Испанският вътрешен министър Хорхе Фернандес Диас призова да се върнат вътрешните граници в Шенгенското пространство. На извънредната среща в Париж вътрешните министри от ЕС плюс колегата им от САЩ (но без българския министър или негов заместник) развиха оригинални идеи за европейската сигурност под напора на емоциите след атентата срещу сатиричния седмичник "Шарли ебдо" и еврейския супермаркет. Полицейски шефове се надпреварваха във фантазиите си колко граждански права могат да се орежат, докато обществото е в шок от тероризма.

Още на 14 януари Франция даде пример*, като реши да въведе ограничения, които наподобяват



познатите ни от комунизма входни и изходни визи



Достатъчно е полицейско подозрение, че някой възнамерява да се запише нейде джихадист или просто да пътува до район, където са активни терористични организации, за да получи забрана да напуска френската територия. За целта ще му бъдат отнемани както задграничният паспорт, така и личната карта до отпадане на подозрението. По този начин човек ще губи свободата си на движение, дори без да му бъдат поставяни гранични бариери в шенгенското пространство, където по принцип не бива да има вътрешен граничен контрол.

Белгия веднага последва френския пример. Почти едновременно с нея още десетина държави в ЕС обявиха, че обсъждат подобни мерки, а Европейската комисия даде вид, че не забелязва никакъв проблем за гражданските свободи. За да не бъде обвинявана Франция, че нарушава Европейската конвенция за правата на човека спрямо своите граждани, която постановява, че "всеки е свободен да напусне пределите на всяка държава, включително и на своята", ще се прилага уговорка от конвенцията, че са допустими ограничения, "предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната или обществената сигурност, за поддържане на обществения ред, за предотвратяване на престъпления, за защитата на здравето и морала или на правата и свободите на другите".

Чужденците пък ще бъдат гонени от Франция или няма да бъдат допускани на нейна територия дори само по подозрение от полицията, че могат да смутят обществения ред. Да му мислят най-напред ромите, които са прочути смутители според богатия опит на френските и други национални власти в отношенията си с тях... След тези мерки се задават други под предлог за пресичане на тероризма още в зародиш - подслушване, следене на комуникации в интернет, на контакти в социалните мрежи, строги наказания за публикации, за публични изказвания и дори за изпуснати фрази в лични разговори, стигнали по някакъв начин до ушите на властите.



Ако не сега, кога друг път,



биха си казали управляващите във всяка демократична държава, където в нормална обстановка трудно се орязват гражданските свободи поради обществената съпротива. По принцип властта и свободата са в обратно пропорционална зависимост. След атентатите в Париж обаче съпротивата бе отслабена. Страсбургският всекидневник "Дерниер нувел д'Алзас" направи буквално на другия ден анкета в електронното си издание с въпрос "Съгласни ли сте да размените свобода срещу сигурност?" и две трети от участвалите отговориха положително. Само една трета се възпротиви. Още докато течаха доста забавените траурни церемонии за жертвите на атентатите, които връщаха хората към преживения ужас, правителствата кастреха енергично техните свободи. Само след десетина дни се оказа, че някои от основните европейски ценности като свободата на движение и свободата на словото са оставени на разположение на полицейските органи, които динамично да регулират обхвата им според своите подозрения за терористична заплаха. В момента три четвърти от французите приветстват ограниченията, като половината са за орязване и на свободата на словото, а рейтингите на премиера Манюел Валс (бивш вътрешен министър) и на настоящия вътрешен министър Бернар Казньов литнаха до небесата.

Щом като това стана възможно в държава с исторически заслуги за защитата на правата на човека, каквато е Франция, представете си какво можем да очакваме в държава като България, която от години оглавява класацията на съда в Страсбург като шампион по нарушения на човешки права спрямо броя на жителите си. Вицепремиерът по европейските въпроси Меглена Кунева каза на 13 януари, че "Европа не бива да допуска да е на две скорости по отношение на сигурността". И беше права, защото самата България не би допуснала да изостане, когато й се дава шанс да засили полицейщината точно при управлението на премиер, който е бивш полицейски шеф.

Само че Кунева имаше нещо друго предвид, защото на работния обяд с посланиците на страните от ЕС, организиран от посолството на Кипър, се опита да открие



положителен знак за България в очертаващата се мрачна обстановка



"Ние гледаме на влизането си в Шенген като въпрос на сигурност, още повече в контекста на последните събития в Париж, и държим да бъде призната готовността ни да станем член на Шенгенското пространство. За целта е необходимо влизането ни в Шенген да не е приоритет само на България, а и на цяла Европа", каза тя.

Очертават се две противоположни тези за бъдещето на Шенгенската зона без вътрешни граници - да се върнат границите между държавите и с това зоната да приключи историята си (Хорхе Диас), и да се пристъпи към нейното разширяване (Кунева). Кой е по-близо до истината? Като испанеца мислят всички правителства, които, без да чакат колективни решения, започнаха да затварят националните си врати и прозорци, за да се предпазят от проникване на тероризма. Вижда се, че дори без да се връщат граничните КПП-та, много лесно могат да се спуснат бариери пред свободното движение на европейските граждани. Така Шенген остава въображаемо пространство без вътрешни граници.

Кунева е по-близо до онези, които, необременени от грижите на властта за решаване на днешни проблеми, изразяват тревоги за бъдещето на ЕС. Бившият директор в Еврокомисията и член на надзорния съвет на института "Томас Мор" Пол Н. Голдшмит писа в сайта "Да спасим Европа"** под заглавие "След Шарли" следното: "Страните членки и гражданите трябва да изберат между по-интегриран Европейски съюз и неговото изчезване!... Има риск да започне въвеждане на мерки, които, за да са ефикасни, ще сложат спирачки на съществуващото европейско законодателство. Тази тенденция ще бъде толкова силна, че под претекст за "Съюз на нации" всяко правителство ще направи отстъпки пред евроскептичните партии, които ще видят възможност да оправдаят и засилят своите популистки идеи".

Голдшмит предлага да се създаде европейско ФБР, да се засили европейското правосъдие - но чрез децентрализация, - да се създаде европейска затворническа система, да се федерализира политиката към имиграцията и да се въведе колективен контрол на външните граници на ЕС. Всичко това би било много добре за България, която доказва неспособност да се справи както със собствената съдебна реформа, така и с общите проблеми, като охраната на външните граници и управлението на бежанския поток. Но когато нещо звучи твърде хубаво, едва ли е реално.

Следващият Европейски съвет на 12 февруари ще бъде



моментът на истината



Той ще бъде посветен изцяло на проблема с тероризма и тогава ще проличи колко далеч са отишли държавите... в разграждането на ЕС. Вместо да се използва енергията от солидарността на републиканския марш в Париж на 11 януари, държавите много лесно могат да преминат към политиката "всяка коза за свой крак". "Ако не се намери единодушен отговор и не започне промяна на договорите, ще настъпи упадък на Съюза и неговата имплозия", предупреждава Пол Голдшмит.

Факт е, че при всяка криза в ЕС - независимо дали е институционална, финансова или политическа - възниква възловият въпрос: повече или по-малко Европа? Иначе казано - дали решението да се търси чрез национални мерки, или чрез засилване на федерализацията? Ако под напора на засилващия се национализъм и популизъм надделее раздробяването на Съюза, България ще бъде от първите поставени в губеща позиция. В момента ЕС има две външни граници - шенгенската и общата (когато двете не съвпадат). България изпълнява ролята на външна охрана между тях и е санитарна зона за филтрация на човешкия поток между Изтока и Запада - вече и в двете посоки, защото трябва да спира както бежанския наплив от Ориента, така и движението на кандидат-джихадисти от Запада към Близкия изток. Преди години тя повдигна въпроса (например пред Франция) за споделяне на отговорността по българо-турската граница, но максималният резултат бе изпращането на отделни наблюдатели за ограничени периоди.

На предишни Европейски съвети, в които доминираше тревогата от икономическата криза, премиерът Бойко Борисов бе по-скоро фигурант, защото нито имаше финансова компетентност, нито България можеше да претендира с икономическа тежест. На предстоящия Съвет на 12 февруари ще се обсъждат предимно полицейски въпроси, по които той би трябвало да се чувства достатъчно компетентен сред "колегите", за да заяви, че България има право на глас. Ако друг не го направи, поне тя може да постави въпроса за превръщане на "Фронтекс" в обща служба за колективно опазване на външните граници на ЕС, т.е. за по-голяма федерализация както на политиката на сигурност, така и на миграционната политика. Сега е важно да се разбере какво е бъдещето на ЕС: свиване към ядрото му, което го създаде преди близо 60 години, или споделяне на отговорността за цялата територия, която толкова трудно оформи пространството на т.нар. европейска идея.



----------------

* http://www.interieur.gouv.fr/Actualites/Lutte-contre-le-terrorisme/Terrorisme-Interdiction-de-sortie-du-territoire

** (http://www.sauvonsleurope.eu/)