"Я ю я я". Това кратко изречение от Трънско можете да чуете да произнасят местните в говорещата карта на българските диалекти, която създадоха учени от Института за български език "Проф. Л. Андрейчин" към БАН. Можете да чуете и "превода": "Аз я яхах, магарицата, бе", обяснява възрастната жена в аудиофайла. Интерактивната карта (http://ibl.bas.bg/bulgarian_dialects/) съдържа информация за над 60 български диалекта, а в 31 от селищата "говори" - чрез аудиозаписите на местните хора. Освен че е ценен извор на информация за това как се говори по различните краища на страната, че и извън границите й, впечатляващият продукт доказва, че хората по места пазят живи различните си говори и те не са изчезнали. Екипът от учени на БАН е направил експедиции из страната, за да събере съвсем нови записи и да ги прибави към тези за около 140 селища, които се пазят от 30-40 години в архивите.

"Новите ни материали опровергават често повтарящото се и както се разбира, неоснователно мнение, че диалектите отмират и в най-скоро време ще престанат да съществуват. Напротив, местните хора, които навсякъде ни посрещаха изключително сърдечно и гостоприемно, говорят с гордост своя диалект и ревниво го пазят", разказва доц. Славка Керемидчиева, член на екипа, създал картата. Въпреки богатството на диалектите ни те остават затворени в местните общности и



не обогатяват с думи и изрази



книжовния български език, "защото се схващат като непрестижна форма на езика на всичките му равнища - фонетика, морфология и лексика", обясняват експертите. "Що се отнася до лексиката, където са желателни и възможни заимствания, имаше проникване на диалектни думи чрез творчеството на отделни автори (помните Хайтовите ледунка и шибучица), но и те си останаха като диалектизми в личното творчество. Преди 3 години се появи нашумялата наскоро великолепна книга на Милен Русков "Възвишение", която е написана на възрожденски стилизиран котленски диалект, но едва ли от нея ще бъде взаимствана лексика, още повече че диалектното в тази книга е повече в областта на фонетиката и синтаксиса. Обаче мога да ви дам малко изненадващ пример за системно и прекрасно използване на диалектното в най-съвременната и модерна преводна литература - книгите на Тери Пратчет и по-точно серията му за малката вещица Тифани Сболки. "Волният народец" в тези книги говори на чудесен западен български диалект и заслугата за това е на талантливата преводачка Катя Анчева", коментира доц. Керемидчиева.

Диалектите обаче са много повече от литературна екзотика - според учените те са безценно национално съкровище от опит, мъдрост и дух, в което се оглеждат и характерните черти на българите от различните краища на страната. Свикнали сме да възпроизвеждаме тези черти като стереотипи. Специалистите обаче предпочитат да не се впускат в подробности по този въпрос. "Всяка класификация ще остави някого обиден. И без това вече



от Хасково са обидени,



че не се чува запис, че сме избрали едно, а не друго село да представим, има и други подобни прояви на регионален патриотизъм, който е чудесен", казва доц. Керемидчиева.

Картата не е продукт на едно поколение диалектолози от БАН. Създадена е след многогодишно проучване на говорите на над 3 хиляди селища у нас и зад граница, а самото й изработване е отнело около една година. Появата й стана възможна благодарение на проекта "Интегриране на нови практики и знания в обучението по компютърна лингвистика", финансиран по ОП "Развитие на човешките ресурси", съфинансиран от Европейския социален фонд на Европейския съюз. Разделянето на диалектните региони е главно върху съвременните застъпници на старобългарската задна носова гласна, обясняват учените. Това означава дали в даден говор се произнася дъб, къща, мъж, събота или даб, каща, маж, сабота, или доб, коща, мож, собота, или пък дуб, куча, муж, субота. Удивително е голямото диалектно разнообразие върху картата. Според учените от всички останали славянски езици единствено словенският език познава подобна диалектна пъстрота. "Тя е обусловена както от собствено лингвистични, така и от външноезикови фактори - географския релеф, войните, епидемиите, погромите и свързаните с тях движения и преселения на населението. Но независимо от превратностите на времето и езиковия развой през вековете българските диалекти образуват здраво сключена верига и едно от доказателствата за езиковото единство е, че например



източни черти се откриват в Крайния Югозапад,



например в еркечкия и корчанския говор", казва още доц. Керемидчиева. Естествено картата поставя и въпроса защо нейните очертания излизат извън пределите на географските граници на България и включват части от Македония и Гърция. "Говорите са проектирани върху български диалектен континиум, тоест върху непрекъсваемата българска езикова територия в съвременен и в исторически план - Мизия, Тракия и Македония, Северна Добруджа и Западните покрайнини. Както е печално известно от нашата история, по политически причини от България са откъснати големи територии, които днес се намират в съседни държави. Но останалото там население продължава да говори майчиния си български език. Друга част от населението, подложено на физическо унищожение, е било насилствено завинаги прогонено от земите си (напр. Беломорска Тракия) и се е спасило с бягство в родината. Затова съвсем естествено днес, както и при много други езици по света, българската езикова територия не съвпада с държавните граници, а излиза далеч от тях", обяснява специалистката. Освен записите на хората, което е ефектната част от картата, важна е и нейната текстова част. Текстът дава информация за почти всички най-важни фонетични, морфологични и част от лексикалните особености както на по-голяма диалектна област (напр. родопските говори), така и на отделен по-важен говор (напр. на широколъшкия, тихомирския, смолянския), обясняват учените. "Внимателно подбраните диалектни примери добре илюстрират диалектната реч - напр. с характерната предимно за източните говори редукция на гласните (и вместо е, у вместо о) - напр. тилифон вместо телефон, пили вместо пиле, утювъм вместо отивам; изговор като главъта, женъта, вудъта (източни говори), диалектно глаголно окончание -ме вместо книжовното -м - говориме, четеме, работиме вместо говорим, четем, работим и мн. др.

Впечатленията на екипа от



експедициите по селата,



които няма как да се отразят в картата, също са безценни. "Не мога да не спомена едно удивително село в Поморийския Балкан в най-източните пазви на Стара планина - Еркеч (новото му име е Козичино), чийто жители са съхранили изключително старинен и оригинален диалект, като от най-възрастните ни информатори до децата, които още не ходят на училище, а дори и учениците, всички пазят старинните форми и обрати на еркечкия диалект и нескрито се гордеят, че не говорят куконцко (т.е. модерно, книжовно), а еркешки. Чуйте широкото произношение на гласната е, която се чува дори на мястото на гласната ъ, меките съгласни, дължината на всички попаднали под ударение гласни, която създава усещането, че еркечаните пеят, когато говорят. Силното българско самосъзнание на тези хора, чиито бит съвсем естествено се модернизира, мисълта да съхранят оставеното от дедите за поколенията ги е накарало да направят почти във всяка къща от селото малък музей с предмети от местния бит, празнични и ежедневни мъжки и женски носии и пр. Попаднал на такова място, човек разбира, че българският народ не е изгубил своите извечни духовни ценности, че има надежда за България", разказва доцентката от БАН.

И за да няма сърдити, всеки може да изпрати кратък запис на родния си или на друг диалект, с който да обогати интерактивната карта. Учените ще преценят автентичността на записа и след това ще го качат картата, "за да се множат говорещите точки върху нея, за да чуваме гласовете на българите".