Има нещо смущаващо винаги, когато се прави опит за налагане на ограничения върху изразяването и размяната на информация в интернет, осмисляно като "последната крепост" на свободата. Вярно, че специални служби и информационни гиганти като Google, Yahoo, Facebook "жънат" лични данни. Когато обаче политици, които използват интернет пространството за "замъгляване" на обществени настроения, решат да слагат ред във виртуалното пространство, идва в повече. Особено когато това се представи като "наболял за обществото проблем". Става въпрос за "интернет троловете".

Депутатът на Реформаторския блок - Антони Тренчев, предлага "регламентиране на негативните интернет практики". 28-годишният народен представител, който все пак е учил право на Запад, поиска правила, които да регулират дейността на "интернет троловете". "Има нужда от правила, както във всеки аспект от публичния живот. Едно е да се насърчават хората да изразят политическите си позиции, съвсем друго е партийното анонимно "тролене", което създава лъжливи внушения чрез фалшиви профили, служи си с клевети и обиди", обясни Тренчев.



Той разви тезата си: на интернет троловете се плаща в брой,



често без договори, върху тези пари не се плащат данъци и това е укриване на доходи, към което обществото не трябва да е безразлично. Припомни, че БСП са признавали, че ползват тролове, които правели внушения, отправяли клевети и публично обиждали. Антони Тренчев категорично обяви, че "Движение България на гражданите", чийто член е, никога не е ползвало такива услуги.

Никъде обаче не спомена, че коалиционните им партньори ДСБ бяха принудени да признаят, че са плащали за "коментари в интернет" още от 2011 г. Лидерът на формацията Радан Кънев разказа в началото на миналата година, че договорът на партията с фирма за управление на онлайн репутация бил деклариран пред Сметната палата и дори са платени данъци за услугата.

Тренчев премълча и за троловете на ГЕРБ. Но да приемем за чиста монета твърденията на управляващата партия, че не е плащала за такива услуги. "Доколкото ни е известно, интернет троловете са хора, на които се плаща за определени коментари в мрежата, от ГЕРБ категорично и под никаква форма не сме плащали за подобни услуги", коментираха от партията на Бойко Борисов поредните разкрития по тази тема.

Политическите напъни за ограничаване на интернет троловете може да създадат опасни практики. Не е ясно кой ще определя кой е "трол" и какво включва тази дейност. Изобщо овластените политици са склонни на политическа репресия над противниците си, могат да се превърнат и в цензори по неудобни за тях самите теми.

Вярно е, че голямата част от потребителите в новинарските форуми, където обикновено "тролят троловете", са анонимни. Там най-често звучат обиди и клевети, в които се смесват истини с полуистини. Но и не трябва да се забравя, че анонимността дава възможност да се казват неща, които с истинското си име някой потребител не би казал. Създаването на регламенти, описани в закон или друг нормативен документ, би развързал ръцете на прокурори или на "милиционери с мишки" да атакуват неудобни медии.



Да, троленето има силата да изкривява дискусиите в новинарските форуми



Да пренарежда листата с "най-важни" и "най-четени" новини. Да атакува персонажи в журналистическите истории. Тези практики обаче са проблем не на правнонормативни рамки, а на воденето на обществени дебати и дискусии и на администриране на съответните сайтове. Особено в изборно време. Троловете са просто инструмент на "мръсната пропаганда". В нея са ангажирани най-често онези активисти, които лепят плакатите на кандидатските листи.

Активностите на "анонимните потребители" са част и от т.нар. "хибридна война", в която информационната пропаганда е водеща, и има глобална практика. Защо обаче депутатите, вместо да искат регламентацията на интернет троленето, да не предложат публичност на собствеността на стотиците интернет сайтове. Но и това ще се окаже неработещо у нас. То е като със Закона за печатните издания и публикуването всяка година кой е действителният собственик на съответния вестник. Е, и? Иначе тези сайтове често действат като "отровни гъби" - никнат в смутни времена, както избори например. Създават интриги, разпространяват слухове и полуистини. На тях често се позовават печатни и електронни медии и на практика им служат за "извинение" в раздухването на политически скандали и интриги. Партиите да се откажат да ползват тролове е като да се откажат на практика да купуват гласове. Отвратително, но е факт.

Необходимо е и да се прави разлика между видовете злоупотреба във форуми и потребителски коментари. Едното е преднамерено, част от комуникационната стратегия на партийни централи и компании. Напоследък много пиар агенции използват техниките на онлайн комуникацията, като създават специални страници в социалните мрежи, ангажират сътрудници, които да пишат под новини и публикации по време на избори. Партийни централи спускат "опорни точки".

Вени Марковски, "интернет пионер", дефинира троловете като "хора, които влизат в някаква дискусия и пускат коментари с единствената цел да нарушат нормалния разговор. Понякога изглежда така, сякаш единствената им цел да изкарат от кожата всички останали участници в разговора. Троловете лъжат, преувеличават и обиждат - само и само да получат насреща някаква реакция."

През септември 2014 г. специализираният научен сайт "Психологията днес" публикува изследване, в което се казва, че интернет троловете са "нарцистични, психопати и садисти". Там д-р Дженифър Голбек пише, че те чувстват садистично удоволствие от нараняването на другите. Това са практики в полето на персоналната патология. Как ли Антони Тренчев смята да "регулира" личната патология в интернет? Но той изглежда е привърженик на екзотичните идеи. Беше концентрирал предизборната си кампания около предложението всички политици да минат на детектор на лъжата. Толкова абсурдно като хрумване за все пак образован човек, че чак подозрително дали не е замислял бизнес с полиграфи.

Защо политиците не помислят повече за гражданското образование в училище? Не регламентирането на действията на интернет троловете е проблем, а неумението политиците да водят дебати помежду си, изобщо политическата и обществена култура на гражданите. Разумният трудно се подвежда.

-----------

*Авторът е журналист в Дарик радио.