Чувствате ли се по-нашироко в Европа? От 1 декември влезе в сила общата европейска политика в сферата на правосъдието и вътрешния ред, която досега бе изключена от хармонизация. Всичко стана неусетно, защото решението бе взето преди пет години с влизането в сила на Лисабонския договор, но прилагането му започна със закъснение, за да могат държавите да свикнат с мисълта, че губят част от суверенитета си в една от най-чувствителните области, която смятаха за неприкосновена.

Европейската комисия (ЕК) и Съдът на ЕС разшириха пълномощията си и ще могат да контролират правораздаването в страните членки, доколкото е свързано с вече приети регламенти и доколкото е трябвало да транспонира засягащи го директиви. Заместник-председателят на ЕК Франс Тимерманс (Холандия) обясни патетично за какво става дума на конференция в Рим на 13 ноември "За върховенството на закона!". След като вметна, че е женен за съдия, добави: "Гражданите очакват, че правосъдието ще се прилага в цяла Европа, че няма да има убежища за престъпниците и че престъпленията няма да са доходни".

Въпреки петте години адаптация малцина са склонни да мислят, че Евросъюзът е преминал към толкова решително изравняване на правилата, при положение че правосъдните системи и вътрешните законодателства на държавите са много различни. Запитах някои от нашите капацитети по европейски въпроси как ще ни се отрази промяната и повечето смятаха, че нищо особено няма да стане. Някои дори не бяха забелязали, че е изтекъл преходният период на Лисабонския договор за правосъдието и вътрешния ред. Вече 15 години след Договора от Амстердам (1999 г.) ЕС се движи с предпазливи крачки в тази посока, като бяха изпълнени три междинни 5-годишни програми, носещи имената на градовете, където са приети - от Тампере, Хага и Стокхолм. Занапред няма нужда от такива програми, защото действа самият договор от Лисабон, но въпреки това е предвиден плавен преход до 2020 г., за да се избегнат сътресения.



Приспивното темпо е измамно,



защото механизмът е пуснат и придърпва държавите към съгласуване на съдебната им практика, за да отговарят в целия ЕС на общи стандарти. Даже Великобритания, която по традиция е най-резервирана към такава хармонизация, се съгласи в последния момент да участва частично в общата политика.

Защо е необходимо всичко това? Еврокомисията пусна още на 13 март 2014 г. кратък указател с въпроси и отговори*, който дава обяснение: Заради доверието. "Взаимното доверие е основата, върху която трябва да се строи политиката на ЕС в правосъдието. Неговото укрепване е необходимо, за да гарантира, че гражданите, юристите и съдиите вярват напълно на решенията на съдилищата в държавите членки." За да няма съмнение каква потребност налага подобно сближаване, ЕК посочва: "Структурните реформи са потребни, за да гарантират, че съдебните системи могат да издават бързо, надеждно и заслужаващо доверие правосъдие. Бизнесът се нуждае от доверие, че ще може ефективно да прилага контрактите и да урежда споровете в целия ЕС, без да се сблъсква с препятствията, които среща днес".

Ако си припомним, че Европейският съюз възникна като Общ пазар, няма нищо нелогично от икономическа гледна точка пазарът без граници да се нуждае и от правила без граници. "Трябва да обучаваме съдии и практикуващи юристи да станат истински съюзни съдии", посочва ЕК. Общият пазар допълва интеграцията си чрез преход към общо пространство на правосъдие и сигурност. Изглежда абстрактно - като някаква брюкселска приумица, а в действителност е нещо реално, което става пред очите ни, но неусетно.



България дори не подозира, че е опитното поле,



на което новата политика се изпробва вече 8 години. Механизмът за сътрудничество и проверка (МСП), който контролира нейната съдебна реформа и борбата й с корупцията и организираната престъпност, бе измислен точно заради нуждата да бъде заставена (а заедно с нея и Румъния) да спазва общи принципи, най-важният от които е върховенството на закона. Неговата досегашна неефективност не означава, че заради България (и донякъде заради Румъния, която обаче показва признаци на вразумяване) ЕС ще се откаже от по-нататъшната си интеграция. Вероятно ще се случи нещо друго.

България от години настоява да не бъде третирана като черна овца, а да се въведе общ контролен механизъм за всички държави, надявайки се да бъде оставена на спокойствие неограничено дълго поради трудната хармонизация на политиките в сферата на правосъдието и вътрешния ред. Сякаш брюкселският господ я чу и желанието й започна да се изпълнява, но резултатът не е какъвто очакваше. Както се казва, "внимавай какво си пожелаваш, защото може да се сбъдне". През 2013 и 2014 г. Брюксел направи два пъти експериментални сравнителни таблици за функционирането на правосъдните системи в държавите членки. Имаше доста недоволства, но Франс Тимерманс обеща тази практика да продължи. През 2014 г. ЕК пусна първи Антикорупционен доклад за всички държави в ЕС с намерението да го превърне в постоянен механизъм за контрол на всеки две години. Вместо да се сравнява само със себе си и с Румъния, България изведнъж започна да изглежда още по-зле на фона на останалите държави, където въпреки някои сходни проблеми все пак има и резултати, предупреждаващи разбойниците на високо равнище, че не са недосегаеми, както например е у нас. Номерът "вижте първо себе си, а после ни критикувайте" вече не минава.



"Законите са толкова добри, доколкото се прилагат",



каза Тимерманс на конференцията в Рим, обръщайки се сякаш към България. Нашето законодателство не е по-лошо от законодателството в другите държави от ЕС, защото е транспонирало едни и същи директиви и прилага пряко едни и същи регламенти. При това положение "ролята на ЕК е да следи за възможни дупки в законодателната рамка, за да гарантира, че престъпната дейност не може да се скрие зад границите, нито да злоупотреби с разликите в националните съдебни системи", заяви Тимерманс - като че ли отново по адрес на България. Ако още не сте забравили безкрайния казус "Николов-Стойков" за злоупотребата през 2006 г. с едни 7 млн. евро по програма САПАРД, той се вписва много точно в обяснението на зам.-председателя на ЕК. Разликата между правосъдните системи на България и Германия гарантира на съучастниците в една и съща афера различна съдба - германците бяха осъдени набързо и вече си изтърпяха наказанията, а техните български ортаци още се разхождат по съдилищата, които се чудят какво да ги правят.

Икономическата криза изглежда стимулира юридическата мисъл в Европа да търси гаранции за насърчаване на бизнеса. "През последните години политиките в сферата на правосъдието бяха мобилизирани за подкрепа на фирмите, растежа и икономическата стабилност чрез подобряване на достъпа до съдилищата и улесняване на разрешаването на спорове", констатира ЕК. "Бизнесът може да пести пари благодарение на действията на Еврокомисията, гарантиращи, че присъдата, издадена в една държава, се признава и прилага в друга държава без междинни процедури". За България това би означавало делото "Николов-Стойков" да приключи още след решението на германския съд, който е постановил, че е извършено престъпление. Нашият съд само би трябвало да определи размера на наказанията на българските съучастници, доколкото все пак не са били съдени пряко от германците. Във всеки случай обаче не би трябвало да се поставя под въпрос тяхната виновност, ако България признава компетентността на германския съд, който е установил категорично, че са участвали в престъпление, довело до присъда за замесените в него германски граждани.



Подобен бе казусът и с делото "Борилски",



по което френските следствени органи се бяха произнесли категорично за следите на убийците в Париж на българския студент Мартин Борилски, а нашият съд не забелязваше улики. Трябваше да се намеси тогавашният френски посланик Етиен дьо Понсен, за да им стане неудобно на нашите "независими" съдии от международното обществено мнение (за българското не ги е грижа) и да пратят в затвора извършителите на това отвратително престъпление. Сега пак френският посланик Ксавие Лапер дьо Кабан се възмути поименно от български съдия заради обсебването с помощта на съда на две френски фирми в България. Вопълът на някои юристи и политици, че чужденец нарушава дипломатическия си статут и докача националната ни чест, като изразява критика към "независимия" съд, прозвуча неубедително, защото в условията на общо пространство на правосъдие няма нищо нередно българският съд да носи отговорност за върховенството на закона и пред останалите държави в ЕС.

Като не можем сами да се оправим, не бива да се сърдим, че други запрятат ръкави. Никой не ни е вкарал насила в ЕС - приеха ни след уверения, че ще уважаваме общия ред. Ако България не спазва ангажиментите си, ще я накарат.

_________________

*http://europa.eu/rapid/press-release_MEMO-14-174_en.htm