|
| Лъчезар Богданов е роден в София. Завършва Софийската математическа гимназия и УНСС. Работил е като икономист в Института за пазарна икономика. В момента е управляващ съдружник в "Индъстри Уоч". |
- Министър Калфин предполага две неща. Първо, ефект върху размера на пенсиите от самите промени на параметрите - по-високи възраст и стаж, вдигане на индивидуалния коефициент. Освен това залага оптимистична прогноза за развитието на икономиката в следващите години. Нека не забравяме, че при разходопокривен солидарен пенсионен модел размерът на пенсиите, получавани от първия стълб, е в пряка връзка с доходите. А доходите са в пряка връзка с икономическата реалност. Ако направим изчисленията отзад напред, на базата на това, което министър Калфин е споменал като пенсия при такъв доход, ще видим, че той очаква номинален ръст на осигурителния доход малко над 5.5% за всяка от следващите 15 години. Такъв реален ръст на икономиката и на доходите трудно може да се очаква. Трябва да имаме предвид по-дългосрочните прогнози и мандата на Европейската централна банка, която се стреми към 2% годишна инфлация, и също че България е с по-ниски цени заради това, че сме по-бедни и по-изостанали, и при позитивно развитие на икономиката ще има догонване на цените, тоест малко по-бърз ръст ще има на цените у нас спрямо средното в Европа. Тогава вероятно това, което ни казва министърът, е, че ще имаме инфлация около 3% годишно и 2.5% реален ръст на икономиката, а оттам и реален ръст на заплатите. И тогава ще е възможно с около 1200 лв. сегашна заплата, ако тя, разбира се, расте заедно със средното нарастване на заплатите за следващите 15 г., човекът, който се пенсионира след 15 г., да получава пенсия от 1300 лв. Тогавашни 1300 лв. обаче.
- Това вероятно е и уловката.
- Ами няма чак такава уловка, ако приемем подобните допускания за инфлация и реален ръст на икономиката, пенсията от 1300 лв. ще означава 800 лв. сегашни пари, грубо казано. Това е нарастване с около 50% над това, което получава човек сега. Но голямата заслуга би била на реалния ръст на икономиката, а не на промяната в параметрите на пенсионната система. Те имат, разбра се, принос, но много по-големият фактор, който влияе на това евентуално увеличаване на реалната покупателна сила на пенсия, ще е реалното увеличение на средните доходи в страната. Което е свързано с това България да има продължителен и относително висок среден икономически растеж.
- Има и други разчети - жена на 40 г., която сега се осигурява на 650 лв., през през 2040 г. ще взема пенсия почти 910 лв. А мъж на 45 г. с 1300 лв. заплата ще взема 1500 лв. пенсия.
- Много зависи каква ще е инфлацията. Може да е 2.5%, 3%, 3.5%. Това са номинални стойности, които след 25 г. никой не може да каже какви ще са. Малко като мръдне единият показал нагоре или надолу за 25 г., разликата ще е огромна. Да се държим сериозно. Тези прогнози са абсурдни, това е хвърляне на пясък в очите.
- Според данните на НОИ за миналата година средният осигурителен доход е 683 лв., с номинален ръст спрямо 2013 г. от 5.5% и реален 7% заради инфлацията. И за години назад също расте.
- Да, но нека си дадем сметка дали може да се поддържа това за 15 години поред. Има и друго нещо - при нас големият ефект от кризата беше съкращаване на работници, а на практика заплати не са намалявани в общия случай. Просто бяха съкратени много хора, и то нискоквалифицирани, затова средният доход изглеждаше, че расте. Пак казвам, за да се случи това, което казва министърът, трябва да имаме реален ръст в икономиката по мои преценки от поне 2.5% всяка година. Имайте предвид, че ако десет години икономиката расте с по 2.5%, а след това една година падне с 10% се връщаме назад, както беше през 2009 г. Тоест, ако имаме през следващите 15 г. някаква криза, след това трябва да сме имали толкова бърз растеж, че да го компенсира. С други думи, министърът казва, че ако България се развива така, както Полша в последните 15 г. такъв реален ръст на пенсиите е възможен. Да, съгласен съм - ако имаме такъв траен растеж на доходите, ще има растеж на пенсиите. Обаче при разходопокривен модел няма как да се отделят преките мерки за пенсионната система от общото икономическо развитие. Няма как да има високи пенсии, ако имаме неработеща икономика, няма инвестиции, няма ръст на доходите.
- Все още няма решение за двата основни въпроса - инвалидните пенсии и ранното пенсиониране на служителите в сектор "Сигурност".
- Има и тежки категории труд. Ако се върнем към 1999 г., тогава имаше доста по-бърза стъпка за вдигане на възрастта на категориите, но всяка година се отлага. Половината хора у нас се пенсионират, преди да са навършили 60 г. Средната ефективна възраст за пенсиониране м.г. е около 56 г. Очевидно, намират се вратички.
- Ако погледнем обаче трета категория, ефективната възраст е над законовата - около 63 г.
- Да, вратичките са проблемът. Не е въпросът за тези, които се пенсионират на 62-63 г., а за другата половина - хората, които се пенсионират на 48 или на 50 г., или 53 г. Това трябва да се адресира. Трябва да има и повече работещи спрямо пенсионерите. От една страна, по-малко млади пенсионери, но от друга - повече работни места. То не е директно и пряко свързано с пенсията на всеки от нас чисто по формула, но за да има приходи от вноски, трябва да има повече хора да внасят и да работят. За сектор "Сигурност" само ще кажа, че за полицията в Белгия въведоха 62 г. А пилотите в Германия се пенсионират на 65 г. Въпросът е къде сме ние?
- Имате ли оценки за размера на злоупотребите с инвалидните пенсии?
- Трябва да се гледа по-реалистично. Като казваме злоупотреби, казваме измама. Не мисля, че имаме чак толкова голям брой измами. Големият въпрос е друг - инвалидната пенсия се приема у нас като нещо, което ти се полага по право, ако получиш някакво заболяване. Това е заместващ доход, ако не можеш да работиш. Трябва да се направи всичко възможно да могат да се интегрират тези хора на пазара на труда. Ако имаш проблем на бъбреците, ти инвалид ли си? Много мои познати, които имат какви ли не проблеми с какви ли не органи, работят пълноценно. Въпросът не е дали някой мами, или не. Убеден съм, че голяма част от тези хора имат някакво заболяване реално. Проблемът е първо дали търсят работа и защо те не могат да намерят работа. Дали това не е начин да имат просто един макар и минимален доход, без нищо да правят. Дали пък състоянието им е такова, че заради пазара на труда такива хора като тях по принцип трудно си намират работа. И не говорим само за хора с много тежки увреждания. Един човек с добро образование и увреждане може да работи и нефизически труд. Но ако е неграмотен и разтоварва тухли, тогава ако има дискова херния, очевидно е инвалид. Но ако си базов служител в колцентър, тогава дори и частично увреждане - машина да ти е отрязала три пръста, можеш да работиш това нещо. Въпросът е да има много работни места и пазарът на труда да поема хора с образование.
- Има идея държавата да ти помага да се преквалифицираш, за да можеш да работиш друга работа.
- Това е една от стъпките. Но ако 40% от тези хора, особено с инвалидна пенсия, получена на млади години, са неграмотни? Тогава какво ще ги преквалифицираш? Не трябва да се разглежда проблемът статично - че тия хора са измамили с фалшив ТЕЛК. Ако не е тая инвалидна пенсия, ще легнат на социалната система. Проблемът е как тези хора да станат продуктивна част от обществото. И това е динамичен проблем - ако имаш дете с леко увреждане и не го включиш в училище, то остава неграмотно и несоциализирано. На 18-20 г. не може да си намери никаква работа. Динамично е - имаш неграмотни, неможещи да си намерят работа, социално изключени хора. Когато икономиката не създава всякакви работни места, а не само за лекари и програмисти, тогава тези хора ще легнат на държавата. С пенсионната реформа през 2000 г. тръгна бумът с инвалидните пенсии, когато се затегна малко ранното пенсиониране. Хората, които се пенсионираха на 53 г., си намериха вратичка. И изведнъж 300 хил. повече инвалиди. Тогава се закриваха предприятия и те търсеха начин да си намерят друг начин да си докарват доход. Ако пък нямат доход, ще легнат на улицата. Така че не е просто въпрос на измама, а трябва да се мисли как максимален брой от хората с някакви увреждания да си намерят работа с оглед на увреждането. Да имат шанс да се интегрират на пазара на труда.
