(продължение от миналия четвъртък)



Славянските нападения над Солун бележат важен етап в осъзнаването на славянските племена като единно цяло, възникването на етническо самосъзнание у тези племена предшества появата на идеята за държавност у славяните. Наличието на дълговременно единно ръководство преди и по време на третата обсада (вж. по-долу) на града е сигурно указание за ускореното обществено развитие на славянските племена, подпомогнато в значителна степен от съприкосновението с Византия и с византийското общество. На Балканите славяните бързо намират своето място особено след като приемат християнството през VIII в. най-късно. Постигането на съгласие за събирането на многобройна славянска войска и постигането на съгласие за единно ръководство - това са най-важните резултати от яростното противоборство с Византия.

Тези резултати предшестват пряко възникването на идеята за собствена държава у славянската аристокрация, те са част от единен по своята същност процес на обществено съзряване у повечето така наречени от византийските летописци "варварски" народи. Въпреки отсъствието на преки сведения в изворите изглежда, че първите кратковременни славянски държавни обединения оттатък или отсам река Дунав ще трябва да отнесем през първата четвърт на VII в. - натрупването на толкова голям брой непреки данни няма как да е случайно, в това навярно ще се уверим окончателно когато след някое време направим преглед на известното за първите славянски князе.

А наблюдаваната относителна едновременност на избуяване на държавна идея у повечето околни на Римската империя, или на нейните наследници, народи си струва да бъде разисквана, поне заради съвременните политически интриги, които обичат да се основават на исторически препратки.

* * *

За първото славянско нападение над Солун през 584 г. (възприехме тук да разглеждаме тези спорни като датировка събития по Димитър Ангелов, 1971 и 1983; и въпреки Александър Бурмов, 1952 и др.) установихме, че има повече разузнавателна мисия - очевидно е, че поради малобройносттта на нападателите то едва ли е имало възможност да успее.

През есента на 586 г. е приключена старателната подготовка за нова обсада на Солун, която ще се превърне вероятно в най-мощния славянски щурм срещу града. "Това беше, възлюблени, най-голямата войска, която сме виждали в наше време. Едни я изчисляваха на 100 хиляди воини, други - на по-малко, а трети - на много повече . . . Чухме, че пресъхвали реките и изворите, при които [неприятелите] се спирали на стан", пише уплашено солунският архиепископ Йоан в книга първа на "Деянията" (вж. и Извори). Освен събирането на тази огромна войска, славяните приготвят 50 обсадни машини, построени недалеч от града, докарани под стените му на части и сглобени непосредствено преди щурма. Безброй "кораби" - големи лодки, изработени от стволовете на вековни дървета, блокират Солун откъм морето. На 22 септември градът е нападнат отвсякъде, но пристъпът е отблъснат. Атаките през следващите дни са предимно по източната крепостна стена, едновременно с нападението откъм морето, но всички те са неуспешни. В резултат на неколкодневните пристъпи част от източната крепостна стена е разрушена, но защитниците успяват да я запълват нощем със строителни материали от сградите в града. Обсадата продължава 7 дни без успех. Изглежда в същото време славянските князе се изпокарали помежду си, което ще да е била причината за прекратяването на обсадните усилия. При втората обсада нападателите изглежда имат за цел единствено разграбването на Солун, така както това правят навсякъде другаде по това време (вж. Извори), едва след време те ще достигнат нужното равнище на обществено развитие за да обитават големите балкански градски средища.

Третото нападение на славяните срещу Солун е забележително с цели три новости. Първата е особено значима - огромната войска, съставена от воини от поне пет славянски племена, има единно командване начело с княз Хацон. Нещо повече, налице е и ясна йерархизация на славянската войска, изворите са категорични, че преди началото на обсадата е проведен военен съвет.

Втората новост също е от особена важност - славянската войска е придружавана от безбройно множество, съставено от семействата на воините (вж. Извори), впрочем авторът на "Деянията" е повече от категоричен, че цел на славянското нападение е превръщането на Солун в славянски град. Една особеност има тук още, славянските племена, които обграждат Солун през 620 г. вече обитават империята - драгувитите идват от земите, западно от града, между Верея (Бер) и р. Бистрица; сагудатите са съседи на драгувитите; верзитите пристигат от полето, заключено между съвременните Битоля, Прилеп, Крушево и Велес; ваюнитите настъпват от Епир; велегезитите - от Тесалия. Средновековният летописец съвестно посочва, че това са само част от нападателите, в славянската войска са включени и други, може би по-близки, или пък по-далечни, славянски племена.

Третата изключително важна новост при третата славянска обсада на Солун е мащабната подготовка. Със сигурност и предишните две нападения не са случайни, разбира се - подготовката на втората обсада продължава почти две години, но подготвителните дейности на третата обсада предполагат наличието на единно, при това многогодишно ръководство. Първо е избрано подходящо време за нападението - през 619 г. старите славянски съюзници аварите, случайно или не, нахлуват в имперските земи масово, като стигат с лекота до Дългата стена на подстъпите на Цариград; през самата 620 г. основните имперски военни сили са в Мала Азия срещу персите. Преди самото нападения славяните опустошават огромна част от византийските земи (вж. Извори), така Солун е лишен от възможността да получи при нужда храна и подкрепления. На трето, но не последно, място можем да поставим строителството на огромен брой обсадни машини и плавателни съдове. Би следвало всички тези подготвителни дейности да ни убедят, че продължилата поне няколко години подготовка също е ръководена от едно-единно средище. Така княз Хацон все повече ще ни изглежда като владетел на обширно славянско племенно обединение поне, ако не и на някаква форма на държавно образувание - от Тесалия до Беласица и от Керамисийското поле до поречието на Места. Може да изглеждат недостатъчно още податките за такова държавно образувание, но когато прибавим безспорния факт, че третата славянска обсада на Солун е прекратена всъщност след като княз Хацон загива в боя, то тогава ще установим, че такъв изход е характерен именно при смърт на владетел, а не на обикновен военачалник.

Смъртта си княз Хацон намира сред храбреците, които успяват да нахлуят в Солун през една от малките врати по северната крепостна стена между Акропола и северозападния ъгъл на крепостта (вж. изображенията). Нападателите се оказват откъснати от основните славянски сили и са избити от бранителите на града, а обсадата е вдигната. Славяните не успяват да превземат Солун и при следващите обсади на града.



Извори



"Тогава, именно тогава [през 586 г.] се видя ясно безбройното множество. Защото те [славяните] обкръжиха като смъртоносен венец града [Солун] от края на източната стена, при морето, до края на западната стена, при морето. Не се виждаше никакво пространство от земя, което варваринът да не тъпче, а вместо земя, дървета или трева можеше да се видят главите на противниците, които бяха един до друг, дори и притиснати. Те ни заплашваха с неизбежна смърт през утрешния ден. И чудното беше, че през този ден те не само обкръжиха стената, както пясъкът морето, но и твърде голям брой от тях завзеха укрепленията около града и предградията, като плячкосваха, изпояждаха и изтребваха всичко . . . Не им беше нужно тогава да направят окоп или насип около града - окоп им беше непроходимото сплитане на допрените един до друг щитове, а насип - живата маса от тела, сплетени като в мрежа . . .

[През 620 г.] се вдигна народът на славяните - безчислено множество, съставено от драгувитите, сагудатите, велегезитите, ваюнитите, верзитите и други племена. Първо те измислиха да направят кораби, издълбани от едно дърво, и като ги въоръжиха за поход по море, опустошиха цяла Тесалия и островите около нея, както и Еладските острови, а освен тях и Цикладските острови, и цяла Ахея, Епир, по-голямата част от Илирик и част от [Мала] Азия. Така те направиха необитаеми . . . твърде много градове и области. [После] те единодушно решиха да се опълчат и срещу споменатия наш христолюбив град [Солун] . . . А след това . . . те се разположиха при брега на морето с приготвените от тях кораби, издълбани от едно дърво, които бяха безбройно много. А останалото безчислено множество обкръжи този богохраним град от всички страни от изток, от север и запад. Те водеха със себе си и челядта си заедно с покъщнината и смятаха, след като превземат града, да ги настанят там. Тогава се проляха реки от сълзи и целият народ от града [Солун] нададе вопли, съкрушен само от слуха [за прииждането на славяните] . . .

Целият славянски народ се нареди, за да нападне [крепостната] стена [главният щурм при третата славянска обсада на Солун е от север] с общ устрем и внезапно . . ."

Из "Деянията на св. Димитър Солунски", книга I-II, края на VI в.-VII в.

Превод на В. Тъпкова-Заимова





Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?psize=250&id=742418&command=fps#id_5648722

(Сътворени ли са славяните?)

http://www.segabg.com/article.php?id=739524

(Славянското единение винаги е трудно постижимо)