Разширяването на периметъра на наказуемите деяния изглежда е сред приоритетите на депутатите, тъй като най-често се опитват да променят Наказателния кодекс - 6 пъти от старта на 43-тото Народно събрание. Това показва наблюдение на Българската стопанска камара (БСК) върху законодателната дейност до 10 март. За малко над 4 месеца работа парламентаристите са внесли цели 166 законопроекта. Резултатът от тази активност е нестабилност и непредвидимост не само на политическата, но и на индустриалната, а оттам и на социалната среда, коментират от БСК.

Поправките в наказателния закон засягат много разнообразен кръг от деяния - от криминализирането на шофирането в пешеходни зони, предложено от Петър Славов (РБ), до искането за затвор за публична демонстрация на хомосексуализъм, изисквано от "Атака". По 5 проекта за промени има за Кодекса на труда, Кодекса за социалното осигуряване, Гражданския процесуален кодекс и Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Следват ги Законът за движението по пътищата, Законът за развитие на академичния състав и Законът за горите (по 4 проекта), Законът за ДДС, Законът за енергетиката, Законът за МВР и законът за референдумите (по 3 проекта).

Най-активни законотворци са националистите от "Атака" с 24 проекта. Много от тях обаче са неприети техни предложения от миналия парламент. По 15 законопроекта са внесени от правителството, БСП и реформаторите. След тях идват ГЕРБ и Патриотичният фронт (по 10 проекта) и ДПС (9 проекта). БДЦ и АБВ нямат самостоятелни законодателни инициативи, а са само съвносители.