Един петел окукуригва всяка сутрин българския политически кокошарник. Търси други. На 26 март той каза, че ще инициира лидерска среща с Бойко Борисов. След още шест дни припомни, че партията му АБВ е лидерска и всеки трябвало да е наясно с това. "В БСП има двама лидери", съобщи по-рано и по адрес на бившата си партия. "Борисов се държи авторитарно, решава проблемите еднолично и хаотично. Така няма да се разберем", подхвана отново Борисов по някое време. Досетихте се - Георги Първанов.

Целият този тестостерон блика на фона на друг епичен сюжет - оставката, която Първанов подаде пред партиен форум (Национален съвет), който по устав не може да приема оставки; както и



заявката, че пак ще се кандидатира



на националната конференция на 25 април (тук, ако иска, наистина може да я подаде). Април е, чакаме срещата с Борисов, тъй като Първанов каза, че през април ще е въпросното лидерско мероприятие. Може да се прогнозира, че ако се случи, ще е преди 25 април. Борисов би трябвало да поеме някакви ангажименти и конференцията да стане Ялтенска - Първанов тържествено представя на делегатите сферите на влияние на АБВ.

Има обаче един проблем. Ако вие сте Бойко, кажете по каква причина ще се срещате с Георги Първанов? Има ли повод? Депутатите на АБВ гласуват с мнозинството и не са някаква вътрешна опозиция, а напротив - взаимно се допълват с колегите си. Областните управители и зам.-министрите на АБВ здраво упражняват властта, вицепремиерът Калфин, според самия Борисов, е отличник - работи му се на човека. За какво би ви била срещата с Първанов? Би била само за да му направите услуга.

Има и още един проблем. БСП може да има двама лидери, но не участва в правителството. Опозиция е на ГЕРБ, на дяснонационалистическата коалиция и не Миков вдига възрастта за пенсия. Прави го Калфин. БСП предприема правилна политика с оглед на местните избори - мъчи се да стовари правителствените негативи върху кметовете и общинските съвети на ГЕРБ, строява АБВ в "Бойковата редичка". Първанов обаче греши. Той води битка с ГЕРБ и Борисов, която, дори да приемем, че е искрен, е лична. АБВ не се бие с ГЕРБ и Борисов. Или партията си има втори лидер (като БСП),



или виждаме изключителна шизофрения -



цяла една партия управлява, а водачът й е опозиция на нея и правителството. С оглед на местния вот АБВ ще носи както пасивите на управляваща сила, така и от невижданата в политическата теория и практика поза на председателя й.

Има обаче и трети проблем - базисен. Първанов остана единствен от цяло едно поколение политици, което се оттегли. Ахмед Доган, Иван Костов, Петър Стоянов сдадоха. Някои формално, но все пак направиха крачка назад. Дори приемникът му Сергей Станишев, доста по-млад и с друга роля, вече не е лидер на БСП. Единствено Георги Първанов остана на сцената от генерацията, която начерта и прекара България през прехода. Всеки политик си има биологичен часовник,



Първанов е с много повече история, отколкото бъдеще



А настоящето дължи(м) на някакви 15 стотни, благодарение на които АБВ влезе в парламента. Без тях дори да имаше АБВ с лидер Първанов, значението им щеше да е толкова, колкото на онази партия, на която експрезидентът Желев беше лидер, но никой не й запомни името.

Прав е Първанов да твърди, че АБВ е лидерска формация. Но сравнете я с други такива - ГЕРБ, ДСБ на Костов, ДПС на Доган. Те или бяха в опозиция заедно с лидера си, или управлявайки, самият лидер не изпускаше лостовете за влияние върху партията си. А сега Първанов дори не е депутат. В този смисъл



лидерството му е експеримент, подобен на царския



от 2005 г. - 2009 г. Сакскобургготски също остана вън от властта. Но НДСВ имаше много по-решаваща тежест в тройната коалиция, парламентът не бе тъй фрагментиран, тя бе нужна на БСП и ДПС. НДСВ нямаше интерес да се кара с лидера си, въпреки това една част престана да го слуша и напусна. В този смисъл рисковете пред Първанов са много по-големи - той плаши, че АБВ ще излезе от коалицията, но излезе ли, на мига щафетата поемат бившите Барекови депутати. А на депутати, министър, зам.-министри и областни управители на АБВ не им се излиза от властта. В този смисъл една малка присъдружна управляваща партия, в пъстър парламент, на която председателят е вън от управлението и без управленски лостове спрямо подчинения си партиен актив, автоматично предполага в един момент той да стане излишен за нея - още един проблем, миниращ бъдещето.

Първанов без съмнение е умен човек. Със сигурност усеща всичко това - ненужен, остаряващ, все по-незабележим. Но и не му се излиза от играта. "Живее ми се, бе! Живее ми се!", подскачаше овехтелият другар Миташки подир прелестната Рени ("Оркестър без име"). "Бойко, ела да се разберем!", "Ей, БСП, я се погледнете, бе!", подскача и Първанов, искайки да играе в голямата игра, както бе преди време.

На 25 април той може красиво да подаде оставка, красиво наново да бъде предложен, след което още по-красиво да си тръгне. Но може и да продължи с малките си игри.