"Вътрешен враг" пречи на България за Шенген и за еврото

ИНТЕРВЮ

"Вътрешен враг" пречи на България за Шенген и за еврото

Съмнявам се, че ще има безплатно саниране за 1 млрд. лева, твърди икономистът Георги Ангелов

Юлиана Бончева

Георги Ангелов

- Г-н Ангелов, правителството, което се обяви за реформаторско, май удари спирачки на реформите, даже тръгна назад - ще вдига осигурителната тежест, ще връща спрените празни влакове.

- Явно тази година ще е под знака на местните избори и едва ли ще видим сериозни промени и смели решения. Не вярвам, че срокът 31 март, който правителството си даде за оформяне на предложенията за пенсионна реформа, ще бъде спазен. Доколкото съм запознат, в пакета от мерки, които се обсъждат, са вкарани предложенията на синдикатите, на бизнеса, има всякакви идеи. Опасявам се, че накрая ще се наложи онзи, който вика най-силно, а не който говори най-разумно.

- Защо според вас министърът на финансите посяга на парите в пенсионните фондове?

- Очевидно проблемът е в недостига на средства в бюджета. Ако влезем в обувките на финансовия министър - блокират му реформата в БДЖ, което струва на бюджета 40 млн. лв., блокират вдигането на пенсионната възраст, това струва 40-50 млн. лв. А тези средства трябва да се вземат отнякъде. Аз обаче не мисля, че много хора ще предпочетат да се осигуряват само в ДОО. Премиерът сега говори, че има някои частни фондове, които трябва да се дисциплинират, че имали инвестиции в свързани лица. Ако има, значи държавата го е допуснала.

- В лицето на Комисията за финансов надзор, която напоследък е заета да налага санкции на медии...

- Последната активност на КФН е доста странна. Реално тя наказва медии, които са разкрили проблеми. Би трябвало да е точно обратното - в други държави който разкрие голяма машинация, измама, получава награда, процент. В САЩ е така. Всъщност е хубаво да има повече разследващи журналисти, които да бъдат насърчавани, а не наказвани за изнасяне на информация. Ако КФН продължи да прилага този подход на огромни глоби, има риск да убие медии. Опасно е, когато за да предпазиш пазара от манипулации, заплашваш свободата на словото. Надявам се, че съдът ще отмени глобите. В крайна сметка наказанията може да се обжалват и в Европейския съд, където свободата на словото се цени.

- Нима все ще опираме до Страсбург и Брюксел да решават наши вътрешни проблеми?

- Всъщност това е една от реалните ползи от членството ни - че ЕС може да спре разни ексцесии. Има европейски закони, общи правила, с които трябва да се съобразяваме. Европа ни кара да се променяме и това е добре.

- Преди дни министър Владислав Горанов обяви, че България може да влезе в "чакалнята" за еврото до 2018 г. Какво означава това?

- 2018 г. не е особено амбициозна цел. Но явно сме си взели поуки от Шенген - уж изпълнихме всички изисквания, а пак не ни приемат. Някои казват - да пишем молбата и да я подаваме. Но трябва да има 20 гласа "за" допускането ни в "чакалнята", а е ясно, че в момента няма да ги получим. Първо трябва да убедим Европейската централна банка и всяка от 19-те членки на еврозоната, че могат да имат доверие в нашата икономическа политика и институции. Защото те се опариха с държави като Гърция, които, щом влязат в еврозоната, започват да се държат неблагоразумно. Това, което ни пречи за Шенген, е бариера и за членството ни в еврозоната - недоверието в институциите, включително в съдебната система. Като влезем в Европейския банков съюз, ЕЦБ ще отнема лицензи на банки, но това ще е под контрола на българския съд. Представете си как ЕЦБ ще дойде в Софийския градски съд да се съди с някой местен български олигарх. Ако тя няма доверие в българската Темида, как ще ни допусне в еврозоната?

- Някои икономисти твърдят, че не бива да бързаме толкова за еврозоната, защото членството ще ни струва много скъпо.

- Вярно е само донякъде. Еврозоната наистина направи огромни разходи за "спасяване" на Гърция, Португалия, Испания. И ако продължи така, наистина някой ден може да се наложи България да участва в спасителни заеми за проблемни държави, които реално са по-богати от нас. Но това е далеч. Сега ние трябва да се готвим за ЕРМ 2 - "чакалнята" за еврозоната, а това не ни налага никакви разходи.

- Там ще стоим под наблюдение поне две години.

- Има държави, които са престояли 10 години, 15 години. Важното е да влезем там. Защото това ще е сигнал за повече доверие към България. А в случай на шок ще можем да разчитаме на подкрепата на ЕЦБ.

- Трябва ли да се притесняваме, че гръцки банки, които са собственици на банки в България, поискаха ликвидна подкрепа?

- Просто в Гърция има избори и хората се притесняват. Така бе и през 2012 г. Тогава от гръцките банки бяха изтеглени над 70 млрд. евро, след изборите парите се върнаха обратно. Сега се случва нещо подобно, но в далеч по-скромни мащаби. Реално нужда от подкрепа в момента няма, но ако след изборите, които СИРИЗА спечели, започнат проблеми с кредиторите, е добре да има осигурена ликвидност. Поне докато Гърция е в еврозоната, банките там ще имат пълната подкрепа на ЕЦБ и няма място за паника.

- Новият индекс на настигането показва, че България остава много назад от лидерите в ЕС, докато други от Източна Европа бързо наваксват.

- Да, повечето нови страни членки правят реформи и напредват. България много бавно се пренастройва след кризата от 2009 г., трудно се приспособява към новите условия, когато не ни залива дъжд от чуждестранни инвестиции. Лошото е, че не сме новатори, чакаме наготово да видим решения, които работят другаде. Балтийските държави, Полша успяват в тази трудна среда да растат и да настигат. На нас ни липсва реформаторска смелост. Примерът с БДЖ е показателен.

Това, което все пак ни движи напред, е членството в ЕС. В новия програмен период ще разчитаме на щедро финансиране, но обвързано с реформи - в пенсионната и здравната система, обществените поръчки и т.н. Това ще ни тласка нагоре - не толкова самите пари, а натискът за реформи. Вижте прословутата газова връзка с Гърция. Още през 2009 г. ЕК ни отпусна пари за нея, бавихме се, въпросът стигна на най-високо европейско равнище, вече са ни спуснати срокове и връзката ще стане. ЕК ще ни ръчка с остен и това е нашият шанс за развитие.

- Ще сработи ли планът "Юнкер" с амбиции за над 300 млрд. евро инвестиции? Европейците са разглезени и очакват субсидии, а не заеми, макар и евтини...

- Реално в Европа има много пари. Въпросът е дали има годни проекти - с голяма обществена полза и да имат възвращаемост, защото получените пари ще трябва да се връщат след време. Това е голямото предизвикателство и за нас. В България вече се научихме да пишем проекти за харчене, разходната част ни е ясна. Но сега ще трябва да се пишат проекти, които имат и приходна част.

- Един от проектите, с които България кандидатства за финансиране по плана "Юнкер", е програмата за саниране на големи блокове за 1 млрд. лева. Санирането ще е безплатно за обитателите на блоковете. Как ще се връщат тези 1 млрд. лева?

- Не е ясно как ще работи тази програма и дали изобщо ще работи. И досега имаше програми за саниране и те се провалиха. Някой да е направил анализ защо?

- Вероятно защото се налагаше живеещите в блока да вадят от джоба си една част от парите. Но сега ще е 100% безплатно.

- Не е само до пари. Когато става дума за блок с 50 домакинства, трудно се взимат решения. Какво става, ако се наложи всичките обитатели да се изнесат за 6 месеца, докато се прави конструктивно укрепване на сградата? А ако 5 семейства не искат или няма къде да отидат? Отделно не е ясно кой, как, кога ще връща тези 1 млрд. лева. Не съм видял нито разчети, нито план. Само се споменава за продажба на някакви зелени сертификати. Опасявам се, че ако това е само програма за харчене, без приходи, тя едва ли ще получи финансиране по плана "Юнкер". А ако е за сметка на държавата, това означава по-голям бюджетен дефицит и нови заеми.

- Скоро само лихвите, които държавата ще плаща по дълга си, ще станат 1 млрд. лева годишно. Как може да се спре тази ескалация?

- Много страни от ЕС взимат заеми с лихви, близки до нулата. Например Ирландия. Ирландците взеха заем на ниска лихва от пазара и си погасиха задължението към МВФ, така спестяват стотици милиони евро. Но това е, защото направиха реформи, премахнаха дефицита, преструктурираха си банковата система и пазарите вярват, че икономиката расте, бюджетът е стабилен и страната може да си връща заемите. Ако България има по-реформаторска политика, също ще може да се финансира евтино и да погасява стари задължения, които са с по-високи лихви. Това означава да реформираме банковия надзор, да излезем от свръхдефицита и т.н. Такива реформи дават плодове веднага, не се налага да чакаш 5 или 10 години. Ако вместо 1 млрд. лева за лихви плащаш 500 или 400 млн. лева, заслужава да си стегнеш финансите и да върнеш доверието на пазара. Така че се надявам финансовото министерство да действа по-смело.

ВИЗИТКА

Георги Ангелов е старши икономист в Институт "Отворено общество". Той е зам.-председател на управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация, както и член на Американската икономическа асоциация. Основател е на блога за икономика. Основните му интереси са свързани с данъчна политика, реформи и икономическо развитие.

4517

Ще трябва сами вече да си постваме статиите. Е това имах предвид.

Проф. Боян Дуранкев: Славният и непобедим Европейски съюз затъна в една тотална криза и изход засега не се вижда
22 Януари 2015 | 08:40 | BG on Air, Сутрешен блок
Проф. Боян Дуранкев: Славният и непобедим Европейски съюз затъна в една тотална криза и изход засега не се виждаСнимка: Информационна агенция "Фокус"
Доц. Боян Дуранкев – икономист, преподавател в УНСС, в интервю за Сутрешния блок на BG on Air

Водещ: На фона на все по-сложната геополитическа и икономическа обстановка в глобален план се провежда тазгодишната среща на политическите и бизнес лидерите в Давос. Какви послания чухме досега от началото на форума, къде ще падне фокусът тази година - това ще коментираме в следващите няколко минути с икономиста професор Боян Дуранкев. От миналия януари досега почти всичко се промени на световната карта, и в икономически, и в политически план. Знаем, че почти всяка година лидерите в Давос обръщат внимание на борбата с неравенството, с бедността, с това как бизнесът може да помогне за устойчивото развитие. Естествено, тези теми залегнаха и тази година в програмата. Обаче сега наистина има и доста други, които щат – не щат, можем да кажем, лидерите ще трябва да обсъдят. Прави ли нещо по-силно впечатление от това, което досега чухме от форума?
Боян Дуранкев: Светът, както казахте, става все по-сложен и, разбира се, световните лидери не може да не си дават сметка за това нещо. Още повече, че прогнозите до този момент, които бяха, претърпяха един невероятно гръмък провал. Например, ако се върнем в 2000 година - това е само преди по-малко от 15 години, светът изглеждаше едно мирно място, където имаше един лидер. Това беше САЩ. Икономиките вървяха напред, демокрацията цъфтеше. 2015 година се оказа, че лидерът вече не е лидер, а има няколко световни лидера, които обаче не могат да въведат някакъв нов ред в света, още повече, след гръмката криза, която настъпи в САЩ 2007 година и която отшумява в момента, въпреки че там нещата не са се върнали още на нивото отпреди кризата от гледна точка на благосъстояние и растеж. И също така славния и непобедим Европейски съюз затъна в една тотална криза, от която изход засега не се вижда. И нещо повече – Европейският съюз се оказа, че вместо да е лидер в Евразия, има доста повече проблеми, които са трудни за решение, особено след кризата в Украйна и след състоянието, в което се оказа и Европейският съюз, и България от отдръпването на Русия и обръщането й към Китай и Турция.
Водещ: Между другото като цяло Западът - както Европа, така и САЩ, в момента се оказват изправени пред една война, общо взето на два фронта. Една, засега студена, на Изток с Русия, и друга – съвсем реална, това, което се случва в Близкия Изток. Естествено, всичко това със своите икономически последици. Но и форумът в Давос тази година започна и с коментари в тази посока от украинските представители.
Боян Дуранкев: Точно така. И докладът, който е за глобалните рискове, който излезе в Давос и който беше разпространен – той е почти 70 страници, за първи път се очертават толкова много рисков пред света като цяло, не въобще пред икономиката, а пред света. И основният риск, който е подчертан под линия, това е глобалното затопляне, тъй като последната година, 2014 година, показа, че глобалното затопляне набира темп. То е антропогенно, създадено от нас, хората, и ако ние не настроим икономиката си към една друга ориентация - екологична, то това означава, че някъде към 2040-2050 година, образно казано, България може да бъде пустиня – нещо, което никой българин не го желае, което също пък може да засегне и други страни в Европейския съюз, САЩ и т.н.
Водещ: Тази година, между другото, Ал Гор - бившият кандидат-президент на САЩ, който е един от двигателите на тази кауза, екологичната в световен план, ще има интересни лекции, между другото, в Давос.
Боян Дуранкев: Изключително интересно. Точно това нещо се очаква. Докато другите рискове, що се отнася до икономика, до демографски растеж, които са очертани в глобалните рискове 2015 година – докладът, който е разпространен там, показа, че тези рискове са взаимосвързани и се преплитат, един засяга другите. Например ако Европейският съюз не намери начин да излезе през следващите 3-4 години от кризата и да се върне на предкризисно ниво, защото по реален брутен продукт на човек от населението той е по-назад от 2008 година. А що се отнася до културна, както се вижда и социална катастрофа, тези катастрофи набират темпове. Вижте една демократична република Франция, където, въпреки че има чудесни образователни и културни традиции, допуснаха рискове. Белгия – също, България - с Бургас, и т.н.
Водещ: Има ли точка, от която няма връщане нагоре, или поне не в обозримо бъдеще, що се отнася до /…/.
Боян Дуранкев: Може би това е и смисълът на срещите в Давос, които са всъщност неформални, и те са повече за сверка на часовниците, тъй като не става дума за среща на Г-2, Г-8, Г-7 и т.н., а става дума за оценка и допускане какво трябва да се реши като най-голям риск, кой риск трябва да бъде елиминиран и кои са потенциалните нови рискове, които ще се появят. Така че ако преди 2-3 години се говореше само за икономика, сега изведнъж се появиха и социалните проблеми, особено проблемът неравенство, плосък данък и т.н., които действат убийствено на икономиката. Типичен пример, между другото, е България.
Водещ: Да, спомням си миналата година през януари Нуриел Рубини - доктор Дум, както се известен, мрачната прогноза - каза в рамките на форума в Давос, че най-лошото от кризата е зад гърба ни. Естествено, имаше предвид финансовата и дълговата криза в Европа, обаче събитията през 2014 година го опровергаха, малко или много.
Боян Дуранкев: Догодина ще има нещо още по-интересно, 2016 година. Тогава единият процент от населението на света ще владее повече от половината от богатството на света, което означава, образно казано, ако се върнем към една знаменита книга – „Желязната пета“ на Джек Лондон: светът ще бъде управляван от финансовите олигарси, от банкстерите, които всъщност го доведоха до тази криза, и което означава, че ще отиде на по-лошо, ако не се върне демокрацията. Демокрацията се изпратя против тези несъвършенства на пазара.
Водещ: Хубаво е, че споменавате демокрацията. Между другото, една от големите критики към този форум е, че именно голяма част от този 1% са сред делегатите и присъстващите в Давос и в техните ръце общо взето се поставя решението, което в правния език се определя като конфликт на интереси, според някои хора. Дали наистина е така?
Боян Дуранкев: Може би много добре разбират и осъзнават едно нещо, което беше написано в една блестяща статия, разпространена по света миналата година - че ако не се промени светът, бедните и унижените с вилите ще подгонят свръхбогатите. Но не само това, още едно нещо, ако позволите да добавя – глобалният риск от глобалното затопляне означава и нещо друго: че както „Титаник“ са потънали и класата, която е „Б“ класа, е потънала, и „А“ класата, заедно с „Б“ класата. Така че трябва да се върнем към двете други понятия. Едното понятие, което е много разпространено, е свобода. Но има понятие „справедливост и солидарност“. Ако не се обърне светът, както пише в доклада, към справедливост и солидарност, той просто няма бъдеще.
Водещ: Обаче голяма част от тези решения, за които говорихме сега, и тези наистина глобални рискове, които набъбват в списъка на икономическия форум в Давос с всяка изминала година, все ми се струва, че голяма част от тях изискват все пак глобални решения. А в момента светът е доста далеч от определението „единен“. Може ли Западът, да кажем без съдействието на Русия, без съдействието на Китай, да тръгне да решава тези проблеми?
Боян Дуранкев: Много точно попадение с този въпрос. Западът е всъщност разделен. Европейският съюз повече е ориентиран към Русия - ние се намираме на континента Евразия, и Китай, отколкото към САЩ. И тук е голямата дилема доколко може САЩ да позволи на Европейския съюз да се преориентира към традиционните си партньори – европейските и азиатските, и съответно доколко Европейският съюз ще съумее със своите 520 милиона души да зададе някакви глобални решения. До този момент Европейският съюз има огромен дефицит от интелектуална способност да реши своите проблеми, камо ли да търси някакви други проблеми. Затова може би най-доброто нещо е в ООН да се търси решаване на проблема и, разбира се, да се надяваме, че председател на ООН ще стане за първи път и българин.
Водещ: Има такъв шанс, да. Става въпрос за г-жа Ирина Бокова, която в момента ръководи ЮНЕСКО. Действително нейната кандидатура се спряга, предстои да видим какво ще се случи там. Обаче, за да се върнем малко към това, с което започнахме разговора - за разлика от 2000 година, САЩ вече не са едноличен лидер. А единствената, може би световна икономика, която реално може да ги конкурира в момента, това е Китай. Ли Къцян вчера като че ли се отказа от отговорност може би да търси по някакъв начин увеличаване на своята роля. Той каза: „В момента Китай не се бори за първостепенно място и за световен лидер“. Как си обяснявате тези негови думи? Не бяха ли странни?
Боян Дуранкев: Понеделник и вторник в България беше китайска делегация, която представи книгата „Китайската мечта“ на председателят си Си Дзинпин. Там категорично е записано, че Китай е една горда страна с 5000-годишна история, всъщност ще се стреми, както винаги, да не воюва с никой и да търси преди всичко социални и икономически решения, културни решения, което е много важно. Тук се различаваме и Европейският сюъз, и САЩ в много отношения. И ако мога образно да го кажа какви изводи направих самия за себе си и за нашите български политици - че свободата на словото е много ценно. Това, което се случи във Франция, е показателно, че се отвоюва със свободата на словото. Но преди словото по-ценното нещо е мисълта, свободата на мисълта. Интелигентни хора, образовани хора не правят глупави решения. Така че Китай залага на образование. 30 милиона са студентите в момента в Китай – нещо чудовищно. Това показва, че може да бъде и световен лидер в науката оттук натам в момента и…
Водещ: И то без да го прави с налагане на сила.
Боян Дуранкев: Разчитат на интелигентно развитие, а не разчитат на свободата на пазара. Много интересни тенденции има в Китай и препоръчително и българските политици също да ги наблюдават внимателно.
Водещ: И може би от геополитическа гледна точка това ще се окаже по-правилния подход – да не взимаш страна в конфликтите, включително тези между Запада и Русия. В момента Китай е доста дистанциран.
Боян Дуранкев: Но между другото Давос е пример за сверяване на часовника и в България. В България ние винаги се хвалим какви прекрасни правителства, какъв чудесен президент, но резултатите са много по-важни от това дали са красиви нашите управленци и дали красиво говорят. Очевидно е, че България, която се води най-затъналата страна в Европейския съюз, лошият пример с провал в култура, образование и здравеопазване, има най-много какво да направи. Да се надяваме, че българският дух, този дух, който е повече от 1300 години, ще претърпи своето възраждане през следващите години.
Водещ: Благодаря ви за този коментар.

Общо	440,669,952
Активни	622
Страници	12,517
За един ден	1,302,066