Би било новина, ако отношенията между Росен Плевнелиев и Бойко Борисов са отлични. Президент и премиер винаги се карат, президентът винаги е в разпра с издигналата го политическа сила - Желю Желев направи Боянски ливади, Стоянов се конфронтира с Костов (част от разпада на СДС), разривът на Първанов със Станишев и БСП доведе до АБВ. Един път това се случва в началото на мандата, друг път - в края. Плевнелиев скоро преполови първия, а Борисов го вкара в сценарий, при който ГЕРБ не го издига за втори.



Атаката - в точен момент, венец



Знаем как се случи. "Сега, като ви слушам и гледам (...) защо не се напънем и не сложим за президентски избори една жена за президент", каза Борисов пред събрание на дамите в ГЕРБ. На другия ден Румяна Бъчварова дешифрира изявлението като "любезност", на по-другия сам той рече, че се пошегувал. Последва типична самокритика ("Ами какво да им кажа, жени са, човек му идва отвътре..."), както и добре позната клетва ("няма да се кандидатирам аз, омръзна ми да се говори"). Плевнелиев отвърна, че през 2015 г. трябва да се работи, не да се приказва. Три неща са любопитни в този многолог. Шегата на Борисов дойде в неслучаен момент, отправена бе точно в навечерието на третата годишнина от президентския мандат. Плевнелиев целенасочено бе вкаран в обяснителен режим, темата "разнобой" нямаше как да не бъде медийното заглавие на събитието. Второ, пошегуването бе венец на трескаво лансирани "случайни" хипотези от близки до ГЕРБ медии ("Борисов може да се кандидатира, не е изключено"), както и след най-официално откровение на отговорен фактор ("Борисов би бил достоен президент", Красимир Велчев, шеф на парламентарната група). Третото любопитно е, че в суматохата Румяна Бъчварова издигна Йорданка Фандъкова за нов мандат в столицата, без да спомене президента за неговия. Тя каза пред "Труд": "Фандъкова има още много работа да върши като кмет." За Плевнелиев: "Рано е да се дава окончателна оценка за мандата му." Рано е, разбира се, но подобни словосъчетания говорят за хладни фронтове.



Президентът - (не)видимо недоволен



Плевнелиев отговори, без да разгаря скандала. Натърти, че отношенията му с правителството и Борисов са конструктивни, добри, специално с премиера - мъжки. И все пак. "Българският народ ще накаже всеки, който през 2015 г. не работи по националните приоритети, а гледа сметките. Всеки, който си прави отсега сметките за президентските избори, ще сбърка. Прекалено рано е, средата е динамична, трябва да изчакаме местните избори. Хората очакват политиците да се мобилизират, да се фокусират върху належащите задачи. Призовавам 2015-а да бъде година на действието, а не на сметките", каза Плевнелиев. И кой е този "всеки", който "прави сметки"? Кой точно "бърка"? Кого ще накаже българският народ? На страницата на президентството заглавието от пресконференцията, където бе засегната темата, започва така: "Българският народ ще накаже всеки, който...". Да, Плевнелиев вижда престъпление и говори за наказание, макар и с половин уста.



Средата е динамична наистина



Прав е президентът да твърди, че средата е динамична. Не се знае какво ще стане на местните избори, както не се знаеше какво ще се случи след парламентарните миналата година. Днес двамата му основни конкуренти от 2011 г. са коалиционни партньори и вицепремиери на Борисов - Ивайло Калфин и Меглена Кунева. Николай Нанков Ненчев (издигнат от БЗНС за президент) е министър, Румен Христов (СДС) - коалиционен партньор и шеф на парламентарна комисия. Красимир Каракачанов (ВМРО) е крепител на парламентарното мнозинство. Враговете днес са приятели. Това отваря толкова много опции, че би било чудно широко скроен човек като Борисов да разглежда само една.



А ако думите имаха значение...



Целият този разговор нямаше да се състои или поне би тръгнал в много по-скандална посока, ако думите в политиката имаха значение. Но те нямат, затова обсъждаме каква е действителността зад привидностите. "Говорим за 4-годишен мандат. Гарантирам ви, че тогава няма да извадя ГЕРБ и да се кандидатирам за президент", рече най-официално Борисов от парламентарната трибуна на 27 октомври м.г. Каза го в критичен момент, когато се съставяха мнозинство и коалиция. Борисов предложи няколко варианта за правителство и обеща тържествено, че няма да се кандидатира за държавен глава при стабилна коалиция. Случи се точно вариантът, при който той "гарантира" отказ от президентска надпревара - широка коалиция със споразумение. Затова днес, когато Велчев или друг от ГЕРБ "допускат" президентска кандидатура на премиера, то е редно да бъдат запитани - извинете, патронът ви лъжец ли е? Или - да не би да събаряте собственото си правителство?

Но Бойко Борисов излъга през 2010-2011 г., когато твърдеше, че Цветан Цветанов ще e кандидат-президент на ГЕРБ, излъга и Плевнелиев, когато твърдо обяви, че няма да се кандидатира. Единият днес казва, че няма да става държавен глава, другият - че до края на годината няма да говори за избори. Корабче плува в очите им.



Слабостта на Плевнелиев



Големият въпрос сега е колко силен е Плевнелиев. Заедно са с Борисов (все още), но нищо не пречи ГЕРБ да издигне друг за президент. Нека си спомним историята - зад Желев в критичните моменти бе ДПС, зад Стоянов - членската маса на СДС. Първанов винаги е владял цялата или част от БСП. Плевнелиев не владее нищо от ГЕРБ. И тримата му предшественици можеха да си позволят да бъдат критични към партиите си, бяха - в различна степен. Плевнелиев досега не е бил - по това личи силата, т.е. слабостта му.

В сегашната си реч той отново не бе критичен. Напротив, оценката му за събитията наподобяваше умотворения на придворен на ГЕРБ анализатор - докато той говореше, правителството се бе събрало да приеме управленска програма (на третия месец!!!; да не се бърка с декларацията за намерения в началото). Не чухме недоволство. Каза, че с КТБ има проблем, знаехме го. Знаем обаче също, че банката бе "помпана" през първия мандат на Борисов, а Плевнелиев и сега, и тогава мълчи за съучастието на ГЕРБ. По улиците се вихри гангстерска война като в най-тежките времена на прехода, държавният глава мълчи. Той казва, че не може да е "коментатор по всяка една тема", прав е. Но това не е "всяка една тема".

Един добър президент не може да е присъдружен на изпълнителната и парламентарната власт. Да тръгне срещу Орешарски бе лесно за Плевнелиев, трудно му е сега да каже и сричка срещу управлението на Борисов. Всъщност в цялата галимация разбрахме това - Борисов е силният и прави каквото си иска. Когато иска, се шегува, когато не иска - не. Питате се къде е сбъркал Плевнелиев спрямо него, къде му е престъплението? Няма нужда, единият просто е господар.

А в политическата теория и теорията на комуникациите има един способ, чрез който се разглеждат реакции - тест. Дали ще е стрес тест, друг тест, няма значение. Важното е да се провери кой как реагира.