|
| Топла храна за бедни се предлага в над 180 общини у нас по държавна програма, а скоро и с европари. |
България и Дания са на двата полюса в Европа, що се отнася до стандарта на живот. По демографска криза обаче си приличат. В Дания има всякакви стимули за повишаване на раждаемостта - от награди за положителен тест за бременност до безплатни часове за детска градина. У нас има детски надбавки и дребнави спорове при всяка власт кое точно дете да се поощрява - второто, третото или всяко следващо. Така е и с всяка уязвима група в обществото - възрастни хора, хора в неравностойно положение и т.н. В грижата към тях държавата се задоволява с наследената система за социално подпомагане, а общините предпочитат да се носят по течението, скрити зад фасадата на хроничния дефицит в своите бюджети.
Държавата делегира образователни, здравни и социални дейности към местната власт. С пари от бюджета се издържат домовете и дневните центрове за възрастни хора и деца, кризисни центрове, приюти, услугите за социален асистент за хората с увреждания, детските заведения и други. За тази година субсидията към всички общини за делегираните дейности е малко над 2 млрд. лв. Извън обхвата на тези услуги остават тези, насочени към определена политика на съответната община, отново към уязвими групи - пенсионери, самотни хора, бедни и др. Това е по закон и с осигуряване на средства за тези дейности кметовете и общинските съветници считат задълженията към съгражданите и съселяните си за приключени. Допълнителни мерки, които да са продиктувани от местната реалност, като например за насърчаване на раждаемостта, за достъп до образование и до здравеопазване на всички са по-скоро изключение, а богатите големи общини по правило са най-пасивни към жителите си. За това, разбира се, има и логични обяснения - въпреки демографската криза в големите градове у нас се раждат повече деца, като дори местата за детски ясли и градини не стигат. Необходими са повече средства, защото ползвателите на услугите ще са в пъти повече отколкото в някое малко кметство. Редките, но пък впечатляващи примери на проявена местна инициатива, насочена към подобряване благосъстоянието на общността, обаче показват, че грижата не е въпрос само на пари. Някои български общини успешно доказват, че като има желание, има и начин. Техните социални мерки на пръв поглед изглеждат дребни, но могат да са разликата между това едно дете да остане в мизерията и социално изолирано или да получи образование и грижа още от яслата. Или между това възрастните хора да са гладни и самотни или да получат топъл обяд и да се почувстват по-малко сами.
В друга ситуация би било немислимо
да сравняваме Етрополе със София
например. Но по отношение на социалните услуги малката община не отстъпва на най-голямата, даже напротив. От бюджета си от 1.4 млрд. лв. столицата заделя 100 млн. лв. собствени средства за здравеопазване, образование и социални грижи, от които близо 14 млн. лв. са за социални дейности. Така в общината с най-голям бюджет у нас 1% от парите отиват за социални услуги. В Етрополе, където бюджетът е 10 млн. лв., тоест над 100 пъти по-малък, 8% от парите отиват за финансиране на общински социални услуги за деца, ученици, пенсионери - предложени на местно ниво според нуждите на местното население и финансирани от собствените приходи.
В София смятат, че разходите няма накъде повече да набъбват: "Няма как да финансираме други услуги, защото просто не знам колко ще стане бюджетът на София", коментира зам.-кметът по социалните дейности в София Албена Атанасова. Дори част от услугите като детските градини не се покриват изцяло от таксата, казва и зам.-кметът по финансите Дончо Барбалов. Така е, но не само в столицата. А и затова София получава 300 млн. лв. за делегираните дейности от държавата, а Етрополе - 65 пъти по-малко пари.
В Етрополе се опитват да спестят всяка общинска стотинка, за да я похарчат за хората си. "Не става само с държавните пари. Ние се стремим да усвояваме европейски средства, с които да покриваме другите нужди, за да освобождаваме ресурс за социалните услуги за уязвимите групи", обяснява зам.-кметът по социалните дейности Росица Христова.
София като най-голям град предпочита да акцентира върху
мащабите на своите услуги
В кризисните центрове например на нощ се приемат по 170 бездомници, което само до средата на април, докато минат тежките студени месеци, ще струва 140 хил. лв. От личния асистент се възползват 1000 столичани на година, което тази година ще струва 6.2 млн. лв. Атанасова обясни, че инициативите, които имат други общини за фондове за подпомагане или за покриване на такси в яслата или градината, са неприложими за София - столицата няма проблем с липсата на деца, защото тук местата не стигат. За други мерки - подпомагане на бедни ученици, да речем, явно не може да става и дума.
В столицата посочват друг проблем - част от финансираните от държавата дейности според столичните управници се оказват кухи. Много от центровете за обществена подкрепа например не са посещавани на 100% и може парите да се пренасочат именно за инициативи на общините, смята Атанасова. Други общини обаче имат точно обратния проблем. "В Карнобат няма услуга, която да работи на капацитета си, защото всички са над него, и ако тези дейности са делегирани от държавата, общината ги дофинансира", казва зам.-кметът Мария Генова. Със собствени средства общината до миналата година е предлагала две услуги - домашен социален патронаж и обществена трапезария. От тази година обаче Карнобат ще финансира само социалния патронаж, а за кухнята ще разчита на оперативни програми. От услугата за доставка на храна се възползват 250 души годишно, а на опашка чакат 100, казва Генова. Практика е в почти всички общини да се дават допълнителни средства от местната хазна за допълване на плащаните от държавата дейности според нуждите на хората. Така например домът за стари хора в Етрополе се издържа наполовина от централния бюджет, а другата половина - от общината.
Малко средства, но насочени към конкретните нужди на хората, е тенденцията при малките общини. Така например община Сатовча, в която живеят всичко на всичко 17 хил. души, е създала фонд за подпомагане на болни деца още от 2006 г. - "С един лев в помощ на болните деца от община Сатовча". Средствата от фонда идват основно от дарения и помощи и подпомагат деца до 18 г., които се нуждаят от операции както у нас, така и в чужбина. Ако пък Етрополе бе държавата, всички деца щяха да посещават ясла и градина безплатно. Така малчуганите щяха да получават
равен достъп до образование
и здравни грижи. Само таксите струват 80 хил. лв. годишно на общината. Родителите щяха да получават по 300 лв. от кметството за първото дете в семейството, 600 лв. за второ и 300 лв. за трето. Това струва 43 хил. лв. за м.г. Излиза, че Етрополе даже е по-щедро от държавата, защото тя дава 250 лв. за първо, 600 лв. за второ и 200 лв. за трето дете, което й струва 26 млн. лв. годишно.
В Несебър пък дават по 2000 лв. за всяко новородено дете, имат и програма за финансиране на ин витро процедури за жени с репродуктивни проблеми. Същата помощ има и във Варна. Всъщност финансовото подпомагане на родителите и поемането на таксите в забавачките се утвърждават все повече като мярка срещу демографската криза и за повишаване благосъстоянието на децата. Но само в малките населени места. Безплатните ясли и детски градини в малките населени места са реален начин на местно ниво да се бори демографската катастрофа, срещу която няма национална политика, но и да се дава образование на децата - въпроси, които държавата не може да реши с купчината стратегии, планове и формални мерки.
Според изчисления на Национална мрежа за децата, ако таксата за забавачка е 600 лв. за една година на дете, то когато то стане 40-годишен човек, инвестицията ще се върне в пъти - възвращаемостта е 14 261 лв. Сметките са направени по формулата на американския нобелов лауреат Джеймс Хекман. Това означава, че възрастният, получил ранно детско развитие и образование, е
по-качествен и способен работник,
има по-големи ценности. "Няма подобна инвестиция в света, която да се възвръща по такъв начин", коментира председателят на детската мрежа Георги Богданов. Към миналата година около 240 хил. малчугани посещават детски градини по данни на националната статистика. Пак според изчисленията на националната мрежа, ако държавата поеме на всички таксите, това ще й струва около 80 млн. лв. годишно. Тоест парите, които кабинетът се готви да налее в санирането на панелките, биха стигнали за покриване на таксите за детски градини на всички деца у нас в следващите 12-13 години. Въпрос на приоритети.
Като стане дума за безработица и бедност, Търговище обикновено се споменава на водеща позиция. Но тази община също има сили да поддържа местна социална политика. Досега кметството покриваше около 40% от таксите за детска градина, но от тази година сумите се поемат изцяло. Това ще струва допълнителни 400 хил. лв. за годината. Но там са се подготвили - ремонтирали са всички заведения, така че да харчат най-малко за ток, централизирали са детската кухня в "Кухня майка", което също пести режийни разходи за всяка забавачка.
---------------------
Въпрос (само) на пари ли е?
"Нека си го кажем - въпрос на средства е. Няма да ни е лесно и може да е за сметка на други дейности, но ние сме си направили сметката и сме решили, че образованието на децата ни е по-важно", коментира кметът на Търговище Красимир Мирев. От Етрополе признават, че освен на европейските програми и на всяка една мярка, която се появи в бюрото по труда, разчитат много и на концесионното възнаграждение, което получават от рудника.
Парите са дежурното обяснение на големите общини да не предлагат социални мерки срещу демографската катастрофа, пък и нали априори са изключени от нея. В Етрополе обаче освен за демографията се грижат и за образованието - подпомагат даровити деца, които участват в олимпиади и състезания. Созопол също осигурява безплатни забавачки, освен това дава и по 2000 лв. за всяко бебе. В Златарица от тази година също отпаднаха таксите за детските градини, като местната власт обяви, че това не е мярка за връщане на комунизма, а за доближаване до една от най-добрите образователни системи - финландската. Чудно как една малка община вижда за себе си пример в Европа, докато държавната власт - не.
По-силната местна политика би била и още един аргумент за бленуваната от всички децентрализация и оставане на част от плоския данък по "лична карта". "Ако общините станат финансово по-самостоятелни, може би ще започнат да разкриват повече услуги според нуждите на местните хора. В малките населени места все пак е по-лесно може би и защото там има все още някакво чувство за общност", коментира Явор Алексиев от Института за пазарна икономика. И все пак тези добри примери показват, че ако местните управници искат, могат да развиват социална политика извън дейностите, за които плаща държавата.
