Проф. Нено Павлов е зам.-председател на Съюза на икономистите в България. От 2009 до 2010 г. е зам.-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Осигурителен надзор". През 1993-1999 г. е зам.- ректор на Стопанска академия "Д. А. Ценов".





- Г-н Павлов, каква според Вас е целта на предложените промени за разширяване избора на осигуряване в страната?

- Предложените промени могат да се определят като опит за промяна на структурата на консенсусно приетия пенсионен модел у нас. Според мен те са мотивирани главно от фискални съображения за покриване на сериозни финансови дефицити в държавното обществено осигуряване и от възникналите опасения за неефективно управление на капиталовите фондове. Социалното осигуряване е сложна финансова система, базирана на риска. Всяко ограничаване на дейността на капиталовите пенсионни фондове от пазарна и социална гледна точка е нелогично и връщане назад. В генезиса на модела се съдържат строго дефинирани актюерски правила, принципи и цели. Практиката показва, че всяко тяхно незачитане в пенсионната политика, както и непрофесионалният ad hoc подход към реформирането му генерират тежки финансови дисбаланси в дългосрочен план. Пример за това са някои латиноамерикански страни, Унгария, България, Румъния и др.

- Какъв ефект очаквате от прехвърлянето на вноските от фондовете към НОИ?

- В това решение трудно могат да се открият нюанси на рационалност, смисленост и иновативност, тъй като е твърде нестандартно и малко познато в практиката. В него се съдържа не толкова потенциал за по-широка изборност и конкурентност, колкото противопоставяне на частните и държавните фондове. Считам, че изгодата ще бъде главно за осигурените лица с малки спестявания в партидите си, за лицата, пребивавали в сивата икономика, укривали доходи и вноски за пенсия, т.е. за всички субекти, очакващи нисък размер на бъдещата пенсия. Всички, които правят вноски върху минималната заплата, вероятно ще получат пенсия от НОИ под минималния й месечен размер, като разликата за всяко лице ще се допълва от бюджета. Именно тази кохорта лица има изгода да се пранасочат активите в НОИ. Това обаче означава към момента на тяхното пенсиониране да се увеличат разходите на НОИ, да се генерират нови дефицити в солидарния фонд и да се пренесе нова финансова отговорност към института. Държавата ще понесе загуби и от факта, че ще се ограничи ресурсът на пенсионните дружества за борсова търговия на ДЦК.

- Последното предложение на МФ е парите да минат към Сребърния фонд.

- И това предложение е неуместно. У нас Сребърният фонд не е пряко обвързан и няма финансови взаимоотношения с консолидирания бюджет на НОИ. Няма международна практика за индивидуализиране на средствата в него чрез прехвърляне на текущо натрупващи се активи в лични пенсионни сметки с възможност за активно инвестиране в инструменти, каквито са целите на спестовните схеми. Проблемът на Сребърния фонд е, че финансово се управлява неефективно. Натрупаните в него около 1.9 млрд. лв. се съхраняват на депозит в БНБ на минимална лихва. Изводът е, че тази операция на пренасочване на активи не подобрява финансовата устойчивост на НОИ, губи се доходност от спестяванията по партидите, внася се неликвидност на пазара на ДЦК.

- Каква е реалната доходност на универсалните фондове? Депутатите от ГЕРБ говорят, че инфлацията и кризата са стопили парите по индивидуалните партиди.

- Доходността за целия 12-годишен период (от април 2002 г. до декември 2014 г.), след инфлацията и всички дължими такси, е около 0.5% при общо акумулирана инфлация за периода 66%. Това ще рече, че активите на УПФ под влияние на доходността са нараствали с по-бърз темп от инфлацията и са запазили своята покупателна способност. Така че някакво критично стопяване на пенсионните активи като цяло не се очертава. От дългогодишните ми наблюдения откривам, че не така стоят нещата с управлението на средствата в гаранционния Сребърен фонд и Учителския пенсионен фонд, което като проблем също трябва да се дискутира и да се предприемат мерки за промяна в рамките на предстоящата реформа.

- Защо не се намалиха толкова години таксите, които фондовете събират, и колко биха могли да са според Вас?

- Актюерската наука ни учи, че през първоначалния период на изграждане и конкурентно участие на дружествата на осигурителния пазар размерът на таксите трябва да бъде значително по-висок, каквато практика се наблюдава в другите страни от ЕС и САЩ. След около 6-8 г. формиране на конкурентна зрялост дружествата съвместно с КФН трябваше да предприемат законодателни стъпки за тяхното поетапно редуциране. За съжаление по различни причини това не бе направено и е естествено да се появят остри реакции, тъй като таксите влияят върху реалната доходност на спестяванията и размера на нетните активи по партидите. Намалението трябва да стане постепенно с около 50%. Стъпаловидността в редуцирането на таксите се налага от факта, че дружествата са учредявани в различно време и тази мярка няма да повлияе върху тяхната финансова стабилност и поддържане на гаранционните фондове. Добре е намаляването на таксата да се извърши с паралелната промяна на регулационните ограничения в инвестирането.

Жалкото е, че през изминалия период на завишени такси пропуснахме шанса да завършим пенсионната реформа по един интелигентен начин, тъй като предстоящото й продължаване ще бъде свързано със значителни допълнителни разходи и инвестиции на дружествата. Примерно, твърде много се забави законодателното уреждане на фазата "изплащане" на капиталовите пенсии, изискващо вложения в необходимите за това гаранционни фондове и увеличаване на собствения капитал на компаниите, предстои окончателно да се реши проблемът с професионалните фондове, мултифондовата система, проблемите на всички резервни фондове в рамките на двата капиталови стълба (включително за изплащане на пенсии при флуктоации на капиталовите пазари). В подкрепа на стабилността на капиталовите пенсии държавата би могла да емитира ценни книжа, обвързани с процента на инфлацията и др. Очакванията ми са след намалението на таксите да започне процес на концентрация на бизнеса чрез преобразуване и вливания до оставането на 5-6 компании на фазата "изплащане на пенсии".

- Има ли проблеми с контрола на фондовете? Премиерът каза, че "два-три от фондовете са добре", а останалите трябва да се дисциплинират. Създават се внушения, че не е съвсем в ред дейността на фондовете.

- Течащите проверки на КФН все още не потвърждават това, но проблеми има по контрола на капиталовия пазар, борсовата търговия и инвестирането на пенсионните активи! Мисля, че е много некоректно, неморално и неетично спрямо осигурените лица да се инвестират средства от една социална система в свързани лица за сметка на нивото на доходността на спестяванията по личните партиди. По дефиниция пенсионните фондове са най-тежко регулираните, надзираваните и проверявани финансови институции. Те подлежат на ежедневен контрол от КФН, базиран на принципа на прозрачност и постоянен достъп до личните пенсионни сметки. В интерес на качеството и ефективността на контрола е нужно регулаторът да промени принципите и по-активно да използва методологията на надзора, базиран на риска, както и най-добрите европейски практики. Надзорът, базиран на правила, е поостаряла технология и е необходима промяна. Това ще рече акцентът в надзорния процес да се поставя върху рисковите фондове и дружества, Така ще се облекчи изключително напрегнатата и отговорна работа на надзорниците, ще се повиши ефикасността и превенцията на контрола, без да се създава излишна бюрокрация за бизнеса. КФН в партньорство с дружествата трябва да са още по-активни в подхода за своевременното внасяне на нужните законодателни промени в сектора.