Някои политици са готови да превърнат в мишена и жертва всичко, което "шава" - включително и големи инвеститори като търговските вериги. За тях не е важно, че вредят на бизнес климата със словесните си войни, ако това помпа личния и партийния рейтинг. И ето че в поредно Народно събрание депутати с леви убеждения и криворазбран патриотизъм "търкалят" темата за спецрегулации за големите чуждестранни вериги. Миналото лято доминираният от БСП и ДПС парламент даже прие закон, насочен срещу хипермаркетите, който не влезе в сила, защото президентът наложи вето. Сега БСП отново иска да "дисциплинира" големите хипермаркети със закон. "Атака" неуморно и гръмогласно им приглася. А докато политиците вдигат шум и демагогстват, българските производители започнаха да разбират, че няма смисъл да чакат неволята, и потърсиха сами решение на проблемите си.

Само преди дни хлебарите и сладкарите подписаха споразумение с веригите, което урежда спорните въпроси помежду им. Очаква се и други браншове да последват примера на хлебарите, защото това са добрите практики. На този фон депутати все още настояват, че държавни чиновници трябва да редактират и одобряват договорите между търговци и доставчици, а комисията за конкуренцията - да мери на око кои търговски вериги са достигнали "значителна пазарна сила" и да ги наказва за това.



Българският пазар е сравнително малък и беден



и бездруго не е много привлекателен за големите играчи в т.нар. модерна търговия. Цяло чудо е, че все пак има толкова инвестиции - немските "Билла", "Кауфланд", "Лидл", френската "Карфур", литовската "Т-маркет" и т.н. Реално войната "срещу робството на веригите" се разгоря с разгръщането на кризата, когато много български производители започнаха да губят клиенти и обороти, масовият купувач обедня, а политици решиха да набират точки с подкрепа на кампании "Изберете българското". Но политическата враждебност е опасна, защото може да откаже и най-търпеливите собственици на такъв бизнес и да отблъсне нови кандидат-инвеститори, заинтригувани от плоския данък например.

Точно такъв тревожен сигнал идва от последното проучване на световната консултантска компания CBRE. То показва, че големите търговски компании вече нямат особено желание да работят в България. Според проучването едва 4% от тях имат намерение да отворят нов магазин у нас. По-голям е интересът към Румъния, където 9% от веригите искат да отворят нов магазин. Полша и Чехия са още по-напред в класацията, като съответно 14% и 13% от известните марки хипермаркети имат намерение да развиват бизнес там. Дори Сърбия и Гърция също очевидно са по-привлекателни от нашата страна, защото 6% от търговските вериги са с планове за тях.

А нежеланието на компаниите да работят у нас, оттеглянето и препродажбите на собственост са детайл от притеснителна тенденция - непрестанно свиващите се чуждестранни инвестиции в страната. Шизофренно е да се говори колко важно е да вливат свежи капитали в икономиката и да се отварят нови работни места, а в същото време да се наричат чуждите инвеститори "алчни", "кожодери" и данъчни измамници. Помните ли как бившият премиер Пламен Орешарски нападна хипермаркетите? "Силно ми намирисва на отклоняване на ДДС", обяви той преди година. Няма данни НАП да е потвърдила думите на Орешарски. Подобни изявления обаче



не се връзват със заклинанията за подобряване на бизнес средата



Депутатът от БСП Румен Гечев и сега обяснява как "милиарди левове текат и пълнят касите на веригите и лошото е, че не се пълнят касите на българските производители".

Целта на всеки бизнес е да печели. Някои го постигат, други не. Ако един производител предлага скъпи и не особено качествени стоки, те залежават по рафтовете на магазините. Хипермаркетите предлагат всякакви изделия - и за бедния джоб, и за по-претенциозни клиенти. Някои купувачи предпочитат българско краве масло, други избират немско или полско. Има ли нужда и смисъл политиците да налагат "квоти" за български и вносни стоки? Твърденията, че родните производители били репресирани със строги правила и изисквания, за да присъстват по щандовете на големите вериги, както и че вносните стоки се ползвали със специални предимства, не са от вчера. Но доколко са основателни?

Цялото това делене и противопоставяне на "родно" и "чуждо" е глупаво и вредно. "Фантастико" и ЦБА са български вериги - те по-добри или по-лоши са от "пришълците"? И нима в тях не се продават наравно родни и импортни стоки? А знаят ли критикарите, че български производители изнасят своята продукция в над 40 страни на 6 континента благодарение на това, че са станали доставчици на известни вериги. По данни на Сдружението за модерна търговия чрез Lidl например 25 наши фирми вече присъстват на външни пазари, а други 20 чрез Kaufland продават изделията си на румънци, чехи, поляци, хървати. Особено търсени са българското мляко, сирене, хляб и тестени изделия, плодове, зеленчуци, вина. Така работи пазарът - имаш ли добра стока на добра цена, тя ще пробива навсякъде - и в големите магазини, и в бакалиите, и извън страната. А конкуренцията е страховита - не само за производителите, но и за самите търговски вериги. Турската "Рамстор" например не се задържа в България. "Пикадили" пък смени собствениците си няколко пъти. В същото време българската "Фантастико" е една от най-стабилните. Интересен случай е ЦБА - създадена от обединяването на 25 малки български фирми.

Споразумението за спазване на лоялни търговски практики, подписано от Националния съюз на хлебарите и сладкарите и големите вериги, е пътят, по който трябва да се върви. Другото са митове за лошия пазар и добрата държава - обикновена демагогия.



КОНКУРЕНЦИЯ

Факт е, че през последното десетилетие стотици бакалии и малки магазинчета в България са затворени. Ясно е защо - не са издържали на кризата и на конкуренцията. Но има и такива, които се развиват много успешно, защото са намерили свои ниши. Това са например биомагазините. Според изследване на ИПИ през 2006 - 2012 г. има отчетлив ръст на специализираните малки магазини - "плод-зеленчуците" са се увеличили с 67%, за месо и колбаси - 28%, рибните магазини - с 23%.

Странно е, че призивите "подкрепете българското" пренебрегват факта, че "чуждите" компании дават работа на хиляди българи. По данни на Института за пазарна икономика десетте най-големи вериги у нас са осигурявали заетост на над 23 000 души към края на 2013 г. - около 6% от всички заети в сектор "Търговия". Сравнението на работните заплати пък показва, че наетите в десетте най-големи вериги получават средно с 38% по-големи възнаграждения спрямо останалите в сектора "Търговия" през 2013 г., или средно 1048 лв. спрямо 759 лв. на месец. Това подсказва, че тези доходи са на светло, което не може да се каже за бакалиите. Освен това е спорно доколко чуждите са чужди - защото магазините на веригите всъщност са на регистрирани в България дружества.