Народното събрание е последният пример за политическа толерантност и добри обноски. Парламентарните прения отдавна напуснаха зоната на добрия тон - къде от липса на добра воля, къде поради недостиг на възпитание, къде от езикова нищета. Всеки нов парламент работи за славата на предишния - така стремглаво пада качеството на политическия дебат. Но напоследък се забелязва една смущаваща тенденция в поведението на управляващите - арогантност, нетърпяща възражение. В парламентарния й вариант тя се изразява в опасна злоупотреба с правилника и процедурите с цел да се запуши устата на опозицията. Диктаторският стил в поведението на председателя на НС Цецка Цачева зачести с проявленията си напоследък. "Реформираният" Борисов изглежда още не е заразил със "смирението си от извлечените поуки" представителите на парламентарната му група.

Само за последния месец станахме свидетели на три случая в пленарната зала, свързани с



принудително отнемане на думата на опозицията



Първият е отпреди седмица, когато Цачева отряза брутално лидера на "Атака" Волен Сидеров, като разпореди на обществените медии да спрат директното излъчване на изказването му от парламентарната трибуна. Речта на националиста бе прекъсната още на първото изречение, което направи услуга по-скоро на жертвата на тази парламентарна цензура, отколкото на автора й. До слушателите достигна само интригуващото съобщение на Сидеров, че "в Черно море има шест американски кораба"... И последва мълчание. Несъразмерната грубост от страна на Цачева остави неприятното усещане у зрителя за някаква гузна прибързаност, за разправа с неудобен говорител. А темата подкладе съмненията, че става дума за умишлено прикриване на факти. Формалното оправдание на парламентарната шефка за наложеното наказание бе, че Сидеров не говори по същество. Но нима това е първото подобно прегрешение? Колко приказки "не по същество" досега са били подминавани със снизходително мъмрене! Драстичността на санкцията само усили чувството за несправедливост.

С това репресивната политика на Цачева не приключи. Преди дни със същия аргумент тя отне звука на Мариана Георгиева от ДПС и предизвика мини парламентарна криза, вследствие на която ДПС напусна демонстративно залата и случаят бе отнесен към етичната комисия. Бившата спортна министърка попита в рамките на парламентарния контрол защо се бави отговорът на Лиляна Павлова на неин актуален въпрос, свързан с община Сърница. ДПС очевидно държеше да засвидетелства загриженост пред избирателите си в района и да спечели допълнителни електорални симпатии два дни преди оспорваните частични местни избори в общината. Това обаче бе изтълкувано от Цачева като непозволена предизборна агитация и микрофонът бе изключен. По същество своеволието на парламентарната шефка също бе



опит за предизборна злоупотреба с власт,



като се има предвид, че ГЕРБ е пряк конкурент на движението за кметското място в Сърница. В този случай Цачева отново прибегна до обичайното неубедително оправдание, че няма да толерира "неща, които са извън дневния ред". И за пореден път монополизира правото да определя дневния ред и да жонглира с правилата по свое усмотрение.

Към тези два случая се добавя още един щрих, който издава тревожна тенденция към политическа саморазправа. Главно действащо лице този път бе депутатката от ГЕРБ Снежана Дукова, чиято арогантност остана несанкционирана. Подразнена от поредния критичен въпрос на Мая Манолова от БСП към здравния министър, тя призова председателя на събранието незабавно да отнеме думата на червената депутатка с аргумента, че "няма компетенции да обсъжда теми, от които нищо не разбира". "Вземете й думата, защото тя сама няма да я даде", призова от парламентарната трибуна Дукова. На този, меко казано, антидемократичен апел председателят на парламента реагира с укорима снизходителност: "Ръководството на НС ще вземе акт от вашата процедура". Вярно, враждата между двете хлевоусти парламентаристки не е от вчера. Тя води началото си от миналия парламент, когато Дукова искаше оставката на Манолова като председател на парламента за пристрастното й водене на заседанията и опити "да запуши устата на опозицията". Беше време, когато герберите се оплакваха от същите практики,



които сега прилагат с нескрито злорадство



Очевидно "реформата" в нравите и порядките на управляващите не се е състояла. Конфуцианската мъдрост "не прави другиму това, което не искаш той да ти направи" в герберската й редакция звучи така: "Вземеш ли властта, прави точно това, от което довчера си се възмущавал". Никоя проява на арогантност не бива да се отминава с махване на ръката. Защото днес ще запушиш устата на политическия си противник, утре - на неудобния журналист, а вдругиден ще посегнеш на всяко инакомислие. Така се ражда всяка диктатура - с отнемане на думата.