За моя немалка изненада миналата седмица ми се обадиха по телефона цели четирима напълно непознати, обзети от спонтанното желание да споделят свои телевизионни страсти. По-конкретно става дума за един приключил наскоро вариант на предаването "Биг брадър" и за победилия на финала Тодор Славков. На първия позвънил смънках нещо извинително, че сме вестник и нямаме общо с тези електронни развлечения. Когато звънна вторият обаче, се позачудих защо хората са толкова развълнувани и взех, та се заслушах и замислих. Лека-полека схванах това-онова. Нека призная, най-напред малко се възгордях, защото си дадох сметка - звънят, понеже гледат на вестника и на моя скромна милост вероятно като на някакъв трезв, алтернативен аналитичен фактор. Който има силата и смелостта да въздаде финална справедливост връз някои несправедливи според тях случки и оценки в големия панаир на публичните зрелища. Този кратък възгордителен нюанс обаче не е важен, а и бърже ми мина. Така че да не ви занимавам с него, а да кажа веднага, че ме обзе по-скоро раздразнение от страстите и интерпретациите. И най-вероятно няма да угодя на тези люде, поне не както очакват. Тоест не се изпълних с ентусиазъм да бичувам ти ви форматите с гневни филипики - а нещо подобно искаха да ми препоръчат.

Изказванията на позвънилите най-общо бяха в духа на "Защо облъчват народа с такива пошлости, къде гледат властите?", "Как може да победи пияният Тошко, тоз Татов внук, срам и позор!", "На какво възпитаваме младите, след като по телевизията показват, че победител става онзи, който си показва задните, па и предните части пред всички, при това кьоркютук... ?".

Ето какво съчиних по този повод, след кратък размисъл:



Мои скъпи, свидни съграждани,



Мили сте ми на сърцето с вашата честна, но все пак продължаваща повече от допустимото наивност. Длъжен съм да ви напомня още веднъж, при това в самите подстъпи на коледните празници: отдавна не живеем в привидно вълшебния свят на патерналистичната държава. Днешната държава, па и телевизиите впрочем не са нещо като строг, но справедлив Дядо Коледа. Днешната държава не се грижи за къшея хляб на всеки и за допустимото до масовите очи зрелище с твърда, единна ръка. И не налага общи етични, културни и идеологически стандарти со кротце, со благо и малко кьотек, без да се церемони. Днешната държава е като нас - образ и подобие, би рекъл, лека му пръст, Йордан Радичков.

От разговорите с вас разбрах, че сте следили това противоречиво предаване с голям интерес. Вероятно и с живо участие. И сте възмутени от резултата, която възмута пренасяте върху собствения си народ: "как можаха да изберат тогоз, докъде са опростачили населението..."

Скъпи съграждани! Аз самият проследих доста предавания от формата с голям интерес. С такова признание рискувам да си навлека дюдюканията на други мои приятели и съграждани, заели къде честно и осъзнато, къде поради снобски уклонизъм позицията "Ау, сакън, ний таквиз долни зрелища не гледаме!". Може би за разлика от вас пропуснах няколко епизода към края, пък и самия финал, защото финалът по принцип по-слабо ме интересува. Интересува ме чисто психологически и писателски технологията на създаване на конфликти в затворено общество, реакциите при тия конфликти на, общо взето, леко отместени типове и типеси, степените на допустим компромис между нормалното желание за слава и материални придобивки и риска да се плати за това "със загуба на лице" и прочее.

Но да ти напомня, че това е шоу, тоест "сеир", скъпи съгражданино. Този сеир носи пари на създателите си и се издържа от рейтинг и съответните реклами. А рейтингът на сеира, както личи от най-масовите вкусове, идва - уви - не от разходка с камера из музеите на българската слава, а от маскарлък на разни публични и не толкоз публични фигури. Които срещу хонорар и евентуална възможност за повишаване на славата си са готови да бъдат насъсквани един срещу друг, да бъдат държани гладни или постоянно напивани, да бъдат поставени в ситуация на мишлета в лаборатория, наблюдавани денонощно от цял екип манипулатори.



Но и от теб, и от теб, скъпи мой съгражданино!



Ти също си ми много интересен! Ти се възмущаваш гръмко защо пиян Тошко е спечелил, сякаш не си обикновен телевизионен сеирджия, а си рупор на новото българско величие, което със сребърни чукчета се кове в Нови хан. Ти подскачаш десетки и стотици часове пред гъделите на телевизора, а накрая вземеш, че се изправиш в укоризнена христоматийна поза, гаче не си надничал в добре оборудвана лаборатория за сеирджийски услади, а си пъшкал в леярната на новия балкански челик! Или си видял курника на новата национална слава, където благодарение на твоя седеж в креслото се е разпукало отдавна вкамененото й яйце. Между чиито черупки, посред фойерверки, трябва да се излюпи новият Иван Рилски! Съчетан с новия Крали Марко или поне с някоя силиконова Райна Княгиня...

Няма такова нещо, драги съгражданино. Който иска, гледа, който не ще - не гледа. Или гледа друго. Който иска, си цъка из компютъра, който иска - си носи телевизора до кофата за боклук, който иска - отива на театър, опера, балет, в кръчмата или на църква. А който иска - избира пиян Тошко със свалени гащи за топидол, защото така вероятно казва: "Телевизорът си прави т...к с мене, а аз си правя т...к с телевизора. Квит сме."

Та... весели празници.