|
| Иванка Иванова |
---------------
- Г-жо Иванова, какво е мнението ви за факта, че инициаторите на идеята на главния прокурор да се дадат извънредни права да се намесва в частни сделки я разкритикуваха и се отказаха от нея - сякаш нямат нищо общо?
- Миналата седмица има сериозни шансове да влезе в историята като дъното на произвола в законодателния процес за последните 25 години. Процедурата за приемане на закони е на пръв поглед скучна тема, но тя съдържа в себе си ключа към успешна борба с корупцията и към добро управление. Като прие на първо четене промените в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) без финансова обосновка, без сериозни мотиви и без предварителното им публикуване и обсъждане, Народното събрание за пореден път отказа да приложи Закона за нормативните актове и наруши собствения си правилник. Именно чрез такива нарушения то от време на време приема текстове, които обслужват популистки или лобистки интереси и които са в противоречие с останалото действащо право у нас и с международните задължения на страната. Такива закони не са годен материал за изграждане на правен ред.
Искам да припомня какво стана със закона за отнемане на престъпно имущество. Той беше рекламиран по най-популистки начин като средство за вкарване на пари в държавния бюджет. В действителност обаче само генерира допълнителни разходи - най-разнообразно имущество се поставя под запор и трябва да бъде съхранявано с години, като при това може да бъде повредено и няма гаранции, че съдът ще постанови отнемането му в полза на държавата. Ако не постанови, разходите за съхраняване и обезщетяване на собствениците са за сметка на държавата.
- Следите отчаяните и хаотични движения на управляващите по казуса "КТБ". Докъде могат да стигнат с разбъркването на законодателството?
- Ако бъдат приети, последните промени в НПК и в ГПК няма да помогнат с нищо на държавата и на Фонда за гарантиране на влоговете да си върнат парите, които вложиха за ликвидиране на последствията около кризата с КТБ. Обратно, тези поправки ще отворят нов път за източване на държавни пари, защото всяка намеса на прокурор по граждански дела ще бъде свързана с носенето на отговорност за ощетяване на гражданите, а грешките на прокурорите ги плащаме всички ние.
Прокуратурата трупа огромни задължения в бюджета си за покриване на плащания за обезщетения на хора, пострадали от нарушения на Европейската конвенция за правата на човека и по Закона за отговорност на държавата и общините за вреди. Само за обезщетения тя е платила 1.1 млн. лв. през 2010 г., а през 2013 г. (последният наличен отчет) прокуратурата е осъдена да плати обезщетения за над 2 млн. лв. на граждани. Ако започне да встъпва масово и по граждански дела, логично е да се предположи, че за 2-3 години институцията ще натрупа милиони левове обезщетения, а тях ще трябва да ги плащаме пак ние с вас.
- Напъните по темата обаче не спират - предлага се финансовият министър да бъде овластен да иска разваляне на сделки. Той обаче не искал. Знаете ли друга държава, в която да се правят закони по този начин?
- Законодателството у нас се прави така, сякаш България е изключена от интелектуалното наследство на европейското Просвещение. В правовите държави експертите и гражданите участват в законодателния процес и техните становища биват отчитани от законодателя. У нас гаранции за такова участие се съдържат в правилника на НС и в Закона за нормативните актове. За съжаление те са също и двата най-често нарушавани закона. Правилникът позволява на водещата комисия да гласува законопроект 24 часа след като е внесен, както стана с последните предложения за промени в НПК и ГПК, а тази възможност напълно обезсмисля процедурите за граждански или експертен принос в законодателния процес.
Парадоксалното е, че Върховният административен съд вече има трайна практика да отменя подзаконови нормативни актове, които са приети, без да са били предварително оповестени на сайта на вносителя и по тях не са събрани коментари и предложения от заинтересовани страни, а Народното събрание най-спокойно може да приеме закон, за който тези условия не важат. Спрямо подзаконовите нормативни актове вече се прилагат по-високи изисквания за качество, отколкото спрямо законите. Това обяснява много за нерадостното положение с върховенството на правото у нас.
- Това ли представлява българският законодател - лаик, който бърника из законите само и само да задоволи нечий частен интерес?
- Работата на нашия парламент се отличава от законодателните процедури в другите държави от ЕС по едно просто нещо - партиите на власт могат винаги, щом им е удобно, да блокират възможностите за експертно и гражданско участие в законодателния процес. Ето това е много сериозен проблем. Впрочем ако Народното събрание не започне най-после да прилага Закона за нормативните актове, няма никакъв смисъл от специалните мерки в новата антикорупционна стратегия: подкупничеството у нас се шири на воля преди всичко защото законодателството се прави на тъмно и без експертно участие. Никакви специализирани органи за борба с корупцията няма да помогнат, ако се запазят пороците на законодателния процес.
- Съдебната реформа също придоби фарсов вид, след като ГЕРБ и АБВ внесоха алтернативни законопроекти. Каква е играта там - подлагане на кора на министъра на правосъдието, услуга на прокуратурата или нещо трето?
- Не бих се съгласила с квалификацията за фарсовия вид. Мисля, че дори има постигнат сериозен пробив. Изглежда никой не оспорва разделянето на Висшия съдебен съвет на две камари, а това е основната идея и важна гаранция за независимост на съда.
Разбира се, съпротива от страна на прокуратурата има и тя се дължи най-вече на факта, че едновременно с разделянето на ВСС се отваря и въпросът за мястото на прокуратурата в конституционната система на властите. И макар че актуализираната стратегия за съдебна реформа не предлага решение, на всички е ясно, че това е вторият по важност въпрос след този за независимостта на съда и ако стане първото, ще има развитие и по второто.
Прокуратурата и съдът обаче не са равни по тежест институции и тяхното мнение не е еднакво важно при определяне на приоритетите на реформата. У нас огромната част от натовареността на съдилищата се формира от административни и граждански дела, по които прокуратурата участва като изключение. През последните няколко години дори търговските дела в окръжните съдилища са повече от наказателните. Изобщо наказателните дела от общ характер представляват не повече от 5-8% от общата натовареност на съдебната система. Прокурорите няма откъде да познават работата на търговското, административното и гражданското производство и оттук произтичат две последици: не е редно прокурори да имат решаващо мнение по въпросите за кариерното развитие на съдиите и не е редно прокуратурата да бъде водещата институция, която определя целите и насоките на реформата в правосъдието.
- Как може да се проведе реформа без конституционни промени?
- Конституционни промени са със сигурност необходими за постигане на някои от целите на стратегията за съдебна реформа - най-вече за намаляване на парламентарната квота в състава на ВСС и за въвеждане на индивидуална конституционна жалба. Впрочем Народното събрание прие актуализацията на стратегията и избра съдия Точкова за главен съдебен инспектор с конституционно мнозинство. Значи въпросът е само на наличие на политическа воля.
- Звънят фанфари във властта, че е в действие новата антикорупционна стратегия. Заработило е прокурорско звено, ще се сливат БОРКОР и комисията за конфликт на интереси... Ще преборят ли корупцията в съкратени срокове?
- През 2013 г., когато встъпи новият главен прокурор, беше изготвен анализ на прокуратурата за представянето й по антикорупционни дела. Беше публикувана само съкратена версия на анализа, но дори и в нея се виждат два основни проблема: върху прокурорите се упражнява политически натиск по конкретни дела и няма предвидени стимули за прокурорите, които поемат риск и завеждат дела. За съжаление новата антикорупционна стратегия не предлага мерки за решаване на тези проблеми и по тази причина оставам скептик.