|
Младен Червеняков е роден на 22 август 1954 г. в София. Завършил е Юридическия факултет на Софийския университет. Започва практика като стажант-съдия, след това работи като зам. окръжен прокурор във Враца и в Съвета по криминологически изследвания в Главна прокуратура. През 1992 г. става адвокат. От 1995 до 1997 г. е министър на правосъдието в правителството на Жан Виденов. След 1997 г. отново е адвокат. Сега е депутат в 39-ото народно събрание. Член е на парламентарната комисия по европейска интеграция и на Висшия съвет на БСП. Женен, с две деца.
-------------------
- Г-н Червеняков, вие лансирахте идеята да се създаде съвет, който да изработи предложения за реформа в съдебната система и в който да влизат политици, магистрати, хора от изпълнителната власт. Как точно си представяте да стане това?
- Идеята не е нова. Още преди години - през 1995-1996 г., беше изготвена програма за реформа на съдебната система с участието на трите власти. Нейното осъществяване започна, но после бе блокирано.
Сега е ясно, че без реформа на съдебната система трудно бихме могли да претендираме за място в европейските държави. Не бихме могли да решим и проблемите на гражданите и стопанските субекти в България. Едва ли някой мисли, че е редно едно престъпление да бъде разследвано над 10 години. Или пък един граждански спор да бъде гледан 5-6 години, след което изпълнителното производство да продължава още 2-3 години. Едва ли някой ще дойде да инвестира при това положение. Едва ли някой ще се чувства защитен в тази страна при тези "практически резултати".
Съдебна реформа в България трябва да има. Само по този начин този деструктивен подход в изграждането на съдебната система, който се наложи през последните години у нас и чиято най-явна характеристика беше намирането на "подходящите" хора за ръководители на определените звена, ще бъде приключен веднъж завинаги. Просто трябва да се изгради система, в която да е без значение кой е ръководител.
Има и още съображения за належащата съдебна реформа. Брюксел очаква това от нас, за да бъдат размразени преговори по глава 24 "Правосъдие и вътрешен ред". След решението на Конституционния съд, с което бяха обявени за противоконституционни 44 разпоредби от закона за съдебната власт, необходимостта от промени в конституцията става все по-належаща.
Важен е обаче начинът, по който ще бъде извършена тази реформа. Според мен най-добрият начин е да се постигне минимален консенсус между представителите на трите власти и смятам, че това може да стане в един съвет по съдебната реформа. Разбира се, той трябва да е към Министерството на правосъдието, просто то е водещото.
- Но как може да създаде подобен съвет при тези антагонистични отношения между властите, включително и вътре във всяка една от тях?
- Идеята е пусната за публична дискусия. Струва ми се, че министърът на правосъдието трябва да вземе страна по нейната реализация. Той е органът, който трябва да продължи реформата и да осъществи приетата от правителството стратегия.
--------------
В този съвет трябва да бъдат обсъдени три групи въпроси. Първо, за структурата на съдебната власт. Втората се отнася до детайлно определяне на нейните функции, за правомощията и процедурата по работата на отделните органи. Третата е свързана с по-добрата организация - квалификацията, обучението на магистратите, компютризация на цялата система, единна информационна система на съдилищата и за противодействие на престъпността.
------------------
Аз в момента не виждам някоя от властите или политическите сили да е против реформата. Разбира се, има редица проблеми, които биха преодолени много трудно. Например този за отношенията между Висшия съдебен съвет и Министерството на правосъдието. Във всяка страна ВСС, в т. ч. и в България до 9 септември 1944 г., е по-скоро консултативен орган, който се занимава с кадровите проблеми на съдебната система и дава становища доколко се изпълняват приетите от министерството и от отделните звена критерии за назначаване, освобождаване, повишаване, преместване на магистрати.
-------------------
Сега у нас - главно по тълкувателен път чрез решения на Конституционния съд, се утвърди разбирането, че ВСС е висш административен орган на съдебната власт. Стигна се до абсурда той да се превърне в нещо като второ министерство на правосъдието - със собствени сграда, персонал, заплащане, в орган, който да решава почти всички проблеми на съдебната система. Такова дублиране на функции няма да доведе до нищо добро. Не е редно магистратите, чиято функция е главно да прилагат законите и да следят за тяхното спазване, да се нагърбват с чисто административни правомощия по управление на системата. За мен е парадоксално ВСС да се произнася по въпроса дали решенията на един или друг орган на съдебната система - като например прокуратурата, са верни или неверни, основателни или неоснователни. Едва ли не той да извършва разследване, проверка на отделните органи.
-------------------
За това си има съответни звена. Не случайно инспекторатът е замислен като орган на Министерството на правосъдието.
- Конституционният съд отмени немалка част от реформата в съдебната власт. Пак там в момента има дело по искане дали евентуални промени в основния закон в частта му за съдебната власт не е работа на Велико народно събрание. Не е ли патова ситуацията?
- Искам да подчертая: съдебната реформа е безалтернативна. Действително, ако я бяхме направили през 1995-1996 г., както предлагахме с първата програма, в момента едва ли толкова остро щеше да стои този въпрос. Тогава щеше да стои само проблемът за доизграждане на ефективна система. Сега действително сме изправени пред ситуацията да стартираме реформа, която да даде възможност след 10-ина години да имаме такава система. И да компенсираме огромния брой грешки, които бяха допуснати през тези 12 години - главно в кадрови аспект, като психоклимат в съдебната система, като отношения между магистратите. Голяма част от тези проблеми няма да могат да бъдат бързо решени с промени в законодателството или с промени в организацията. Просто ще трябва да мине повече време, докато те бъдат отстранени.
-----------------
Така или иначе става все по-очевидно, че без промени в главата за съдебна власт в конституцията едва ли ще се промени нещо в нея.
-----------------
- Смятате ли, че наистина е възможно да се постигне някакъв консенсус при сегашната ситуация? Не мислите ли, че правилно хората обвиняват вас - политиците, депутатите, - че нищо не се променя?
- Първо, когато става дума за съдебна реформа, аз би трябвало да бъда човекът с най-чиста съвест. Още през 1996 г. предупредих докъде ще доведе продължаването на този подход на уреждането на "наши" или "ваши" хора в съдебната система с оглед поставянето на чадър върху нея. Очевидно е, че днес никой не е съгласен да търпи това положение. Струва ме се, че консенсус по отношение на съдебната реформа вече е постигнат. Няма политическа сила или звено от отделните власти, които да излязат с позиция, че са против.
--------------------
Предлагам създаването на съвет, за да се постигне равновесие между вижданията на отделните власти. Съзнавам, че това ще е много трудно. Че не може да не се сблъска с противодействие от отделни представители на съдебната система, които сегашното положение ги устройва изцяло. Съгласен съм, че до голяма степен ще бъдат използвани възможностите на върховните съдилища и на Конституционния съд, за да бъде блокирана съдебната реформа.
-------------------
Но ако някой мисли, че без реформа на съдебната власт можем да продължим да се развиваме като държава, той дълбоко се заблуждава. Не съм измислил аз постановката, че правосъдието е основа на всяка държава.
- Битува мнението, че основен проблем за съдебната система е наличието на фигурата "главен прокурор" - без значение какво е името му, заради неговата недосегаемост, заради дългия мандат, заради възможността само той да иска сваляне на имунитет. Какво е вашето мнение за мястото на прокуратурата?
- Още през 1995 г. поставих въпроса за мястото на прокуратурата. За мен е конституционно неизяснен въпросът от чие име и в чий интерес прокурорите повдигат и поддържат обвинение в наказателния процес. Буквалният прочит на конституцията може да доведе до извод, че те правят това от името и в интерес на главния прокурор. Защото прокуратурата е йерархично построена, тя е централизирана система и фактически няма никой над главния прокурор. Той пък не се отчита пред никого. Имаме неколкократни опити в предишното Народно събрание да бъде изслушан главният прокурор по една или друга тема и неговия категоричен отказ да участва в такова изслушване.
--------------------
За мен нормалният ход е това, което е записано още в учредителния доклад на Търновската конституция - че съдебната власт в нейния пълен обем може да принадлежи само на съдилищата. Те са арбитърът, който преценява дали има нарушаване на обществения договор. Оттук нататък стои въпросът кой представлява отделните страни пред този арбитър. Получава се така, че държавата не се представлява от никого. Нито следствието, нито прокуратура са свързани по някакъв начин с държавата, чиято външна и вътрешна политика по чл. 105 от действащата конституция се осъществява от правителството. Във всяка една страна прокуратурата е свързана по някакъв начин с изпълнителната власт.
----------------------
Не говоря за крайните решения на англосаксонската система, в която министърът на правосъдието е и главен прокурор. Но трябва да е ясна тази връзка - че прокуратурата представлява държавата в наказателния процес.
Даже математически погледнато, сега в процеса се получава някакво недоразумение: от едната страна двама представители на съдебната власт - съдия и прокурор, срещу отделния гражданин - съответния нарушител. Докато това несъответствие не бъде отстранено, противоречието ще стои.
Изобщо това, което е крайно необходимо, е контрол върху съдебната власт. Само тя е безконтролна. Има и върху законодателната, има и за изпълнителната. Но за съдебната власт няма. В това число и за чисти престъпления, които се вършат от нейни представители.
- Как ще коментирате изявленията, че СДС разиграва сценарии за дестабилизация на страната?
- Очевидно е, че това не е измислица на политици и журналисти, а е на базата на достатъчно аргументиран анализ на поведението на СДС и определени негови дейци през последните години. Особено през последните месеци преди Нова година. Не случайно се поставя въпросът дали Едвин Сугарев не напусна умишлено ръководството на СДС, чии интереси той изразява. Абсурдно е да се мисли, че всичко това, с което той пълни вестниците, е само плод на негова собствена информация. Очевидно е, че той изпълнява нечия воля или пък някакви планове.
Между другото още в първите месеци след формирането на сегашното правителство беше ясно, че хората на Иван Костов ще търсят път, който след сваляне на сегашните управляващи и бъдещ неуспех на левицата в управлението да доведе до неговото връщане във властта. Така че няма нищо по-логично да се търси във всички тези действия именно такъв план. Но е наивно е да се мисли, че зад това стои само един човек или само една група хора.