Пет показни и дръзки разстрела в различни точки на България буквално панираха властта и вляха още дози несигурност в и без това тревожното общество. Неизвестен застреля семейство бизнесмени в София - Митко и Наталия Дамянови, друг уби началника на кабинета на пазарджишкия кмет Татяна Стоянова. Сачми за глигани настигнаха в Пловдив ММА боеца Димитър Стоянов, а куршум в челото умъртви в Петрич бизнесмена Орхан Джевизов. И всичко това само за седмица. Разследващите даже нямаха време да обявят версиите си за едно убийство, когато трябваше да търчат на друго.

Премиерът



Бойко Борисов се усети и започна совалки



с МВР и прокуратурата. На практика взе на ръчно управление ръководителите на екипите, които се занимават с разкриването на убийствата. Сред привиканите на срещи бяха вътрешният министър Веселин Вучков, главният секретар Светлозар Лазаров, зам. главният прокурор Борислав Сарафов, директорите на СДВР Младен Маринов и на криминалната полиция Димитър Машов, градският прокурор Христо Динев, заместникът му Чавдар Ангелов. Борисов им дал да разберат, че очаква да направят всичко по силите си за разкриване на бруталните престъпления. За седмица.

Премиерът има богат опит с подобен род убийства. Като главен секретар на МВР той обикаляше ден и нощ, за да огледа поредния разстрел. Тогава изрече култовата реплика, че МВР се е превърнало в линейка, която обикаля от труп на труп. Той, разбира се, хвърляше вината на политическото ръководство на ведомството, а след едно убийство в ресторант най-безочливо посъветва гражданите да избягват подобни публични места, ако не искат да пострадат. Когато стана премиер, отново се случиха серия поръчкови разстрели. През 2012 г. имаше истински залп - за няколко дни бяха убити собственикът на заложни къщи Драгомир Бицов, един от подсъдимите по делото "Наглите" - Кирил Кирилов-Шкафа, хазартният бос Йордан Динов, бизнесменът Васил Лазов. И пак се правеха срещи, съвещания и обещания за скорошни разкрития. И накрая нищо.

Този път обаче властта е откровено паникьосана, защото



не може да даде смислено обяснение



защо се случва всичко това - толкова концентрирано, показно, със сякаш добре "подбрани" жертви, при които версиите, убийците и възможните поръчители са най-разнообразни. Вътрешният министър директно обяви, че вижда общ почерк в убийствата, станали през последните дни - но дотолкова, доколкото те са добре планирани и извършени. Той обаче отблъсна атаките - ако ставало дума например за имотни и парични отношения от миналото, които са останали неразрешени, включително и от съдебната система, то отговори не можело да изискват само от МВР. Ако ставало дума за организирана престъпност, Вучков препрати въпросите към ДАНС. Безсилието е повсеместно.

Истинският проблем е, че само пет убийства, и то на досега неизвестни хора, са в състояние да парализират държавната машина. Да не забравяме, че преди месец-два пак показно бяха убити компютърният специалист Николай Найденов и основен прокурорски свидетел по дело за организираната престъпност Хрисим Хрисимов. Извършителите и поръчителите още не са хванати. През последните години постоянно уж се разкриват групи - "Килърите" вече са номерирани до 6. Но шумните показни убийства си остават неразкрити.

Не са разкрити разстрелите на Васил и Георги Илиеви, Илия Павлов, Александър Тасев, Янко Янков, Цветан Цветанов, Емил Кюлев, Иван Тодоров -Доктора, Костадин Дишлиев, Тодор Толев, Филип Найденов-Фатик, Поли Пантев, Румен Маринов-Нарциса, Дмитрий Минев-Руснака, Васил Горчев-Кьоравия, Шинка Манова, прокурора Николай Колев, Димитър Тодоров-Бретона, радиоводещия Боби Цанков, писателя Георги Стоев, Джинката, Марата, Кучето, Клюна, Гяволето, Борчо, Данкина, Женята, Маймуняка, Крушата, Кимбата. Периодично некролозите са им по страниците на вестниците, но от убийците им няма следа. Към тази група може да бъде добавен Манол Велев, който стана обект на покушение преди няколко години, оттогава е в кома, не е известно да има какъвто и да е напредък в разследването. В списъка може да влязат и взривените в асансьори във Варна и София Йордан Марков и Стоил Славов. И още много такива. Дори убийството на Андрей Луканов се води неразкрито, макар че имаше съдебен процес.



От МВР все се оправдават, че това са скъпи убийства,



дълго подготвяни от професионалисти, разкриват се трудно. Че така било и в развития свят, и в ЕС. Може, но с няколко малки, но важни уточнения. Там или не се допускат толкова много и толкова безпардонни убийства или поне все пак част от тях се разкриват, че и наказват. Показателен е случаят с Константин Димитров-Самоковеца, който бе застрелян в центъра на Амстердам в края на 2003 г. Неговият убиец бе хванат веднага и осъден. Ако Самоковеца бе застрелян в България, убиецът и до днес сигурно щеше да е на свобода.

Неразкритите и ненаказаните поръчкови убийства са тежък недостатък на правоохранителната и правораздавателната система, както и на държавата като цяло. Не случайно те винаги са били акцент във всеки евродоклад и винаги са фигурирали в най-острите забележки и критики. Е, имаме спомен пак от времената на Борисов, когато бяха разкривани фабрики за убийства - от бивши барети, от хърватски главорези, от боянски бандитчета. Дали някой беше осъден? Не. 80 на сто от умишлените умъртвявания в страната са разгадани, но виновните за нито един мафиотски разстрел не са в затвора.

Защо е така? Проблемът е в срастването на организираната престъпност с държавата. Това е целта, която трябва да се удари, за да има някакъв успех в разкриваемостта. За да започне битката с организираната престъпност,



първо трябва да се изкарат от трите власти и да се вкарат в затвора



подкупните полицаи, следователи, съдии, прокурори, политици, депутати, министри, данъчни, митничари, съветници, експерти, чиновници с всичките им обръчи от бизнес приятели и политически покровители. Това, съчетано с повишаване на квалификацията на разследващите, създаване на агентура, използване на специални разузнавателни средства по предназначение и вещо събиране на доказателства е решението на гигантския проблем. Можем да се обзаложим, че тогава и показните убийства ще намалеят. Въпросът е кой може да се реши да направи това? Едва ли сегашните управляващи.