|
Обяснението е просто: през изборните години, когато политиците са принудени да оставят проблемите за решаване в ръцете на народа, същите тия политици се разшавват, разприказват се, съвсем пощръкляват. Накрая скандалите зачестяват и страната се превръща от "Мила родино" в неприятно за живеене място.
На Запад сигурни са две неща - смъртта и плащането на данъци. И в България е така, само дето тук сигурните неща са смъртта и местните избори. Тази година в средата на октомври ще има местни избори. Няма начин.
Месец преди общинския вот пък ще рухне последната илюзорна кула на Симеон Сакскобургготски - ще изтекат неговите митични 800 дни. И няма да сме се оправили. Рефренът за тия изтекли 800 дни пък от своя страна ще е най-употребяваната плоча в опозиционната антиправителствена пропаганда.
И с невъоръжено око е видно, че основна тема през предстоящите месеци ще е нововъзникналата институционална криза, съчетана с
настъпилата вече война между институциите
(която върви под наслова "Прокуратурата срещу останалия свят" или "Съдебната система срещу изпълнителната власт").
Атаката срещу главния прокурор Никола Филчев очевидно ще продължи. Ще продължат и ответните удари. Възможно е и враговете на Филчев, и ония, които се страхуват от него, да се съюзят. Този "прокурорски" сериал с продължение обаче ще се пише и снима очевидно от ден за ден - като "сапунка". Целта е ясна: едните ще се борят за оставката на главния прокурор, притискайки го с всички средства до стената. А оцеляването на самия Филчев ще зависи най-вече от това доколко той е в състояние да контролира реакциите си в текущата игра на нерви.
Политолозите вече нарисуваха в доста мрачни краски новата 2003-а - видяха я като година на кризи и изкрейзване. В криза, а вече и в разпад била не само държавата, но и държавността (това след кризата и разпада на партийната система и на двуполюсния модел от предната и по-предната година). Отделно в криза са: съдебната система, политическата класа, доверието в институциите, доверието в политиците, доверието в медиите, самите медии. Иван Кръстев например направо обяви, че кризата на медиите и на съдебната система ще са големите теми на тази година. Евгений Дайнов даде решението: "Възстановяването на реда може да дойде отвън, понеже при разпадащата ни се държавност е добре България да стане зависима от НАТО и ЕС територия." А Васил Гарнизов предложи своя рецепта: "всяка институция доброволно да се откаже от определени компетенции (и привилегии) в името на общото благо" с поправки в конституцията.
Конституционният сюжет е другият,
основен за предстоящата 2003 г. Повикът за промени в основния закон звучи още от миналата година, но някак се загуби покрай другите скандали. Сега обаче ще се демонстрира яко запретване на ръкави. Поддръжници на конституционната реформа са управляващите в НДСВ, опозиционерите в СДС, президентът, но всеки дърпа чергата към себе си и се опитва да спечели дивиденти от определени поправки. В същото време много от тях са належащи заради предстоящото ни влизане в Европейския съюз.
По въпроса за конституционния ремонт БСП (в огромната си част) мълчи със страшна сила и под това мълчание не е трудно да се разчете, че съвсем не е фен на идеята. Синята партия пък избра да се радикализира точно на този терен, което само по себе си отдалечава промените. Прави ги по-малко възможни, понеже повечето обществено-политически фактори свързват радикалния ремонт на основния закон с едно ново Велико народно събрание.
Тъй или иначе НДСВ ще внесе в парламента, изглежда още до края на януари, свой вариант за конституционни промени. И ще тръгне да дири политически консенсус за реформиране най-вече на съдебната ни система. В това отношение обаче неминуемо ще срещне съпротивата на про-Филчевото лоби сред депутатите, което се е пръснало в нестроен хор из всички парламентарни групи. Това също ще е един от прътовете в колелата на конституционната реформа. Ако промените в основния закон пак се разминат, сигурна е промяната на половин дузина съдебни и полицейски закони.
Всички наблюдатели казват - и тая година ще минем
без предсрочни парламентарни избори
Вероятно е така. Въпреки че обществено-политическите нагласи очевидно са се променили в сравнение с юни 2001 г., никой няма да поиска предсрочен вот, преди да е изпробвал силите си на местните избори.
Едва ли има трезвомислещ в НДСВ, който би пожелал предсрочен вот. Не само защото един милион души се разочароваха от тази партия през последните 15 месеца, а и защото все по-видно е, че извън парламентарната си група партията НДСВ не съществува. Прекалените оптимисти в жълтите редици ще усетят това доста болезнено през есента - по време на и най-вече след общинския вот.
Твърде е възможно още през пролетта процесите на разцепление в управляващата партия да станат още по-видими и да се стигне до нови независими депутати и дори до пета парламентарна група в 39-ото НС. Тези процеси ще протекат до 2-3 месеца, ако Симеон Сакскобургготски още в първите работни дни на предстоящата сесия не направи смени в ръководството на парламентарната група. Ако не го стори, едва ли някой ще чака да цъфнат минзухарите.
В депутатските редици на НДСВ ще тръпнат днес - едни с надежда, други с боязън - как царят-премиер ще се произнесе за бъдещето на началниците в групата. Преди ваканцията от негова страна имаше намеци, че предстоят смени в ръководния екип. Ала не се знае дали Симеон Сакскобургготски ще удържи на думата си. Също както не се знае смените кого точно биха засегнали - само жълтите депутатски шефове или и партийното ръководство, а може би и правителствения екип...
Дори и да има разцепление в НДСВ и парламентарното мнозинство да се раздели на 2 групи, сигурно е, че отделните крила ще продължат да поддържат Симеон II и неговия кабинет. Мълниите на дисидентите в ПГ на НДСВ събира Пламен Панайотов - те с него имат сметки за разчистване, а не с царя-премиер.
В същото време Кобургът съвсем не е изчерпал арсенала си от премиерски и "царски номера" (по израза на Евгений Дайнов). На първо време Сакскобургготски може да смени няколко министри, после - да смени повече. След това може да се опита да смени коалиционния партньор с някой извънпарламентарен например, а накрая може да пообиколи страната, да удари тук-таме по ракия, да замези с кебапче, да хапне тутманик - ей такива прости неща, които се харесват някак на народа ни. И да поповдигне позападналия си рейтинг.
Продажбата на "Булгартабак", БТК и ДСК пък ще докара пари в държавата и заедно със средствата от предприсъединителните европейски фондове ще укрепи финансово тила на царския кабинет.
Щом идват избори, трябва да се направи нещо положително за народа. Софиянски например реши какъв ще бъде неговият предизборен дар за столичани - ще изтреби уличните кучета в София. Правителственият подарък пък е много вероятно да бъде някоя грандиозна строителна програма - масово усвояване на пари по предприсъдинителния инфраструктурен фонд ИСПА. Ще тръгне строежът на Дунав мост 2, на летището в София. Някой и друг километър от магистралите сигурно ще бъде свършен, някои нови копки по АЕЦ 2 дори може да се случат.
Много по-малко неща е възможно да станат в опозиционните партии. Станишев и Михайлова няма да имат проблеми с лидерските си позиции, въпреки че критиките към тях ще растат. В БСП си имат един проблем, но той е толкова сериозен, че не може да бутне ръководството - там не искат властта, а могат да я вземат.
В СДС има подобен проблем, но доста по-слаб - ръководството на сините иска властта, но не може да я вземе. Част от старите началници, които явно ще продължат да дърпат конците на синята партия в сянка, все още си мислят, че ръководят държавата. Държавата обаче не знае.
И сините, и червените ще заложат на ранна предизборна кампания
Тя ще стартира през май с избистрянето на кандидат-кметовете. Политическите лидери рано ще напуснат София и ще тръгнат да агитират по градове и села. В същото време най-първите мъже на държавата ще се юрнат по чужбина, за да убедят европейците по-бързо да ратифицират влизането ни в НАТО. Преговорите с алианса и успешният им край ще са основната външнополитическа задача на годината, без съмнение. По стара българска традиция обаче и те ще бъдат вкарани за вътрешнополитическа употреба в контекста на общинските избори.
В сравнение с предходните местни избори тази година вероятно ще има драстичен спад на избирателната активност. В същото време на вота ще излязат може би повече хора, отколкото на последните избори - президентските. Защото изборите този път са местни, а кампанията ще бъде доста по-динамична.
Понеже местният вот ще е много важен тест, напълно е възможно на него да се получат такива резултати, които да накарат политическите сили да поискат предсрочни парламентарни избори. Ако БСП се представи така добре, както твърдят социолозите, и ако СДС се оттласне от дъното, то през ноември и декември ни предстоят твърде интересни месеци.
|
|