Трагичният случай със самолета на "Джърмануингс" извади наяве една особеност на информационния поток, за която се знае отдавна - как изобилието от новини се превръща в своята противоположност. Колкото повече медийна информация, толкова по-малко информирани зрители, слушатели, читатели. Затова още не сме наясно дали разбиването на самолета се дължи на втория пилот Андреас Лубиц, дали е страдал той от депресия, имал ли е разбито сърце или е бил маниак, или пък... Нищо още не се знае със сигурност, макар отвсякъде новинарски емисии и коментарни предавания да ни засипват с вести. Сред многотията от вести обаче истината продължава да е скрита.

Но когато истината е скрита, развихрят се конспирации. Българските медии, особено телевизиите, особено сутрешните блокове, в такива случаи са във вихъра си. Призовават всякакви експерти, провеждат анкети със зрители, пристъпват в самолет, спретват репортажи от мястото на събитието - изобщо кипи усилна работа на принципа "залудо работи, залудо не стой". Медийната машина се върти на кухи обороти, скърца, пращи, боботи и громоли с едничка цел - да убеди зрителя, че всичко прави в негова полза, че всичко е заради това той да не тъне в неизвестност. Само че естеството на кипежа и бумтежа е такова, че след напнатите мишци остава пусто, нивата на зрителското съзнание буренясват дори повече. То е затлачено, запушено, задавено, задушено, заринато; до такава степен, че вече като чуе за Алпите, мести канала. Пък дори в тези Алпи просто да се състезават скиори, не пилоти да разбиват самолети.

Информационно пренасищане е името на феномена. Зад него се крият няколко неща и глупостта не е сред последните. Глупостта на поднасящите новините, не на самата медия, там мотивацията е различна. Най-първата се назовава рейтинг: конкуренцията между медиите е убийствена, трябва наистина да извадиш нещо изключително, за



да си откраднеш внимание



С внезапна асоциация, с изненадваща връзка, с неволно признание... Един "експерт" например надълго и нашироко гъргореше, че всъщност трагедията в Алпите е чист елмаз терористичен акт. Терористичен акт?! Да го чуят ислямските асасини, ирландските ираджии или баските етаджии, да не споменавам анархистите от ХIХ век или македонистите от ХХ, мигом ще му сложат адска бомба. Тероризмът, колкото жалък и зловещ да е, винаги изповядва някаква доктрина: зад него стои идея и в нейно име се избиват журналисти, депутати, полицаи, короновани особи. "Аллах акбар!" или "Смърт на тирана!" Което при Лубиц (ако той е виновникът, разбира се) не може да се открие, нито установи. Само че темата за тероризма е на мода, годината започна с показен терористичен акт, когато почти целият свят стана "Шарли Ебдо" (е, в България Волен Сидеров не стана, ама при него е заради грешно натиснат бутон), екотът се оказа толкова здрав, че в Москва дори опитаха да сдобият убийството на Борис Немцов с френска баретка и мюсюлманска брада. Защо тогава не яхнем ситуацията, та да подрънчим на воля? То, нали, дума дупка не прави, нали?...

Другите неща, които биват прикривани с обилното отразяване на подобни трагични инциденти, са доста по-сложни, защото са заредени с взрив за възможно бъдещо негодувание. По една от новинарските емисии надълго и нашироко представиха "разтърсващ" репортаж от мястото на събитието - летището в Барселона: журналистката бъбреше развълнувано, водещият питаше още по-развълнувано, а вкупом двамата се надяваха зрителят пред екрана да гледа по-развълнуван дори и от тях. Само че на



"мястото на събитието"



не ставаше нищо: хората теглеха своите куфари и чанти на колелца, задаваха въпроси на рецепцията за полетите си - кой самолет кога излита и кога каца и има ли закъснение, поставяха багажите си на лентите - един съвсем обикновен ден на едно съвсем, ама съвсем неразвълнувано летище. След всичко това "вълнение" обаче премина бегла информация за LIC33-сделката. Медиите обичат тоя похват: икономическите новини са скучни, по-интересни са ония, дето чегъртат емоциите, най-вече страховете человечески. Само че, поне според мен, от някои икономически новини косите ни трябва да настръхват повече, отколкото от разказ за отминала катастрофа; в икономиката катастрофите освен минали често са и предстоящи. Но пък за предпочитане е те да не се разказват, а да се премълчават.

Накрая идва третото, най-подмолното може би. Новините, видени от гледна точка на личностите, явяващи се в тях, са запазена територия за държавните глави, шоу звездите, спортните величия. Обикновеният, средният човечец го пускат вътре само по два начина: или когато е сполетян от някое нещастие, или когато той е причинил нечие нещастие. Апетитът, с който емисиите разгласиха думите на приятелката на немския втори пилот, че бил казал:



"Целият свят ще научи името ми!",



са плод на това точно журналистическо убеждение: неизвестният е неизвестен до момента на катастрофата, като единствено катастрофата е способна да го направи известен. Френският теоретик на медиите Даниел Даян е изковал (вярно, по друг повод) термина "монстрация", който може да преведем като "чудовищност". Е, обикновеният човек е за медиите такова чудовище - нещо извънредно трябва да (му) се стовари, за да го зърнат. Тоест, не се бутай в новините, байно, защото нямаш работа там, влезеш ли в тях, значи нещо ужасно (ти) се е случило! Получава се като в мита за Фаетон (изобщо медиите обичат митовете, самите те са митосъздаващи и митопресъздаващи по своя характер), който се качил на колесницата на баща си Хелиос, бога на слънцето, но не успял да се справи с буйните коне и се поломил в земята. Скритото послание е: стой си на мястото, мъничко човеченце, и не се опитвай да мериш сили с големите, великите, могъщите!

Да, удавени сме в новини. Дотам, че ни оставят без дъх, сиреч без новини. Съвсем нарочно, между другото: колкото повече сме удавени под новините, толкова повече новините са извън нашите възможности да им въздействаме. И така се превръщат в едва ли не неотменима и непреодолима за нас, бедните зрители, безпощадна съдба...