Убийството на 23-годишната Вероника Здравкова от Велико Търново за пореден път илюстрира как вместо държавните органи да вземат навременни мерки срещу престъпниците, само констатират трагедиите, които са били длъжни да предотвратят. Обвиненият за убийството Илиян Здравков е бил многократно в затвора, но във фаталния момент се оказва на свобода. Ако прокуратурата и полицията си бяха свършили работата както трябва и го бяха вкарали в затвора след поредната му присъда, на 28 февруари той нямаше да извърши това убийство. Защо това не се е случило, никоя институция не иска да каже. Има обаче драстично бездействие и въпросът е ще понесе ли някой отговорност за това.

Животът на Здравков прилича на полицейска сводка. За последно той е осъден на 14 октомври м.г. от районния съд в Казанлък. Получава година и четири месеца затвор заради 4 кражби от един и същи магазин. Механизмът на престъплението, както се изразяват разследващите, е много прост. Здравков влиза с раница в магазин и започва да я тъпче с продукти - водка, ром, шоколад, прах за пране, кремове, дори три флакона мухозол. Общата стойност на кражбата е 571 лв.



Полицията няма заслуга за залавянето му -



на собственика на магазина му прави впечатление, че липсват продукти, и преглежда записите от видеонаблюдението, където вижда крадеца. Здравков е заловен толкова бързо, че семейството му дори не успява да изяде откраднатите шоколади. Той живее в Мъглиж с Елка Симеонова, имат пет деца. Жената казва, че не знае, че вещите били крадени, и предава остатъка на полицията. Здравков се признава за виновен, както прави винаги. "Съдът отчита като смекчаващи вината му обстоятелства - критичното отношение към извършеното деяние и връщането на част от отнетите вещи на собственика им", пише съдията в мотивите си. Присъдата е потвърдена през ноември и влиза в сила на 29 януари.

Цял месец минава, преди той да бъде обявен за общонационално издирване. Това се случва чак на 25 февруари. А само два дни по-късно Вероника Здравкова изчезва. Може би на разследващите щеше да им е по-лесно да го заловят, ако районната прокуратура в Казанлък си беше направила труда да поиска от съда задържането му в ареста по време на делото. Това не е направено, а е логично - става дума за рецидивист с множество присъди.

Оттук насетне историята се е развила типично по чиновнически. Адресната регистрация на Здравков е в Полски Тръмбеш, а присъдата му от Казанлък. Прокуратурата е издала искане за издирването му, но по всяка вероятност то е изпратено на полицията във Велико Търново. По това време търсеният вероятно е в Мъглиж. Че живее там, има данни по делото, по което и жена му сигурно е била свидетел. Търсил ли го е някой на този адрес, не е ясно. Дали някой се е занимал със съдебната му история, също не се знае. Последното е твърде лесно - предполага работа с търсачка в интернет. А няма и отговор въпросът какво е правено почти месец, след като присъдата му е влязла в сила. Търсил ли го е изобщо някой?

С влязла в сила присъда Здравков се разхожда свободно. Според обвинението извършва ново тежко престъпление - убива Вероника. Пет дни полицията не може да открие нито жертвата, нито убиеца. Накрая трупът е забелязан от рибар, който обаче нямал в себе си телефон, но пък наблизо бил кореспондент на вестник, от чийто телефон е направено обаждането до 112. Полицията и прокуратурата естествено си приписват заслуги, но единствената причина, поради която Здравков е заловен, е, че се опитва да тегли пари от дебитната карта на убитата, а на банкомата има камера. Иначе едва ли щеше да бъде намерен толкова бързо, след като цял месец никой в Казанлък не го е търсил при жена му.



Винаги виновен и винаги разкайващ се -



това е краткото описание на рецидивиста. 39-годишният мъж има зад гърба си сериозно съдебно минало. В повечето си премеждия обаче той винаги се отървава сравнително леко, защото се придържа към безпогрешната стратегия на разкаянието. Арестува ли го полицията за поредната кражба, той се признава за виновен и иска делото му да се гледа по съкратена процедура. Оттам и наказанието автоматично се намалява с 1/3.

Първата присъда на Здравков е от 1993 г. Тогава окръжният съд в Русе го осъжда на 10 години за грабеж и убийство. Мъжът обаче бяга от затвора. Впоследствие е заловен. През 1996 г. е осъден от районния съд в Левски. Материалите по това дело са унищожени, тъй като е изтекъл срокът за съхранението им и не се знаят подробности. Ясно е, че е осъден на 2 години затвор за кражба, наказанието е увеличено с още една година. Към него е прибавено и неизлежаното време от русенската присъда. По това време обаче не съществува възможността за намаляване на присъдата при призната вина, така че вероятно Здравков е разчитал само на добро поведение, за да го освободят по-рано. След това обаче не пропуска да се възползва от тази възможност. През ноември 2005 г. е освободен предсрочно.

Осъден е отново през септември 2006 г. от районния съд във Велико Търново. Пет години по-късно, през юли 2011 г., същият съд го осъжда на 4 месеца затвор за кражба, извършена между 1 и 15 септември 2007 г. Защо е било нужно толкова време да се стигне до присъда, е абсолютна загадка. Прави впечатление обаче, че присъдата му от 2006 г. е отново за кражба и е 10-месечна. Т.е. ако се приеме, че е влязъл в затвора малко след съдебното решение, значи, че е извършил кражбата от септември 2007 г. - дни след като е бил освободен.

Така или иначе, през 2011 г. Здравков признава вина. От свой съсед в Полски Тръмбеш, който бил на работа в чужбина, откраднал 41 л домашна ракия, касетофон, бормашини, тонколони и платна за кофраж. Обща стойност на откраднатото - 865.20 лв. В мотивите си съдия Владимир Страхилов отбелязва, че има "чистосърдечни самопризнания, изявено разкаяние, критично отношение към извършеното, невисока стойност на предмета на престъплението,



положителна социална адаптация след деянието -



упражняване на общественополезен труд". Посочва се също, че има и предишни осъждания, както и лоши характеристични данни. Осъжда го на 4 месеца затвор и 38 лв. разноски по делото.

Само четири дни по-късно мъжът получава още една присъда, този път от районния съд в Дряново. Престъплението е подобно - влизане с взлом в смесен магазин в село Соколово, където откраднал цигари и пари на обща стойност 2298.87 лв. Този път присъдата е по-бърза. "Съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства: съдействието на подсъдимия за разкриване на обективната истина по делото с оглед направеното от него самопризнание; критичното му отношение и изразено съжаление за извършеното деяние, обстоятелството, че част от предмета на престъплението е възстановен, макар и без съдействието на подсъдимия", пише в мотивите на съдия Емилия Дишева от районния съд в Дряново. Странното в случая е, че тя се позовава на справка за съдимост, според която между 2007 г. и конкретното осъждане Здравков не е вършил престъпления. Очевидно въпросната справка не включва присъдата от Търново, издадена четири дни по-рано за престъпление от 2007 г.

На 8 октомври м. г. окръжният съд във Велико Търново осъжда Здравков за поредното тежко престъпление - нападение срещу млада жена и грабеж в Горна Оряховица на 1 юни. Според присъдата той е взел два мобилни телефона, таблет, портмоне и други вещи на стойност над 1300 лв. Получава 4 години затвор. Според мотивите на съда той обещал на момичето да го упъти към местност в Горна Оряховица, но по пътя го нападнал, за да го ограби, заплашил го с убийство и го ударил с пръчка по главата. Взел чантата му, а момичето избягало и се обадило в полицията. Здравков бил заловен доста бързо и разпознат. И по това дело се разкаял пред съда и се признал за виновен. Обжалвал присъдата, но апелативният съд я потвърдил. Решението по жалбата му е насрочено във върховния съд през април.

Както виждаме, след всяко твърдение на съдиите, че показвал желание за социална адаптация, Здравков извършва все по-тежки престъпления. Той е хванал цаката на системата. След убийството на Вероника системата вероятно няма да приеме покаянието му с такава лекота. Преди няколко дни 34-годишен рецидивист нападна в 20.30 ч. 54-годишна жена в Хасково. Нанесе й жесток побой, за да й вземе 130 лв. Заловиха го в ромската махала в Хасково. Каза, че съжалява.