Българският политически елит, доколкото има право да се нарича така, в последните седмици е обсебен от злокобно опасни ретроградни идеи. Вкупом, на практика без обсъждане, в парламента се гласуват законови промени с обратна сила с цел "да се защитят интересите на държавата и обществото". Такава например бе промяната в Закона за банковата несъстоятелност, която въведе фигурата на временния синдик. От няколко дни се спрягат нови промени - този път в Гражданския процесуален кодекс. Според тях прокуратурата ще може да се меси в сделки между частни лица - пак в името на държавния и обществения интерес или ако произходът на капиталите по дадена транзакция се приеме за неясен.

За пред масовата публика разширяването на правомощията на прокуратурата се пропагандира с благородни мотиви - да се попречи на продажбата на контролираните от Цветан Василев (мажоритарен собственик на банката с отнет лиценз КТБ) БТК, "Дунарит", "Авионамс", НУРТС, мултиплекса "Фърст диджитал" и пийпълметричната компания ГАРБ. Мотивът е, че повечето от тези дружества са част от системата за национална сигурност. Истерията се разрази, след като регистрираната в Люксембург фирма LIC33 обяви, че е купила срещу 1 евро въпросните дружества, като поема техни задължения за 900 милиона евро. Собственик на тази компания е белгиецът със силна руска връзка Пиер Луврие и този факт като че ли засили натиска за блокиране на сделката.

Доколко това ще защити "държавния и обществен интерес" не е ясно. По-скоро изглежда като опит



сериалът около КТБ да се върне в рамките на първоначалния сценарий



- със затварянето на банката и последващо придобиване на активите й от определени от политиците кръгове. Подобни сценарии са добре проиграни и добре познати у нас от миналото, но в случая нещата малко започнаха да излизат от контрол. Затова и управляващите са готови да предприемат един след друг все по-остри похвати, да налагат законодателство в 12 без 5, след като предишни техни мерки не се сработили така, както е било замислено.

Отвъд конкретния случай обаче подобно ретроградно мислене и разрешаването на държавното обвинение да се меси в частни сделки е повече от опасно. То издава откровен стремеж на управляващите за силово централизирано управление, но и трудно разбираема носталгия по уж отречени методи на контрол от не толкова далечното ни минало.

"Представете си, ако нюхът ми не беше дошъл да вкарам този специален закон за КТБ и още нямаме синдик. Има, благодарение на закона, но решение на съда няма. Април ни бяха казали. През това време виждате какво се случва - за 1 евро се продават огромни компании, цесии...". Това каза премиерът Бойко Борисов в неделя на форум на структурата "Предприемачи ГЕРБ". В самото съществуване на подобна структура има нещо не екзотично, а направо непонятно. Макар да е признание до каква степен бизнес и политика у нас са взаимно обвързани в някакъв леко изроден конкубинат и до каква степен не биха могли да съществуват един без друг.

Но Борисов би могъл да каже и още неща. Като, да речем,



къде беше заминал този негов нюх,



когато КТБ взривно се разрастваше, опряла се на камарата пари на държавни и общински предприятия, наливани в нея? Това все пак се случваше и при неговото първо управление. Наложи се едно служебно правителство да приеме специална наредба за намаляване на концентрацията на държавни и общински пари в трезора. Тя никога не бе спазена докрай, стотици обществени милиони стоят замразени в КТБ и вероятно няма да бъдат възстановени. Сега Сметната палата щяла да проверява как са управлявани тези пари. Проверка, за която дори е слаб традиционният израз "кел файда" - нещо, от което няма никаква полза.

"Ако имаше синдик, когато банката бе обявена във фалит, това нямаше да се случи. Не се подвеждайте по Мая Манолова, това е популизъм, който ще създаде след това огромни проблеми. Това е най-лесният начин да се върнат мутренските времена, като с години се точат процесите. Не се подвеждайте", призовава Борисов ГЕРБ - предприемачите.



Но какво ни предлага ГЕРБ в замяна?



Връщане на законодателство от социалистическо време, с безконтролна и пълна намеса на държавата и на нейните силови структури икономиката и дори в личния живот. Защото ни се предлага прокуратурата да разследва и физически лица, свързани със сделки, опасни за "обществения интерес". Оставете настрани показните акции от типа на "Легни! Ти си абсолютен престъпник!" Та нали, когато тези права на прокуратурата бяха отнети в 1997 г., това бе определяно като победа на демокрацията. А един бивш главен прокурор по-късно обвиняваше бившия премиер Иван Костов, че направил промените, за да може безнаказано да се осъществи приватизацията.

Посоката, в която тръгват управляващите, а изглежда, че за тази посока има пълно съгласие, е неприемлива. В КТБ очевидно са вървели практики, които не отговарят на разбирането и на правилата за банкова дейност. Но все пак е имало достатъчно възможности тези практики да бъдат пресечени навреме. Просто е трябвало да се спазват съществуващите закони и регулации. И не иде реч само за банковия надзор. И ДАНС, и финансовият надзор, и прокуратурата, и ред други органи биха могли поне да сигнализират, че се случва нещо нередно. Впрочем прокуратурата с няколко показни свои действия през миналата година по-скоро изигра ролята на катализатор за кризата. Но дори след като кризата се разрази, държавата би могла доста по-безболезнено да се справи с нея. Вместо това ни се предлагат, меко казано, мракобесни правила. Изковани за конкретния случай, те твърде лесно биха могли да се използват за икономически и политически натиск в произволен бъдещ момент. Не може по никакъв начин погазването на "редовните" правила да оправдава създаването на извънредни.

Може би на управляващите трябва да се припомни,



стабилността на бизнеса и на икономиката гарантират истинската национална сигурност.



И това бе доказано в не един случай със закъсали държави в последно време. С действията си и с напъните за извънредно законотворчество българските политици рушат именно стабилността на бизнеса. На практика така те се оказват истинската заплаха за националната сигурност. Впрочем в последно време видяхме неведнъж как властимащите са готови да престъпят правилата в името на "обществения интерес". И дори колко разтегливо понятие може да е "национална сигурност". Спомнете си как бе отнет временно лицензът на русенския завод "Дунарит", тъй като от ДАНС съзрели заплаха за националната сигурност. Дружеството обжалва, а изненадващо за всички, но и под заплаха от протести икономическият министър Божидар Лукарски се отказа да оспорва решението на съда за спиране на отнемането на лиценза. Какво се промени само за седмица, че националната сигурност вече не е под заплаха?

От години у нас действат доста строги правила за контрол на движението на акцизни стоки. Но те не засягат данъчните складове на "Лукойл" например, а в парламента и сега продължава поредната битка дали тези правила да бъдат приложени. Нещо повече - дружеството иска поредна отсрочка. Поредна отсрочка искат и няколко топлофикации, свързвани с един бизнесмен, свързван пък с една политическа сила, която крепи кабинета в кризисни моменти. Те настояват трупащата огромни загуби НЕК да продължи да изкупува от тях скъп ток от неефективни когенерации, иначе ще спрат топлата вода посред лято. Това изкупуване бе забранено с промени в закона за енергетиката тази година. Засега има склонност да получат отсрочка, с поредни промени в правилата. Министърът на енергетиката от своя страна неотдавна обеща "глътка въздух" на "Видахим", която е в същото положение - предприятието просто не произвежда гуми, а се издържа с продажба на скъп ток. Особеното в случая е, че



държавната компания трябваше да спре да купува скъпия ток



от топлофикациите още от 2012 г. Само че тогава за виновници за вдигащите се цени се сочеха съвсем други производители - най-вече ВЕИ-тата. От същата тази година бившата ДКЕВР, сега КЕВР, не разрешава присъединяването на нови ВЕИ. Не се видя това да помогна на НЕК

За държавна намеса настоява и концесионерът на ски зоната над Банско - "Юлен", и засега получава обещания от политици на най-високо ниво. Тези обещания са в пълен разрез с правилата и закона, напук на установени в зоната нарушения. Впрочем специална работна група вече поиска договорът за концесията да се промени, а направо мизерната такса, около 270 000 лв. годишно, да се увеличи. Концесионерът е против, но намекна, че може да преговаря заради добрия тон. Вчера се разбра, че работната група препоръчва държавата да заведе съдебен иск заради неплатени от концесионера суми. Дали и тук развръзката ще е политическа - предстои да видим.

Напоследък и туристическият бранш тръгна да иска държавна подкрепа заради опасения, че ще намалеят руските посетители. Дори бе организирано протестно шествие. От хранителната индустрия пък поискаха ДДС за храните да падне на 10%. Аргументът е направо убийствен - много голяма част от бранша, цели 60%, била в сивия сектор. Как промяната на ставките ще помогне да се спазват правилата, масово нарушавани сега, браншът не казва.

Ако по всеки скандален случай или при всеки протест ще се втурваме да правим извънредни закони, вместо да прилагаме добре познатите и отработени в Европейския съюз практики, резултатът ще бъде само един: несигурна бизнес среда и отлив на капитали. Процес, който вече върви, и то с ускоряващи се темпове.