - бедствия и инциденти. "Дарява се най-много за здравеопазване и социална защита и все повече и за образование, тъй като не сме доволни от общественото такова", казва Баракова. "Лошото е, че понякога изглежда, че тази неща са оставени изцяло на благотворителността", допълва тя. Има обаче и положителни промени - медиите вече не пускат напълно безкритично всеки зов за помощ, а проверяват случаите, за които набират пари. Допреди няколко години хората бяха манипулирани прекалено често с призиви да дават пари, за да бъдат излекувани деца, за които няма лечение. А е важно да се казва истината, за да се създава доверие. "Има още и измамници, но както човек се връща в добрата хлебарница, така се връща и на мястото, където благотворителността е изпълнена добре", казва Елица Баракова. Затова и най-печеливши са каузи и организации, които имат добра обратна връзка с дарителите - поддържат сайт, качват редовно новини на него, публикуват отчети, т.е. хората, които им помагат, не се чувстват измамени.

Защото хората даряват най-вече когато са се свързали с каузата, най-добрите мотиви са, когато има личен допир до нея. "Немалка част от мотивацията е - най-накрая някой ми направи нормално, свястно предложение за дарителство, с яснота и добра отчетност. Защото част от решението да не се дарява се замества с точно такива оправдания - липса на доверие", казва директорът на фондацията за помощ за благотворителността.

Ние все още не приемаме благотворителността като част от собствения си бит, нямаме традиция в това отношение. "За мен тя не е само в това да помогнеш на болния и слабия, трябва да има насърчаване на инициативността, на таланта", казва Баракова.



Откъде започва благотворителността



Още в детските градини и училищата започва да се развива такава дейност - у нас децата правят картички, продават ги и обикновено парите отиват за децата в домовете. Същото е и на ниво общност. "Това показва грубо непознаване на дарителството - трябва да си запознат с каузата и да знаеш как да го направиш. Всички сме супердарители в офисите си, но блоковете и градинките ни тънат в мизерия. В държавите, за които казваме, че има традиция, има много наситена гражданска мрежа, която започва от ниво вход, квартал, квартална църква, училище. И те се организират в неща, които са вплетени в бита - дарителството е част от живота, не някаква отделна дейност, за която се захващаме, когато сме настроени за добри дела и съответно ползата от него е отделена от човека", разсъждава Елица Баракова. А човек най-силно се мотивира, когато участва в дейности, от които има директна полза. "Затова последните две години сме посветили на това училищата да работят за себе си и да намират пари за себе си, а не за домове, които не познават и не могат дори да получат директната радост от това, че са им помогнали. Трябва да се съсредоточат върху своята кауза, своето училище, което познават и знаят от какво има нужда, там битува свенливост, която трябва да се преодолее", смята тя. Освен това именно в училището се възпитават хора, които да се научат да мислят по този начин - че благотворителността започва от обща кауза и общ интерес. Хора, които да прераснат в общност, която заедно да поддържа блока, градинката, квартала и града си. Освен това създаването на структура, на квартални, училищни и дори църковни организации, които работят постоянно, ще доведе и до намаляване на кампанийността на благотворителните изяви, която в момента дразни толкова много.

Промяната на нагласата може да доведе до ръст и на доброволчеството, което у нас също се практикува относително рядко. "У нас докладват, че са доброволци между 5 и 8% от хората, което е много малко", казва Елица Баракова. В това отношение сме доста назад и като нагласа, и като организация. "Например звъни при нас голяма компания и пита къде да доброволстват техните 500 служители. Това не е нещо, което може да бъде организирано. Доброволчество са именно кварталните градинки, работата в читалищата - там трябва да е срещата на млади и стари и активността", пояснява тя.

Подобно на дарителството, и доброволчеството у нас често се свързва с "тежки" каузи - социални домове, здравни институции. То обаче почти не се практикува, защото освен че за целта е необходима и специфична подготовка и дори обучение, но и защото самите институции не са отворени и не виждат доброволците като ресурс. У нас обаче има и доста добри примери. Такъв е фондация "Дечица", която от няколко години набира доброволци да учат с деца от домовете - не се носят храна и дрехи, а всяко дете да си има лична кака или батко, с които да си учат уроците, да готвят, да излизат в парка, да спортуват. И са събрали много доброволци. Появи се и платформа за доброволци timeheros.org, където са представени различни каузи и се набират хора, които да помагат. Все по-често и професионалисти в определени сфери - юристи, пиари, икономисти, отделят част от времето си за безплатни съвети за благотворителни организации.

"Порастваме, помъдряваме", оптимистична е Елица Баракова.