Когато божем дясно правителство взима заем за дългосрочен период, за да се покрият дългове за три години напред и държавата да станела още по-стабилна и реформирана, лявата божем опозиция е длъжна да прави и това, което не прави във вдиганата по принцип опозиционна пушилка. А именно - да си спомни, че по време на управление с неин мандат пак се спореше за 10%, но не като лихва за заем, а като много справедлив поголовен данък. Не беше отдавна, та да се забравят хитрите доводи: това щяло да докара инвеститори, да стабилизира бизнеса и да изсветли сивата икономика. На това ръкопляскаха същите "анализатори", които днес мъдро съветват да се дръпне многомилиарден заем, та да станело онова, което не стана с 10%-ния данък. Затова лявата божем опозиция е длъжна най-напред да се извини, че го въведе. Но да се извини тоя път истински. И за да е още по-истинско, може даже да обсъжда подобен заем, ако се изпълнят няколко очевидни неща, които бодат очите при 10% лихва за многомилиарден заем на фона на 10% данък за разнообразни и безобразни доходи. Дори може да го подкрепи, ако наистина е толкова наложителен, и поне за срока на изплащането му да изтъргува с предлагащите го ей тоя

вариант на любимото им заклинание "Пари срещу реформи":

а) стръмна данъчна скала;
б) гаранция за увеличаване на доходите на най-ниско и средно платените в публичния и частния сектор в същия процент, в който е и лихвата по заема;
в) допитване до засегнатите при избор на централни и местни икономически и социални политики в случаи, когато разходите за осъществяването им надхвърлят определена сума, примерно 2 милиона лева;
г) публична информация не само по Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности, но и за всички лица във фирми, изпълняващи държавни и обществени поръчки, медии, неправителствени организации и др., с месечен доход в размер над средната депутатска заплата, която се замразява за срок от три години на нивото в деня на ратифициране на заема.

Мотиви:

1.	Като всеки заем, който взима държавата, и тоя ще отиде не толкова за социални кръпки и великденски надбавки за пенсионери, а за обирджийски проекти в толерирани чужди и наши фирми, вкл. политически, чиито босове ще продължават да трупат и изнасят капитал през офшорните си дружества и в чужди банки под чудесното оправдание, че сами са си ги спечелили, осигуряват работа и солидарно участват с по-големи суми в иначе плоската данъчна система.
2.	Като всеки заем, който ще се плаща в бъдеще, и тоя ще натовари хората най-вече с ниски и средни доходи, като ще е прекрасен повод за дърдорене, че увеличаването на доходите е невъзможно, понеже трябва да се плаща заем.
3.	Като всеки заем, за чието изплащане няма никаква икономическа сигурност, и при тоя кредиторите ще подкрепят политически само оная власт, която ще осигурява 1. и 2. и вкарва всяко следващо правителство в бездруго все по-разширяващата се зона на ограничения държавен суверенитет в рамките на тъй единния Европейски съюз.
4.	Като всеки голям държавен заем, за който медиите следва да информират публиката, и тоя ще спомогне да се правят "разкрития" предимно за кокошкарски афери във фризьорски салони и дребни подкупи, но не и до ония потоци, които текат напълно законно от държавния бюджет през удобни фирми, вкл. и медийни, до проекти на всякакви правителствени и неправителствени любимци.

Разбира се, това няма да стане - не защото никой няма да го предложи, а защото надали скоро ще има Народно божем събрание, което да го приеме. Все пак сме в демокрация, където при такива предложения всяко парламентарно мнозинство, обикновено излъчвано от малцинството, направило си труда да гласува на избори, ще ревне: популизъм. А "сериозните анализатори" ще строят игрословици в стил "последна риза за Сириза" дори тогава, когато ризите тук се шият предимно в гръцки цехове за износ, докато повечето туземци ги купуват внос от магазини втора употреба. И изглежда няма сила, способна да отбие тоя мътен поток, който влачи страната към състоянието, в което тя все по-често се оказва след малко по-силен дъжд. Изсечени са не само гори; пресечени са възможностите дори за ирония срещу гаврата със здравия разум. Поради което не ни остава нищо друго, освен да редим очевидности, които бодат очите, когато един парламент обсъжда многомилиарден заем с лихва 10%, а не обсъжда свързания с това 10% данък за разнообразни и безобразни във всякакъв смисъл доходи.