Около 210 хил. са работещите бедни у нас, тоест над 7 на сто от всички заети у нас. Работещите бедни получават доход под границата, под която се смята, че човек е беден - под 60% от средния доход у нас. Освен това тези хора са заети най-често на непостоянна или временна работа. Ако границата се свали по-надолу - под 40% от средния доход, остават 65 хил. българи, които въпреки че работят, живеят в тотална мизерия. Данните са за 2013 г. и бяха представени от Института за пазарна икономика.

Всеки пети българин - 21 на сто, живее в бедност, тоест взема под 60-те процента от средния доход за страната. Всеки десети пък преживява в тотална нищета. От ИПИ отбелязват с тревога, че в последните години последната група - на живеещите в дълбока бедност - се увеличава от около 8.5% през периода 2008-2009 г. на около 10 на сто през 2013 г.

Образованието е сериозна "пречка" пред изпадането в бедност, особено за хората, които работят. Например да изпаднат в нищета са застрашени 3-4% от висшистите, а при хората само с основно образование - 45%. "Ако се ограничим само до работещите, то бедност при работещите висшисти на практика няма (едва 1.5%), докато бедността при работещи с основно образование остава висока - над 30%. Дебатът за работещите бедни е разговор за образованието и липсата на квалификация", посочват от ИПИ. Факторът образование е ключов за реализацията на пазара на труда, като пропастта между тези с основно образование и висшистите е огромна. При работещите хора с основно образование вероятността да попаднат в риск от бедност е около 20 пъти по-голяма спрямо работещите висшисти.

Безработицата остава най-големият фактор за изпадане в бедност - при безработните рискът от бедност е почти 7 пъти по-голям от този при заетите. Всеки втори безработен живее в бедност, или около 190 хил. българи без препитание. В тотална нищета са 125 хил. от тези хора. Тези данни кореспондират с извод на ИПИ от изследването за системата на социалното подпомагане, според което безработните у нас през 2012 г. всъщност нямат мотив да започнат да работят или се намират в капана на безработицата. Причината е, че ако започнат да се трудят, брутният им доход всъщност ще се увеличи само с 18.4% спрямо парите, които получават от обезщетения за безработица. Другите 81.6% от една страна ще се разпределят между плащането на данъци и социални осигуровки и самото обезщетение, което вече няма да се взема.

Логично при пенсионерите рискът от бедност е най-голям. Всеки пети възрастен над 64 години живее в бедност. Това са около 440 хил. души.



С ДЕЦА

Анализът на ИПИ прави разбивка по видове домакинства. Основният извод е, че рискът от бедност е най-висок при домакинствата с три и повече деца. Над 68 на сто от тези домакинства живеят в бедност. Половината от тях пък са в тотална нищета, тоест доходът им пада под 40% от средния. "Този тип домакинства също така възпроизвежда бедност, тъй като дългосрочното изпадане в дълбока бедност води до ниско образование и слаба квалификация и при децата, което е ключово за шансовете им да избягат от капана на бедността", пишат от ИПИ. Икономистите обясняват, че това се провокира не толкова от броя на децата, а от проблеми от етническо и културно естество - те често живеят в гета.