Няма причина да се смята, че предстоящият на 29 януари ключов избор на председател на Върховния касационен съд (ВКС) не е предрешен. Дори да не беше предпразничното изявление на министъра на правосъдието, че от Висшия съдебен съвет (ВСС) излизат подобни сигнали, картината отдавна е ясна. С изказването си обаче Иванов успя да разбуни духовете и дори се стигна до там, че 11 от членовете на ВСС да поискат извънредно заседание преди Нова година, за да търсят обяснения от министъра. Горещото заседание ще е този четвъртък. Вероятно тогава ще чуем упреци към министъра, че не може да си позволява подобни изказвания, както и речи колко принципни и честни са членовете на съвета и как състезанието за председател на Върховния касационен съд ще се проведе тепърва на базата на качествата на кандидатите.

За съжаление, нищо от това няма да е вярно. Защото изборът наистина е предизвестен. Процедурата



не е сблъсък на концепции, а война на лобита



Още отсега е ясно, че един от кандидатите - зам.-председателят на ВКС Павлина Панова, няма шанс да събере нужните 17 гласа. Това стана пределно ясно при първия опит за избор, когато конкурент на Панова беше зам.-председателят на ВКС Таня Райковска. Въпреки очевидната преднина при изслушването през септември м.г., Панова беше отхвърлена. За изненада тогава Райковска събра само 15 гласа "за". Говореше се, че двама от сигурното мнозинство са били разубедени в последния момент да не натискат копчето в нейна полза.

Доказателство за предизвестеност е и бекграундът на съвета. Дори най-големият доброжелател не може да посочи избор на възлова позиция в съдебната система, който да не е бил предизвестен, дори още преди конкурсът да бъде обявен и номинациите да бъдат официално издигнати. Само два достатъчно красноречиви примера. Изборът на Владимира Янева, никому неизвестната дотогава, но семейна приятелка на вътрешния министър Цветан Цветанов, за председател на Софийския градски съд. И избирането на Сотир Цацаров за главен прокурор. И двете назначения бяха ясни много преди старта на състезанието. Последният пример за фаворизиране е фактът, че законът бе заобиколен, за да може Таня Райковска да бъде сложена за и.д. шеф на ВКС.



Съветът никога не се вслушва в мнението на редовите магистрати,



нито пък на неправителствените организации.

Подобни съмнителни действия на съвета са заложени още с начина на формирането му. Изборът на 22-ма от 25-те му членове от парламента и от делегатски събрания на съдиите и прокурорите оставя широко поле за политически и гилдийни пазарлъци и схеми. Веднъж попаднали в съвета по неясни критерии и без реална проверка на биографията и качествата им, членовете му няма как тутакси да се превърнат в принципни и морални стожери на справедливото и разумно управление на съдебната власт. Още повече че няма работещ и ефективен механизъм за отзоваването им, ако не вършат работата си. Ако наистина има интерес на предрешеното кадруване да се сложи точка, трябва да се започне точно от модела на сформиране на съвета. За това обаче ще трябват усилията и на политическата класа. А точно тя няма интерес от независима съдебна власт, по-изгодно е да могат да се дърпат конците в съдебната власт, която е удобен виновник за оправдаване на всякакви неуспехи.

Ситуацията е толкова прозрачна, че някои членове на ВСС не се притесняват откровено да признават порочните практики. Така например Милка Итова, която е част от твърдото мнозинство в съвета, директно обяви, че процедурата за избор ще бъде открита, когато кадровият орган



"изгради консенсус за успешния кандидат"



Т.е. състезанието ще е формално, защото самият му старт ще маркира, че изходът му е ясен. Милка Итова е един от петимата членове на съвета, които издигнаха за поста съдията от Върховния административен съд Лозан Панов, който, подобно на Панова, е магистрат с добра репутация.

Според неофициална информация, която никой от съвета не опроверга, в деня на номинацията на Панов е имало сбирка на твърдото мнозинство в съвета, по време на която е направен разбор на силите. Отделно Панов е бил представен и на премиера Бойко Борисов. Това само по себе си не му дава преднина, тъй като и Павлина Панова е имала среща с Борисов. Премиерът едва ли би си позволил грешката от първия мандат, когато открито подкрепи Цацаров по време на надпреварата за главен прокурор. Самият Цацаров тогава каза, че не е работа на министър-председателя да го хвали. Така че Борисовото одобрение сега ще си остане казано само там, където се налага.

Тези опознавателни срещи са на фона на разговора, който набира сила в последните седмици, че има реална опасност този съвет да бъде разпуснат предсрочно с промяна в Закона за съдебната власт. Повечето от членовете му биха се подчинили на политическа заръка за избора на председател на ВКС само и само да запазят местата си на кадровици до края на мандата си.

В съдебната система се говори и за



вариант да не бъде избран нито един от двамата



и да се появи нов състезател.

Ясно е, че за да се събере заветното мнозинство от 2/3, или 17 гласа в съвета, успешният кандидат трябва да е консенсусна фигура. Консенсусът около него обаче трябва да бъде изграден при открито състезание, по време на което да се съпоставят качествата на конкурентите и техните концепции. Когато съгласието се търси в аванс по време на задкулисни договорки, резултатът е подкопаване на авторитета и на най-подходящия кандидат и сриване и на малкото останало от доверието в съдебната система. Точно това е на път да направи ВСС в края на януари.