"Това не е действие на закон с обратна сила. И в момента в Закона за банковата несъстоятелност се дава право на синдиците да оспорват всяко направено прихващане пред съда. Сега просто обръщаме нещата и казваме, че направените прихващания след поставяне на банката под специален надзор или след обявяване на датата на неплатежоспособност от съда са недействителни." С тези безумни и най-вече юридически напълно неиздържани аргументи управляващите не само преуредиха с обратна сила основополагащи обществени отношения, но и го направиха с такава лекота и замах, че със сигурност ще притеснят всеки инвеститор.

Всъщност властта си спести близо 1 млрд. лв. плащания по юридическото тресавище КТБ, в което държавата вкара целия случай около банката. Това стана, като се реши практически да се отменят или по-скоро да се обявят за недействителни всякакви цесии и прихващания, включително и между хора с депозити и кредитополучатели. Това стана



под лозунга, че по този начин се прекратява "една вторична далавера"



Абсурдна бе тезата, че това не е закон с обратна сила. Най-малкото защото директно се обръща посоката - ако преди синдикът е трябвало да атакува тези сделки, сега те се приемат за априорно недействителни и съдебната атака ще трябва да е от тези, които са правили цесиите и прихващанията. Ако това не е преуреждане, здраве му кажи.

Много юристи веднага дадоха да се разбере, че подобен подход не само е лош, но е възможно да има много неприятни последици. Такава промяна, първо, би могла да бъде атакувана пред Конституционния съд със сериозни шансове да бъде обявена за противоконституционна. На второ място, от момента, в който такава разпоредба влезе в сила, засегнатите от нея биха могли директно подадат жалба до съда в Страсбург с реалистични шансове оплакванията им да бъдат обявени за основателни, обяви адвокат Михаил Екимджиев. По негови думи подобно решение се конфронтира с принципите на върховенството на закона и правната стабилност, които не допускат да се придава обратно действие на закон. Законите действат само занапред и не могат да преуреждат правоотношения, включително в гражданската сфера. Тези отношения вече са възникнали и породили своите последици между страните, смята Екимджиев и напомни, че принципът на недопускането на обратното действие на закон е залегнал в българския Закон за нормативните актове, но е и възприет категорично в практиката на съда в Страсбург.

Сходно мнение изрази и проф. Огнян Герджиков: "С обратна сила въвеждането на недействителност не е признат акт. Уважавам желанието на държавата да икономиса тези 800 млн. лв., но нека не става за сметка на хората. Раздробяването на влоговете си е незаконно, но цесиите са действителни към момента на тяхното извършване." По неговите преценки мнозинството рискува много със заличаване на цесиите с обратна сила и дори е незаконно непризнаването им със закон с обратна сила, защото така ще се нарушат вече придобити права.



Правото не е ширпотреба и трябва да се уважава,



твърди още Герджиков. Това означава, че приетият вече закон, който на практика заличава със задна дата договорите за цесия, може да бъде атакуван пред Конституционния съд. Това могат да направят поне 48 депутати, главният прокурор, правителството, двете върховни съдилища, президентът, омбудсманът.

Трябва веднага да се отбележи, че през годините конституционните съдии имат противоречива практика по въпроса, като в едни случаи са отменяли разпоредби, на които е придадена обратна сила, но в други не.

Всъщност според действащия Закон за нормативните актове (ЗНА) - чл.14, обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. Изрично е предвидено, че не може да се дава обратна сила на разпоредби, които предвиждат санкции, освен ако те са по-леки от отменените. На практика под изключение трябва да може да се имат предвид наистина някакви страшни неща - финансови или природни катаклизми например. Със сигурност обаче е прието тълкуването, че подобен род закони с придадена обратна сила и действие



не следва да засягат основни човешки права



Освен това в конституцията има изричен текст - чл.19, според който от една страна "законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя". А от друга - "инвестициите и стопанската дейност на български и чуждестранни граждани и юридически лица се закрилят от закона".

А какво става на практика - преуреждат се обществени отношения, и то много важни. Това се направи и в областта на цесиите и прихващанията, прави се и с пенсионното осигуряване и сигурно не толкова явно къде ли още не. Ето например миналата година омбудсманът Константин Пенчев атакува като противоконституционен скандално прокарания от първото правителство и парламентарното мнозинство на ГЕРБ данък върху доходите от лихви по депозитите. Пенчев поиска да падне текстът, според който при авансово изплащане на дохода от лихви по депозитни сметки в търговски банки той се счита за придобит на датата на падежа или на датата на предсрочното му прекратяване. Той твърдеше, че с този текст се нарушава чл.4, ал.1 от конституцията, съгласно който Република България е правова държава и се управлява според конституцията и законите на страната.

Омбудсманът обяви тогава, че с тази разпоредба на практика се придава обратна сила на въведения от 1 януари 2013 г. данък върху доходите от лихви по депозити на физически лица - недопустимо е държавата да се намесва по този начин във вече съществуващо правоотношение и да го преурежда в своя полза. Той сочеше и няколко предишни решения на КС, с които не се допуска обратно действие на закон. Изричната забрана за това е посочена в акт на КС още през 1996 г. В друго решение на конституционните съдии от 2001 г. е записано, че когато "обратното действие на закон, който посяга на придобити права,



не е мотивирано в полза на висш обществен интерес



без изразена ясна воля за уреждане на последиците, то не може да бъде определено по друг начин, освен като експроприация."

Подобна уредба противоречи и на принципа на правната сигурност, който е основополагащ и в правото на Европейския съюз. Съгласно този принцип лицата трябва да познават правните норми, за да могат да планират своите действия съобразно тези норми. Целта на принципа е гражданите да не бъдат поставени в положение на несигурност поради неизвестност или промяна на последиците на правните норми. На негова страна застана дори в становище и предишното правителство. Но КС не уважи искането на омбудсмана.

При всички положения промените с цесиите и прихващанията, както и с пенсионните фондове, създават добра възможност отново за сезиране на Конституционния съд, който най-накрая да се произнесе ясно по отношение на законите с обратно действие. Ако не го стори, управляващите ще се почувстват окрилени да приемат още подобни нормативни актове, тогава инвеститорите дори няма да прелитат над България.