|
| Боряна Христова |
----
- Проф. Христова, икономисва ли се от съкращения в културата?
- Министерството направи сериозни съкращения, но не знам колко пари икономиса. Най-високите заплати на библиотечните работници, и то само на няколко души, които бяха съкратени, бяха по 470 лева. Какво толкова ще се икономиса - не знам. Ние съкратихме всички чистачки, хигиенистки и дезинфекторки - имаме три категории, защото имаме хора, които почистват книги. Министерството пък обещава да наеме фирми, които да вършат тази дейност, но се питам дали това няма да излезе по-скъпо. Така или иначе месечната сума беше намалена с 20 000 лева за заплати, според мен това не е голямо спестяване. От друга страна, библиотеката всяка година преизпълнява приходите си с между 40 и 50 000 лв. Разбираме, че държавата не е в добър момент, защото се съкращава навсякъде. Сега разбрах, че и в националното радио, и в агенция "Архиви", и на други места, къде ли не, се прави това. Очевидно е необходимо, но когато се каже, че ще се съкращава администрация, не може да се съкращават библиотекари, защото те не са към нея. Помоему по-сериозно е да вършим работа пълноценно, отколкото да се икономисат тия пари.
- Ако погледнем другите библиотеки, къде е нашата?
- Тя е учредена през 1878 г. и е най-старата национална институция. По фондове сме една от най-богатите библиотеки и затова сме много търсен партньор. И когато започнаха съкращенията, аз написах една докладна до министерството, в която обясних, че ние ще станем библиотеката с най-малко персонал. По света хората, които работят в националните библиотеки, са повече от нас.
- Не е ли парадоксално, че имаме едни от най-богатите фондове, а за тях работят най-малко хора?
- Ние сме третата библиотека в света с най-богатия османски архив. Имаме много ценни сбирки и над 8 000 000 библиотечни единици - архиви, периодични издания, музикални записи и много други, а не само книгата в традиционния й вид. Имаме огромно количество електронна база данни. И тук не е само въпросът за обслужването - големи фондове с малко хора, но библиотеката изпълнява и много други задачи - тя изготвя националната библиография на България, тя дава ISBN номерата за всяка книга, за периодични и музикални издания. Тя е най-големият център за библиографски справки, т.е. не само предлага, но и произвежда информация. Има дигитална и виртуална библиотека, и то най-богатите в страната. Участва с материали в световната и европейската дигитална библиотека.
- Какъв е профилът на българския читател във времето на интернет?
- В интернет имаме огромно количество читатели. Особено много регистрираме в събота и неделя. Сега ще отворим и читалните в неделя до обяд.
- Че сега не са ли отворени?
- Не и през зимата, защото пестим от парно. От май до октомври работят. В събота и неделя регистрираме над 5000 души. Иначе профилът е различен. Единият е на тези, които предпочитат електронните ресурси и идват тук, за да ползват бази данни. Имаме над 28 000 пълнотекстови заглавия в електронен вариант, научни издания и цялата преса до 1944 г., която може да се чете от всички краища на България. Издаваме и електронни книги, макар че аз предпочитам класическата книга, но младите ги четат. Има и група много важни читатели на сериозните изследователи - български и чуждестранни, които работят с оригинали, които пазим - стари ръкописи, редки и ценни книги, архивите от Българското възраждане. Много голяма, да не кажа и най-голямата, група са младите, сред тях и мои студенти, които идват два пъти седмично. Ежегодно приемаме и големи групи на стаж и на практика. Има и много дипломанти, докторанти и асистенти, които тук пишат първите си научни трудове. Имаме и много възрастни читатели, които търсят главно краеведски материали. Забелязала съм, че много хора в края на жизнения си път изявяват желание да напишат историята на родното си място, търсят своите корени и в библиотеката правят своите малки открития. За друга група библиотеката е просто начин на живот. Те не са задължително възрастни - между 40 и 50 години са, но са тук всеки ден. Според мен са хора, които нямат постоянно занимание и са направили такова за себе си четенето. Има и такива, които идват понеже няма къде да отидат на топло, да се видят с познати, да изпият по едно кафе. Това го намирам също за важно, защото моята мечта е библиотеката да се превърне в третото място в живота на човека след дома и работата.
- Колко постоянни читатели имате?
- Около 26-27 000 годишно с карти. Но трябва да имате предвид, че много хора идват еднократно, за да си направят справка и да потърсят определен материал. Като посещения имаме над 580 000 за миналата година. Бавно, но броят им нараства. Имаше голям отлив от библиотеките, но сега читателите се завръщат.
- Мислите ли да дигитализирате най-ценните колекции?
- Оттам сме започнали - от Български исторически архив, ръкописните колекции, архивите, старите фотографии, старите карти - и вече много сме напреднали. Има и издания по определени теми, които се печелят в проекти. Такъв проект бе за българските символисти и всичко свързано с тях и техните творби бе дигитализирано. За да започнем да дигитализираме книги след 1920 година, трябва да се решат някои въпроси с авторското право.
- Но нали срокът му е 70 години?
- 70 години е, обаче е постигнато съгласие между библиотеките, че трябва по-внимателно да се дигитализират книги след тази година. Има спорове с издателите, които смятат, че не бива да се дигитализират такива книги, особено художествена литература, защото се получава противоречие, че ако може да се доставя по интернет, няма кой да я купи. Затова трябва да се регулира законово този проблем и едва тогава ще преминем към масова дигитализация. Сега това не може да стане, защото ще е пиратство. Протестите на издателите са много сериозни по цял свят. Ето и пример: ако дигитализираме целия Шекспир, кой ще го купува, ако е издаден на книга?
- Събирате ли всичко, което се издава в България?
- Абсолютно. Има закон за задължителния депозит. До 100 бройки тираж получаваме по 3, над 500 - по 12 книги. Една пазим в неприкосновен фонд, който се съхранява извън сградата на библиотеката. Всичко се случва, но един ден трябва да имаме пълна колекция от всичко, издавано на български от български автори. Други даваме на регионалните библиотеки.
- Имайки предвид скандала с книгата на Божидар Димитров, не си ли задавате въпроса защо го правим? Та една книга се появи с двама автори и с една и съща корица?
- Така е. Имаме една книга два пъти, но тази книга е постъпила от друг автор. Колегите вземат всичко, което им се носи. Но като тръгна нагоре книгата на Антонио Иванджиков, се видя измамата. Божидар Димитров дори не знаеше и му се обадих. Той беше много удивен и каза: "Не може да бъде тази работа." Видяхме, че и корицата е същата, без задната страна, където има негов текст и снимка. Този текст е вкаран и в книгата на Антонио Иванджиков без снимката, разбира се, и много глупаво е отбелязано "От корицата". Не се прави така тази работа.
- Когато ви попитах "Защо", имах предвид дали литературата ни е на ниво и си струва абсолютно всичко да се пази?
- Абсолютно всичко трябва да се събира, защото това е нашата книжовна история. Дали е на ниво литературата, не е работа на библиотекарите да преценяват. Има си литературни критици, литературоведи, специалисти. Нашата задача е да съхраним всичко, защото може да има различен интерес към него. Пък и най-накрая трябва да се знае какво е издавано в България през всяко десетилетие. А дали е качествено или не, това вече е извън нашата компетентност.
