Най-новото издание на "Дабик", водещата публикация на групата, която нарича себе си "Ислямска държава" (ИД), включва обвинителна полемика срещу централното лидерство на "Ал Кайда" (Мрежата) във федерално администрираните племенни райони на Пакистан (ФАТА). Статията, озаглавена "Ал Кайда" на Вазиристан - свидетелства отвътре" е написана от Абу Джарир ал Шамал, командир от "Ал Кайда", който е прекарал около седем години в ирански затвор, последван от три години във ФАТА, и избягал по-рано тази година (някои медии твърдят, че Ал Шамал е прекарал годините след 11 септември в Ирак, а не в Иран).

Статията на Ал Шамал е може би прецедент със своята детайлност в изваждането на показ на мръсното пране и най-новото в публичната война на думи между "Ал Кайда" и ИД. Един про-"Ал Кайда" коментатор спекулира, че статията може да положи основите за такфир (отлъчване) на централното лидерство на "Ал Кайда" от ИД.

Разказът на Ал Шамал е поразителен опит за предлагане на алтернативна гледна точка за глобалния джихад като контрапункт на джихада, предложен от "Ал Кайда". Неговият ревизионистки разказ поставя в центъра Абу Мусаб аз Заркауи, основател на "Ал Кайда" в Ирак (родоначалник на ИД). Според Ал Шамали, Аз Заркауи се е изолирал сам в Афганистан от доктринално нечистите джихадисти на "Ал Кайда" и талибаните. "Ал Кайда"



не е авангардът



на глобалния джихад, а работи в услуга на текущите режими на неверниците.

Ал Шамал също така се опитва да се противопостави на идеята за Хорасан (историческа област, обхващаща Афганистан и пущунските гранични райони на Пакистан) като траекторията на глобалния джихад днес. Молла Омар, лидерът на талибаните в Афганистан, казва той, е недостоен за поемане на клетва за вярност към него, тъй като той не само нарушава правните принципи, но също така имплицитно признава системата на националните държави.

Пакистанските джихадисти според Ал Шамал са били отслабени от операции на армията на Пакистан в Северен Вазиристан и разединени от сътрудници и провокатори, свързани с пакистанското разузнаване. Според него Вазиристан далеч не е идеална земя за установяване на ислямска държава. Племенността там остава доминираща; и дори когато талибаните доминираха, местните ученици все още посещаваха държавните училища. Ал Шамали предупреждава, че мигрирането в Хорасан поставя искрените джихадисти "между чука на национализма и наковалнята на племенното в Афганистан и Вазиристан".

В крайна сметка оплакванията на Ал Шамал произтичат от стратегическо обезопасяване на "Ал Кайда". Докато "Ал Кайда", като ИД, е такфиристка (такфирите са радикални ислямисти, които обявяват другомислещите мюсюлмани за предатели - бел. ред.) джихадистка група, легитимирането на насилието срещу тях е еклектично.

Ал Шамал твърди, че "Ал Кайда" се опитва да убеди пакистанските талибани да забавят изпълнението на "шариа" (ислямско право) в региона Суат в Пакистан през 2009 г. от страх, че населението все още не е било готово. Тя отдавна не се свързва със салафитските джихадистки групи в Южна Азия, а с групи като например афганистанските талибани и "Харкат ул Джихад ал Ислами", които образуват по-голямата част от джихадистките групи в региона. "Ал Кайда" също се е опитвала да привлече светски движения. Бин Ладен в последните си години излезе с изявление относно



глобалното затопляне



Неговият наследник Айман аз Зауахири се изказа положително (макар и с големи уговорки) за Арабската пролет, която Ал Шамал заклеймява.

Може би огорчен от времето си в ирански затвор, Ал Шамал гневно осъжда мекия подход на "Ал Кайда" към Иран и шиитите. И Бин Ладен и Аз Зауахири по стратегически причини избягват конфликт с Иран.

Като аутсайдер в Южна Азия, "Ал Кайда" е трябвало да прави компромиси, за да работи в религиозен и джихадистки климат, който е доста по-различен от този на Арабския свят. Ал Шамал се изказва положително за някои пакистански джихадистки групи, включително и фракции на Терек Талибан Пакистан и Ислямското движение на Узбекистан. Но в крайна сметка е ясно, че за разлика от "Ал Кайда" ИД ще си сътрудничи само със салафитските джихадисти в Южна Азия.

Докато риторичната война между ИД и "Ал Кайда" се нажежава, такфиристки джихадистки мрежи в Южна Азия, където "Ал Кайда" се подвизава през последните две десетилетия, продължават да фрагментират и да се ангажират с по-изразена обществена критика един на друг. За първи път в историята "Ал Кайда" публично разкритикува нападения от страна на пакистанските талибани. През ноември южноазийският филиал на "Ал Кайда" косвено осъди нападението от фракцията на Джамаат ул Ахрам над Терек Талибан Пакистан. През декември "Ал Кайда" и талибаните в Афганистан изрично осъдиха избиването на учениците в училище в Пешавар от Фазлула, фракцията на Tерек Талибан Пакистан.

Тъй като няколко от документите, иззети от къщата на Бин Ладен в Аботабад, доказват, че "Ал Кайда" е имала големи проблеми с поведението на пакистанските талибани, особено когато целевата група е била от цивилни. Ал Шамал твърди, че е поръчано отстъпление от джихадисти от Северен Вазиристан (като част от план да бъдат пренасочени към Сирия и изместят ИД).

Без джихадистко лидерство, което е в състояние да съчетае авторитаризма с харизма и прагматизъм, има малък шанс за овладяване на саморазрушителния характер на такфири джихад, при който големи джихадистки групи извършват насилие срещу мюсюлмани, включително и джихадисти, считани от повечето мюсюлмани за екстремисти. Но такфир е нож с две остриета. Практиката скоро може да се използва срещу "Ал Кайда" от ИД.

Такфиристкият джихад може да се самоубие, преди да е започнал да представлява екзистенциална заплаха за Запада. Но преди да се самоизядат, тези радикали ще отнесат живота на стотици хиляди мюсюлмани, подбудени от омраза между мюсюлмански секти и общности на немюсюлманите, родени в Близкия изток. Трайните последици от такфири джихад ще бъдат от това, което е унищожил в мюсюлманския свят, а не това, което е създал.

-----------

*Авторът е президент на консултантската компания Vizier Consulting LLC, която извършва стратегически политически консултации и консултации по сигурността в Близкия изток и Южна Азия.