През 2013 г., 10 дни след като написах статия за Хилари Клинтън, озаглавена "Къде е посланието", се натъкнах на нея на едно събитие. Тя тъкмо си тръгваше, аз влизах, затова разменихме само няколко думи. По повод на статията ми тя ми каза: "Ричард, ще имам послание". И после набързо добави: "Ако се кандидатирам". Е, тя вече се кандидатира, а ние все още чакаме да разберем защо.

Сладникавата реклама, която използва, за да обяви кандидатурата си, едва ли може да се определи като заявяване на позиция. Тя изглеждаше повече като онези напудрени реклами на храна за домашни любимци, така лишена от смисъл, че се зачудих дали не съм се объркал, като съм търсил видеото в интернет. Пиша тези редове 15 часа след като изгледах материала и единственото нещо, което си спомням от него, е група щастливи хора и Клинтън, която казва нещо, в смисъл, че е на страната на средната класа. Едва ли е съвпадение, че кампанията на Клинтън ползва услугите на Уенди Кларк, опитен маркетингов специалист от "Кока-Кола". Може би Клинтън "ще научи света да пее".

Макар през 2013 г. да бях далновиден, мнението ми стана всъщност доста банално - и то е, че да си Хилари Клинтън, просто не е достатъчно. Човек не може да пише за нея, без да отбележи, че както навремето Уинстън Чърчил е казал за пудинга, на нея



просто й липсва тема



Карл Роув го отбеляза неотдавна в една своя статия за "Уолстрийт Джърнъл" - "Хилари се нуждае от нещо повече от промяна в имиджа". И докато Роув е апаратчик на републиканците и от него не може да се очаква да изтъква предимствата и добродетелите на Хилари Клинтън, сп."Икономист" също постави подобен въпрос от заглавие на корицата си - "За какво се бори Хилари?". Добър въпрос.

Отговор има. И ако има нужда и от слоган, бих предложил песента на Стивън Сондхайм "Все още съм тук". Забравете спецификата на песента. Нека кажем само, че тя е за жена, която е преживяла какви ли не неща. Ако това не се отнася до Клинтън, не знам за кого би могло да се отнася. Тя е вряла и кипяла. Бе публично предадена и наранена. Тя не е просто жена, която се кандидатира за президент. Тя е жена, живяла достатъчно дълго и преживяла много неща.

Знам, знам. Кандидатът за президент се нуждае от слоган, от послание. Моят любим е от кампанията от 1992 г. на Рос Перо - "Рос за бос". Казва всичко. Първите послания на Барак Обама бяха за промяна и надежда. Промяната бе точно попадение. Той беше млад, необременен от предишни ангажименти и най-важното - афро-американец. Надеждата лесно се съотнася с промяната. Ако имаш едното, може да имаш и другото.

Но това, което проработи при Обама, няма да действа за Клинтън. Тя не може, а и



не бива да се опитва



да се представи по някакъв нов начин. Познаваме я от дълго време - откакто Бил Клинтън за пръв път се появи публично като главен прокурор на Арканзас. Това стана през 1977 г. и докато щатски главен прокурор може да е нисък пост, Бил Клинтън никога не е бил маловажна фигура. Понякога дори си мисля, че скоро след като се е родил, е бил гласен за президент.

Хилари Клинтън е адвокат. Тя е била адвокат на бедните, особено на деца. Тя бе първа дама на Арканзас, после и на САЩ. Тя бе сенатор от Ню Йорк, беше държавен секретар на САЩ при Барак Обама. Може да търпи критики за някои от позициите, които е заемала, но е неоспорим факт, че тя е уникална за американския политически живот.

Ако прегледаме тълпата републиканци, които са се устремили към Белия дом, никой не може да стъпи на пръста на Клинтън като опит или авторитет. Джеб Буш се доближава. Той бе губернатор на голям щат, прави впечатление с привързаността си към някои нетипично републикански позиции по отношение на имиграцията и образованието. Сенатор Марко Рубио е интересен като кандидат, но той има онзи "измършавял и изгладнял" вид, който Цезар забелязва у Касий. Все още не е готов. Колкото до останалата част от политическото поле, то е пълна лудница, кавги, пазарлъци и мрънкане по теми като еднополовите бракове, абортите, имиграцията и като цяло война на добрите срещу социалния прогрес.

Посланието, за което през 2013 г. казах, че липсва на Хилари Клинтън, отдавна всъщност е налице. Това е самата тя - коя е, какво е направила, през какво е преминала. Няма нужда да я обвиват в пушеци и да я задушават със сладникави мелодийки. "Добри и лоши времена, преживяла съм ги/ и, скъпи мои, все още съм тук", писа Сондхайм в песента си. Да, Хилари е тук.