Преди десет години 1500 оцелели от Холокоста пътуваха до Аушвиц, за да отбележат 60-ата годишнината от освобождаването на лагера на смъртта. Вчера, за 70-ата годишнина, организаторите очакваха да присъстват 300 оцелели, като най-младите от тях са на възраст над 70 години.

"След 10 години може да остане и само един оцелял", казва Зигмунд Шипер, който е на 85 години и присъства на отбелязването на годишнината в южната част на Полша, за да отдаде почит на милионите, убити по времето на Третия райх. В последните години Шипер пътува из Великобритания, за да разказва историята си на ученици с надеждата да запознае с нея колкото може повече хора. "Децата плачат, а аз им казвам да разговарят с родителите, с братята и сестрите си. Питам ги: "Защо постъпваме така и защо мразим?", казва той. "Не трябва да забравяме случилото се."

Светът неизбежно се приближава до времето, когато няма да има живи оцелели от Холокоста и лидерите на еврейската общност се опасяват, че



хората ще започнат да забравят това, което се е случило



Те предупреждават, че се увеличават антисемитската омраза и насилието, особено в Европа, като до известна степен това може да се свърже и с избледняващите спомени за Холокоста.

Президентът на Световния еврейски конгрес Роналд Лаудер казва, че скорошните атаки в Париж, чиято цел бяха евреи и карикатуристи, са доказателство за нарастващата омраза и екстремизъм. Той наблегна на това в речта, която произнесе в Аушвиц, където нацистите убиват повече от 1.1 млн. души, повечето от тях евреи. "Малко след Втората световна война, след като видяхме какво е представлявал Аушвиц и другите лагери на смъртта, никой нормален човек не искаше да бъде свързван с нацисткия антисемитизъм", казва Лаудер. "Колкото повече се отдалечаваме от този период и оцелелите от Холокоста умират, екстремистките прояви срещу евреите се засилват. Разпалван от фалшивите разкази, в които Израел е обвиняван за проблемите на света, антисемитизмът се възражда и става опасен".

Времето, изминало от Холокоста, е единственият фактор, който стои зад нарастването на антисемитизма, а експертите с лекота обвиняват за това пропагандата на омразата, която се разпространява в интернет, както и увеличаващия се радикален ислям в Европа. В Унгария и Гърция във време на икономическа криза крайнодесни движения стават все по-силни.

"Избледняващите спомени са една от причините за нарастването на антисемитизма, който никога не е изчезвал", казва оцелелият от Холокоста Ейбрахам Фоксман, директор на базираната в САЩ Лига срещу поругаването. "Съзнанието за това какво е антисемитизъм, за Аушвиц, е широко разпространено. Неприемливо беше да си антисемит."

Въпреки обезпокоителната тенденция има основания за надежда. Преобладаващата част от обществото става все по-бдителна, а хората, които преподават за Холокоста, казват, че интересът се увеличава.



Антисемитизмът си остава голямо табу за повечето политици



и за голяма част от западните общества. Политическата опозиция спрямо антисемитизма бе демонстрирана и от присъствието на годишнината от президентите на Германия, Франция и Полша заедно с много европейски лидери и представители на кралски фамилии.

В Германия, в която от години се изучава Холокостът, лидери, медии и повечето граждани показват малка толерантност към антисемитизма. Пореден пример от последните дни бе снимка на антиимигрантския лидер Луц Бахман, с мустаци като тези на Хитлер, и коса, сресана по начина, по който го е правел фюрерът. Той нарича бежанците "говеда" и "нечистокръвни". Въпреки че Бахман определи снимката като шега, германските лидери и медиите не видяха нищо смешно. Те бързо и решително осъдиха поведението на Бахман, който бе принуден да подаде оставка като лидер на антиимигрантското движение ПЕГИДА, в чието създаване участва.

Осъждането на антисемитизма не спря разрастването му в мюсюлманските имигрантски общности в Германия. Нападенията срещу израелци, синагоги и еврейски институции се увеличиха от войната в Газа миналото лято. Антиизраелските протести в Париж тогава завършиха с насилие, а в Белгия и Италия бе демонстриран антиеврейски гняв.

"Всички се страхуват, всички", каза Леви Саломон, говорителят на Берлинския еврейски форум за демокрация и против антисемитизъм, който регистрира антисемитски престъпления и помага на жертвите. "В Германия положението не е толкова екстремно, колкото в други страни. Все още не е имало убийства, но хората все пак се тревожат."

В последните години са извършвани и смъртоносни атаки срещу евреи. Миналия май стрелба покоси трима души в Еврейския музей в Брюксел, а през 2012 г. във френския град Тулуза равин и три деца бяха убити.

Въпросът, създаващ тревоги, е възможно ли е антисемитизмът да нарасне повече в следващите години, когато учениците вече няма да могат да изпитат животопроменящото усещане да чуят историята на Холокоста от някой, който е бил откъснат от майка си, страдал е от неописуем глад, студ и мъчения, който е



виждал как комините изхвърлят дима



на горящи тела?

Изследователите на Холокоста се борят да запишат за бъдещите поколения свидетелствата на колкото е възможно повече оцелели, но това няма как да замени емоционалното влияние на това да чуеш историята директно от самия човек.

Ева Умлауф, оцеляла от Аушвиц, която живее в Мюнхен и говори пред ученици, вярва, че културата на спомените неизбежно ще се промени, защото "ерата на оцелелите скоро ще свърши". Единственото, което не знае, е кога точно ще се случи това. Но вижда, че немската младеж вече е на по-голяма емоционална дистанция от войната в сравнение с предишните поколения.

"Възприемането им на Холокоста е абстрактно. Тези деца вече са децата на хората, родени много след края на войната. Те вече нямат директна връзка с прапрадядовците си, които са живели по онова време в Германия", казва Умлауф, която е родена през 1942 г. в трудов лагер за евреи в Словакия. През ноември 1944 г., когато е била на 23 месеца, е отведена в Аушвиц заедно с бременната си майка. Днес 72-годишната жена е най-младата оцеляла, която ще присъства на честванията на годишнината.

Шефът на "Яд Вашем" Авнер Шалев също скърби, че светът ще е по-бедно място без оцелелите и без моралния пример, който дават. Те са видели най-лошото от човечеството, но все пак са събрали енергията да построят живота си наново след войната и да повярват в най-добрата страна на хората, казва той.

"Най-удивителният факт за мен и много други е, че тяхното наследство е много оптимистично", допълва Шалев. "Те не са се превърнали в отчаяни и скръбни хора, които искат отмъщение." Този оптимизъм, казва той, им дава надежда, че светът ще продължи да помни какво им се е случило, "може би не завинаги, но задълго".