ГЕРБ издига наново досегашните си кметове, като целта е да управлява над 100 общини. Реформаторският блок (РБ) умува по формати и тактики, Патриотичният фронт (ПФ) затяга вътрешната дисциплина. АБВ пък е пред "историческа" конференция, на която лидерът Първанов ще подава или не оставка. Такава приблизително е предизборната разстановка към момента сред управляващите политически сили. Един местен вот е винаги интересен, но предстоящият през есента е още повече - заради интригата как точно ще се ситуират многото управляващи партии. Заедно или поотделно ще бъдат? По-вероятно е второто, което отваря въпросите "как", "кога", "ще има ли полза".

Ситуацията наистина е интересна. Официално в българското правителство участват три политически сили (ГЕРБ, РБ и АБВ), а четвъртата - ПФ, ги крепи в парламента чрез коалиционно споразумение. Но управляващите партии са четири пъти повече, защото РБ и ПФ се състоят от петнадесетина по-малки формации. Със сигурност много ще са общините, в които всички те ще се състезават отделно. Никога досега толкова много партии не са тръгвали на избори от позицията на управляващи. При тройната коалиция политическото пространство не бе така фрагментирано - БСП бе единствена вляво, НДСВ доминираше в центъра, ДПС бе хегемон спрямо етническия електорат (имахме "Коалиция за България", но с нищожно участие извън БСП). Сега почти всяка от многобройните управляващи формации



има "двойник гъба"



не само сред опозицията, но и сред "колегията" във властта. В управляващото мнозинство например има няколко десни партии, няколко националистически, АБВ е ляво-либерална, НПСД (Исмаилов-Дал, РБ) - либерална.

Това "многообразие" отваря няколко риска. Политици и формации, които работят на централно ниво, ще трябва да се конкурират на местно. Държавни регионални администрации, служби, ведомства, формирани на коалиционния принцип, ще се сблъскат в общините. Това предполага не само напрежение по легитимния ред, но и в задкулисието. Представете си например как ще функционира една администрация на НАП, в която корпоративни, семейни и партийни кланове се надпреварват да "обезпечат" изборите на няколко кандидат-кмета или листи. При един е лесно, при много - трудно. Разбира се, ще имаме и официална политика, в която е ясно, че всеки от по-малките партньори ще се мъчи да се разграничи от ГЕРБ, а вероятно и помежду си. Колкото местните избори да имат регионален характер, пъстрият и многоброен властови "букет" около парламента не може да не им се отрази - прави ги по-трудни за всяка управляваща политическа сила.

Ние, разбира се, трудно можем да предвидим до каква степен избирателите разпознават управленците си. Не сме сигурни доколко например формацията на Слави Бинев ГОРД е дешифрирана като крепител на парламентарното мнозинство, или дали като такава е считана партията на военния министър Ненчев (кое точно БЗНС беше). Но от гледна точка на участниците в изборния процес (политици, партии, кандидати), "управленското многообразие" предизвиква много рискове. Ще изброим най-важните.

За Реформаторския блок е важно не толкова къде кого издига, а да изработи някакъв общ кодекс за вътрешнокоалиционно поведение. Случаят "Янко Станев" във Варна ясно показа нуждата от такъв. Знаем историята - бившият депесар бе отново върнат като председател в СДС, ДСБ и Радан Кънев скочиха, че така се възраждал моделът "кой". Божидар Лукарски хем трябваше да отбива критиките, хем да прояви партийна самостоятелност. Станев може да има лоша слава, но не по-малка имат обвинителите му. (Някои от активистите на ДСБ-Варна са съратници на печално известния Добрин Митев, запомнил се като областен управител с най-мракобесното управление). В този смисъл



дискусията "кой е по-морален" е пагубна





за РБ, тя няма отговор. Коалицията трябва да изработи регламент, по който да решава тези въпроси.

Разбира се, особено важно е и да не се карат при издигане на кметове и съставяне на листи. Коалиционното споразумение при учредяването на блока включва запазването му на местния вот, т.е. би трябвало РБ да се яви навсякъде като единен субект. Което е ясно, че няма да се случи. РБ казва официално, че още не мисли усилено за изборите. Време е обаче да се размисли - който има да се кара, е добре да се поскара до юни, който ще се люспи, трябва да го прави пак дотогава. От август вече тече същинската кампания. РБ трябва да знае, че медии и избиратели ще следят най-вече тях за междуособици.

Патриотичният фронт е не по-малко вълнуващ субект. Двете основни партии - НФСБ и ВМРО, в много общини ще влязат в бой помежду си, а на "клонката" НИЕ цъфти Славчо Атанасов, бивш кмет на Пловдив и настоящ депутат. За него се говори, че отново е с кметски амбиции. НИЕ имат позиции не само във втория по големина български град, но и в Югозападна България - традиционно "патриотичен" регион. Успоредно с тях, но извън тях, е "Атака", както и бившият им съратник, новопартиецът и ляв националист Велизар Енчев. Трудно може да си представи човек, че цялото това "войнство" ще проведе избори без скандали.

И РБ, и ПФ яростно ще се стремят да се разграничават от ГЕРБ. Ще се мъчат да убеждават електората, че нямат общо с Борисов - тази точка от предизборния дневен ред ще е особено забавна. Контурите на стратегиите са ясни - РБ ще се оправдава с "Ние махнахме ДПС. Ако не бяхме във властта, ДПС щяха да са вътре". Пък ако някой случайно си въобрази, че "чупещият пръсти" Реформаторски блок кротко е приседнал край Борисов, или че му се моли за общи кметски кандидатури (факт е в смесените региони), ще му бъде обяснено, че това е "в името на реформата, срещу модела "кой", като коректив, който спира премиера да върши глупости". ПФ от своя страна ще тръби, че без министри не е част от управлението, ще изтъкне отрицателния си вот по важни гласувания. Е, имат шеф на Агенцията за българите от чужбина, както и други кадри из властта, но... и те ще ни обясняват, че са реформатори и коректив.

Всичко това в пълна степен важи и за АБВ. Танцът на Първанов с оставката е



естрада с припев "Не сме изцяло с ГЕРБ!"



Всъщност той каза преди дни, че коалиционното споразумение с Борисов е замразено. Депутатите обаче работят, министрите също, никой не излиза от коалицията. По-рано лидерът на БСП Миков рече, може да има изборни коалиции с АБВ, но ако малката лява формация се разграничи от ГЕРБ. Каквото и да се случи, АБВ е в изумителна позиция - ще трябва да сътрудничи с БСП в името на лявото и да се разграничава от нея в борбата за самостоятелен статут; да се дели от ГЕРБ и да взаимодейства с нея по необходимост.

Трябва да имаш твърде дебела кожа, за да понасяш всичко това - има ли я Бойко Борисов? Представяте ли си как всички гореизброени се редят на килимчето за власт и порции, а после пред медиите се правят, че го борят? Макар да е в повечето случаи мълчалив, премиерът няколко пъти нахока коалиционните партньори - "упражняват се на мой гръб". Всъщност



предизвикателството пред ГЕРБ е друго



"В момента в страната управляват 94 кметове на общински центрове, издигнати от ГЕРБ. Избраните ни общински съветници от партията са 1601. Целта ни е през есента да имаме над 1601 общински съветници и над 100 общински кмета", "разписа" директивите Цветан Цветанов. Бройката не е важна, важно е доколко той и Борисов все още са в един отбор. От това единствено (има ли го, или не) зависят изборите на ГЕРБ.

Най-важно за всички, разбира се, е да издигнат читави кандидати. Местният вот е съпроводен и с още две енигми - ще бъдат ли съчетани с референдум и как той би повлиял на резултатите на кандидатите. Трудно е да преценим спрямо управляващите формации. Прекалено много са, за да спечелят всички.