Реформаторският блок (РБ) се сблъска с един любопитен казус в последните дни на 2014 г., който мина-замина покрай скандалите с НОИ и "линейките" на Москов. Оказа се, че петимата депутати от гражданската квота трябва да заявят принадлежност към някоя от партиите, съставляващи съюза. Иначе той не може да получи част от държавната субсидия. Казусът е принципен, касае държавното финансиране на партии и коалиции.

В закона за политическите партии е записано, че субсидия се отпуска на парламентарна коалиция между съставляващите я партии според коалиционно споразумение, а при липса на такова се разпределя пропорционално на броя на народните представители от отделните партии. Ключовият момент - ...



"на народните представители от отделните партии"



РБ няма такова споразумение. От законовия текст излиза, че депутатите, по чийто брой пропорционално ще се разпределят парите, задължително трябва да са част от въпросните партии.

Субсидията за РБ тази година е към 3.2 млн. лв. Падат се около 140 000 лв. на депутат. Известно е значението на парите, без бюджет нито един народен представител не може да е истински независим, нито да представлява гражданите по съвест. Затова, когато в пленарна зала отново се стигне до финансирането на партии и коалиции, е редно да се помисли за нов законов вариант - представителите на гражданската квота също да могат да получават пари.

Казусът е спорен, опира и до морална постановка. С голяма доза аргументи може да се каже, че тези пари трябва да отиват единствено в партиите (както сега), тъй като съответният кандидат е избран точно с партийната листа. Дължи депутатското място



и всички произтичащи благини



на нея. Но също така е вярно, че в сегашния вариант гражданската му функция е просто формална. Вярно е също, че няма как да се стимулира личната отговорност без финансова самостоятелност. Затова трябва да се направи принципен политически избор - ако искаме насърчаване на гражданското представителство, то е редно и тези депутати да имат право на държавно финансиране.

Дали един народен представител е "граждански" (според съдържанието на израза независим - да не робува на партийни или задкулисни интереси), не зависи само от финансовата самостоятелност. Ред други условия са задължителни и ако ги спазва, съответният депутат може да е такъв, дори да е "най-железният" партиен член. Но парите са важни, не можем да ги заобиколим.

Обикновено стане ли дума за партийно финансиране, общественият дебат се съсредоточава върху размера на субсидията - да бъде ли намалена, колко. Но трябва сериозно да се помисли как тя се разпределя и поради още една причина - роенето на депутатските групи през мандата. Ето каква е практиката - депутат влиза в Народното събрание с партийна листа; поради някаква причина напуска партийната група, една част от субсидията върви след него (принципът "парите следват депутата"). Но за да се вземе, той трябва да заяви принадлежност към политическа сила (помним закона - .... "на народните представители от отделните партии"). Затова, след като напусне своята, той документално се обвързва с друга партия или коалиция (в 99% от случаите е управляващата). Подкрепя я, макар и да се титулува "независим". Приютилата го партия или коалиция получава не само неговия глас, а и процент от субсидията.



Другият процент е за него



Разбира се, последните две действия са от "задкулисието на политическия живот". Нито се афишират, нито доказват - законът така е устроен, че да ги насърчава.

Нека няма илюзии - подобни и други машинации ще се правят и при най-добрата законова база. Не се знае също дали, ако се насърчи финансовата самостоятелност на тези независими депутати (подобно на гражданските, защото те до някаква степен също може да са граждански), няма да видим едно постоянно люспене - всеки трети народен представител да става независим, примамен от част от субсидията, с която ще се разпорежда лично. Но пак иде реч за политически избор, за принципно решение - законът може да бъде променен така, че тези независими депутати да ползват някаква по-малка пропорция от субсидията. Или пък да я получават при усложнен ред (примерно да се изисква по-активно присъствие, повече участие в законопроекти, т.е. да се повишат изискванията към депутата номад). Варианти има, просто трябва да се обмислят.

Казусът с РБ има и още една специфика. На изборите чрез листите на коалицията се явиха 7 партии, но влязоха 5, които сега искат да вземат цялата субсидия. Редно ли е, справедливо ли е? Може би да, а може би не. Ето още един повод за доизчистване на закона.